Тема 7. Естествен прираст и възпроизводство на населението
Прирастът и възпроизводството на населението се определят от съотношението между броя на ражданията и смъртността, или с други думи, между нивата на раждаемост и смъртност. Думата "естествен", както беше споменато по-рано, в този случай е условна, предназначена да обозначи точно това съотношение между раждаемостта и смъртността, за разлика от промените в населението, дължащи се на миграционните процеси. Съществуват прилики и взаимодействия между растежа и възпроизводството на населението. Но между тези понятия има съществена разлика. По-специално, населението може да продължи да расте дълго време, докато възпроизводството на населението вече е стеснено (т.е. всяко следващо поколение е числено по-малко от предишното). Тази ситуация се обяснява с факта, че възрастовата структура носи известен потенциал за демографски растеж.
Напротив, населението може да продължи да намалява дори при режим на разширеното му възпроизводство (ако делът на репродуктивната част от населението стане твърде малък в сравнение с дела на възрастната част от него. Тогава броят на ражданията, дори при много висока раждаемост, не би могъл да компенсира големия брой смъртни случаи). И това се обяснява със същия потенциал за нарастване на населението, който се носи от възрастовата структура на населението, но с отрицателен знак (в алгебричен смисъл).
7.1. Общ коефициент на естествен прираст
Нарастването на населението (или увеличаването, което всъщност е едно и също) се характеризира с редица показатели, най-простият от които е общият коефициент на естествен прираст, вече известен от глава 4. Напомням, че този коефициент е съотношението на естествения прираст на населението към неговата средна (най-често средногодишна) численост. Напомням също, че естественият прирасте разликата между броя на ражданията и смъртните случаи за един и същ период от време (обикновено календарна година) или разликата между общите нива на раждаемост и смъртност.
Коефициентът на естествен прираст има всички предимства и недостатъци като другите общи коефициенти. Основният му недостатък е зависимостта на стойността на коефициента и неговата динамика от характеристиките на възрастовата структура на населението и нейните промени. Трябва да се отбележи, че тази зависимост на коефициента на естествен прираст от възрастовата структура е дори много по-значима от останалите общи коефициенти. То е като че ли удвоено от едновременното влияние на възрастовата структура върху равнищата на раждаемост и смъртност в противоположни посоки. Наистина, да речем, в сравнително младо население, с висок дял на млади хора от 20 до 35 години (когато се раждат първото и второто дете, вероятността от което е все още доста висока днес, а вероятността от смърт на тези възрасти, напротив, е малка), дори при умерена раждаемост ще се наблюдава относително голям брой раждания (поради големия брой и дял на младите семейни двойки в общото население) и в същото време - по същата причина поради към младата възрастова структура - относително по-малък брой починали. Следователно разликата между броя на ражданията и починалите ще бъде съответно по-голяма, т.е. естествен прираст и коефициент на естествен прираст. Напротив, с намаляването на раждаемостта и в резултат на това намаление - застаряването на възрастовата структура - броят на смъртните случаи ще се увеличи (докато смъртността във всяка възрастова група може да остане непроменена или дори да намалее), и в крайна сметка естественият прираст на населението и коефициентътестествен прираст. Именно последното се случва у нас, както и в други икономически развити страни с ниска раждаемост.
Зависимостта на стойността на общия коефициент на естествен прираст от възрастовата структура на населението трябва да се вземе предвид при сравнителен анализ при сравняване на такива коефициенти за страни или територии с население, което се различава едно от друго по естеството на тяхното демографско развитие и, съответно, по естеството на тяхната възрастова структура.
Един от начините за отстраняване на този недостатък, привеждане на сравнените коефициенти на естествен прираст до сравнима форма, може да бъде методът на индекса, който вече е известен на читателя и методите за стандартизиране на общите коефициенти. Обхватът на този учебник не ни позволява да разгледаме тези методи тук (но те могат да бъдат намерени в справочници по статистика и друга научна литература [1]).
Друг начин за подобряване на качеството на измерване на нивото на динамиката на населението е преминаването от естествен прираст към изчисляване на показателите за възпроизводство на населението. Предимството на тези показатели е тяхната независимост от структурата на населението, преди всичко от възрастта и пола.
7.2. Показатели за възпроизводство на населението
Има няколко такива показателя, два от които са брутното и нетното възпроизводство на населението. За разлика от нормата на естествения прираст, тези показатели характеризират изменението на населението не за една година, а за период от време, през който поколението на родителите се заменя с поколението на техните деца. Тъй като подмяната на поколенията се характеризира със съотношението на раждаемостта и смъртността, като последното се различава значително при мъжете и жените, коефициентите на възпроизводство на населението се изчисляват отделно завсеки пол, по-често за жените. Обикновено тук не се отчита външната миграция на населението, т.е. разглежда така нареченото затворено население (условно не подлежи на външна миграция) [2].
Коефициентът на брутно възпроизводство на населението се изчислява по същия начин като общия коефициент на плодовитост, но за разлика от последния, при изчислението се вземат предвид само момичетата. Под формата на формула изчислението може да бъде представено, както следва:
(7.2.1)
където r 1 е брутният коефициент на възпроизводство на населението; TFR — общ коефициент на плодовитост; d е делът на момичетата сред новородените.
По този начин брутният коефициент на възпроизводство на населението показва броя на момичетата, които една средностатистическа жена ражда през целия си живот. Предполага се, че нито една от жените и техните дъщери не умира преди края на репродуктивния период от живота (условно - до 50 години). Очевидно предположението за липса на смъртност е твърде нереалистично, за да може брутният коефициент да бъде полезен за аналитична работа. Всъщност през последните години този показател не се използва реално. Ако вземем предвид влиянието на смъртността върху степента на възпроизводство на населението, тогава се обръщаме към нетния коефициент на населението [3]. Изчислява се по следната формула:
(7.2.2)
където R 0 е нетният коефициент на възпроизводство на населението; F x - повъзрастови коефициенти на раждаемост; F L x - броят на живите жени от таблиците на смъртността, които служат за корекция за смъртността (или за преживяемостта до определена възраст, която в случая е същата); l 0 - "корен" на таблицата на смъртността, равен на 100 000 или 10 000, в зависимост от неговия капацитет; d е делът на момичетата сред новородените; n е дължината на възрастовия интервал (обикновено 1 или 5).
Традиционнокоефициентът се изчислява средно на жена, така че във формулата има коефициент 0,001. Но е възможно да се изчисли средно 1000 жени. Това отново, както и в случая с наименованията на показателите за възпроизводство на населението, е въпрос на произволен избор на потребителя.
Коефициентът на нетно възпроизводство на населението характеризира замяната на поколението на майките с поколението на техните дъщери, но често се тълкува като индикатор за замяната на поколенията в цялото население (и двата пола заедно). Ако този коефициент е равен на 1,0, това означава, че съотношението на раждаемостта и смъртността осигурява просто възпроизводство на населението след периоди от време, равни на средната възраст на майките при раждане на дъщери. Тази средна възраст леко варира в пряка зависимост от ръста на раждаемостта между 25 и 30 години. Ако нетният коефициент е по-голям или по-малък от 1,0, това означава съответно разширено възпроизводство на населението (поколението деца е числено по-голямо от родителското) или стеснено (поколението деца, като се вземе предвид тяхното оцеляване до средната възраст на родителите, е числено по-малко от родителското).
Средната възраст на майките при раждането на дъщери (по-точно при раждането на дъщери, които от своя страна живеят поне до възрастта на майките си по време на раждането си. Но това условие е толкова дълго изразено, че почти всички, дори и най-строгите експерти го пропускат), наричана същопродължителността на женското поколение, се изчислява приблизително по формулата:
(7.2.3)
където T е продължителността на женското поколение (средната възраст на майките при раждането на дъщери); F x - повъзрастови коефициенти на раждаемост; F L x - брой живи жени от таблиците на смъртността; d е делът на момичетата сред новородените; x - възраст в началото на възрастовия интервал; n е дължината на възрастовия интервал в години.
Тъй като в горната формула показателите за дължината на възрастовия интервал (n) и дела на момичетата сред новородените (d) са включени както в числителя, така и в знаменателя на дробта, те очевидно могат да бъдат намалени. Но на практика се оказва, че това не е необходимо (броят на колоните в изчислителната таблица се увеличава ненужно).
Лесно се вижда, че знаменателят на горната формула съдържа израза на нетния коефициент на възпроизводство на населението и като цяло формулата изразява средноаритметичната стойност на средните възрасти за всеки петгодишен възрастов интервал, претеглена с дела на новородените момичета, които живеят до възрастта на своите майки към момента на тяхното раждане.
Пример за изчисляване на нетния коефициент на възпроизводство на женското население на България за 1996 г. и средната възраст на майките при раждане на дъщери е даден в таблица 7.1.
Разгледайте алгоритъма за изчисление по неговите етапи:
1) са изписани от Демографския годишник на България (М., 1997. С. 215) в колона 1 на таблица 7.1, повъзрастови коефициенти на раждаемост, като са преобразувани от ppm в части от единица (чрез разделяне на всеки на 1000);
2) умножавайки всеки от възрастовите коефициенти на раждаемост по дела на момичетата сред новородените (приемайки, че е еднакъв във всички възрастови групи майки), получаваме възрастовите коефициенти на раждаемост на момичетата, които се записват в колона 2;
3) според таблиците на смъртността на населението на България за 1996 г. (Вж. Демографски годишник на България. М., 1997. С. 250), броят на живеещите във всяка възрастова група се определя като средноаритметично от две съседни числа на оцелелите, т.е.
където F L x е броят на живите жени, изчислен от таблиците на смъртността; l x и l x + 5 са числата на оцелелите до възраст x и x + 5 от същите таблицисмъртност.
Получените по този начин числа на живите се разделят на корена от таблицата на смъртността l 0 (в случая е 100 000) и се вписват в колона 3 на таблица 7.1;
5) специфичните за възрастта нива на раждаемост на момичетата от колона 2 се умножават ред по ред по броя на живите жени от колона 3 (т.е. прави се корекция за тяхното оцеляване към възрастта на майките, на която са родили тези дъщери). Резултатите от умножението се записват в колона 4;
6) показателите на колони 1, 2 и 4 се сумират вертикално, а сумите се умножават по 5 (по дължината на възрастовите интервали). В резултат на това в колона 1 общият коефициент на плодовитост TFR = 1,2805 или закръглено 1,281; в колона 2 брутният коефициент на възпроизводство на населението, равен на 0,625, а в колона 4 нетният коефициент на възпроизводство на населението R 0 = 0,60535 или закръглено 0,605.
Естествено интересно е съпоставянето на получените резултати с официалните публикации на Държавния статистически комитет на България, които са изчислени най-точно на базата на едногодишни възрастови коефициенти. Оказа се, че изчисленият от нас общ коефициент на раждаемост за България за 1996 г. напълно съвпада с изчисления от Държавния статистически комитет на България - 1,281. Стойността на нетния коефициент се отклонява от изчисленията на Държавния статистически комитет само с 0,002. Такова несъответствие може да се счита за незначително.
Нека се върнем към таблица 7.1 и сега да определим средната възраст на майките при раждането на дъщери - продължителността на женското поколение. За целта са ви необходими:
7) умножете данните от колона 4 ред по ред с възрастовите показатели в средата на всеки петгодишен възрастов интервал (в колона 5) и напишете резултатите от това умножение в колона 6. След сумиране на получените продукти и умножаване на сумата по 5, получаваме числителя на фракцията (15.1237), разделяйки я на нетния коефициентзаместване на населението (0,60535), получаваме показателя за продължителността на женското поколение в България през 1996 г., равен на 24,98 години (или закръглено - 25 години).
Коефициентът на нетно възпроизводство на населението позволява да се оцени състоянието на режима на възпроизводство на населението, който действително съществува във всеки един момент (съотношението на раждаемостта и смъртността в тяхното абстрахиране от влиянието на половата и възрастовата структура на населението) от гледна точка на неговото вероятно по-нататъшно развитие. Той характеризира не текущата демографска ситуация, а нейното гранично състояние в някакво бъдеще, ако даденият начин на възпроизводство остане непроменен. С други думи, нетният коефициент е инструмент за оценка на ситуацията и прогнозиране на нейните бъдещи тенденции.
Таблица 7.1 Изчисляване на нетния коефициент на възпроизводство на населениетона България за 1996 г. и средна възраст на майките прираждане на дъщери