Темата за трагичната любов в творчеството на Куприн ("Олеся", "Гранатова гривна") (Гранатова гривна
Темата за любовта често се засяга в изкуството. Това чувство се разкрива в творбите му по различни начини, но като правило е трагично. Трагедията на любовта можем да видим особено ярко в две от неговите творби: "Олеся" и "Гранатова гривна".
Разказът "Олеся" е ранна творба на Куприн, написана през 1898 г. Тук можете да видите чертите на романтизма, защото писателят показва своята героиня извън влиянието на обществото и цивилизациите.
Олеся е човек с чиста душа. Тя е израснала в гората, характеризира се с естествена естественост, доброта, искреност. Героинята живее само според повелите на сърцето си, преструвките, неискреността са й чужди, тя не знае как да прекрачи истинските си желания.
Олеся среща в живота си човек от съвсем различен свят. Иван Тимофеевич е амбициозен писател, градски интелектуалец. Между героите се заражда чувство, което по-късно помага да се разкрие същността на техните характери. Пред нас се появява драмата на неравната любов на героите. Олеся е искрено момиче, тя обича Иван Тимофеевич с цялото си сърце. Искреното чувство прави едно момиче по-силно, тя е готова да преодолее всички препятствия в името на любовника си. Иван Тимофеевич, въпреки положителните си качества, е разглезен от цивилизацията, покварен от обществото. Този мил, но слаб човек с "мързеливо" сърце, нерешителен и предпазлив, не може да се издигне над предразсъдъците на своята среда. Има някакъв недостатък в душата му, той не може да се предаде на това силно чувство, което го е завладяло. Иван Тимофеевич не е способен на благородство, не знае как да се грижи за другите, душата му е пълна с егоизъм. Това е особено забележимо в момента, когато той поставя Олеся пред избор. Иван Тимофеевич е готов да принуди Олеся да избира междусебе си и баба си, той не мислеше как може да свърши желанието на Олеся да отиде на църква, героят дава възможност на любимата си да се убеди в необходимостта от тяхната раздяла и т.н.
Такова егоистично поведение на героя става причина за истинска трагедия в живота на едно момиче и дори на самия Иван Тимофеевич. Олеся и баба й са принудени да напуснат селото, защото са в реална опасност от местните. Животът на тези герои е до голяма степен унищожен, да не говорим за сърцето на Олеся, която искрено обичаше Иван Тимофеевич.
В тази история виждаме трагедията на разминаването на едно истинско, естествено чувство и чувство, погълнало чертите на цивилизацията.
Разказът „Гранатова гривна“, написан през 1907 г., ни разказва за истинската, силна, безусловна, но несподелена любов. Заслужава да се отбележи, че тази работа се основава на реални събития от семейните хроники на князете Туган-Барановски. Тази история се превърна в една от най-известните и дълбоки любовни истории в българската литература.
Пред нас са типични представители на аристокрацията от началото на 20 век, семейство Шеин. Вера Николаевна Шейна е красива светска дама, умерено щастлива в брака, живее спокоен, достоен живот. Нейният съпруг, принц Шейн, е доста приятен човек, Вера го уважава, чувства се удобно с него, но от самото начало читателят остава с впечатлението, че героинята не го обича.
Спокойният живот на тези герои се нарушава само от писма от анонимен почитател на Вера Николаевна, определен Г. на героинята презрително се отнася към брака, не вярва в любовта, така че е готов публично да се присмива на този нещастен Г., като се вгледа по-внимателно, читателят разбира, че само този таен почитател на принцеса Вера е истинско съкровище сред вулгарните, неучениобичам хората. „Любовта между хората е приела толкова вулгарни форми и се е спуснала просто до някакво всекидневно удобство, до малко развлечение“, - с тези думи на генерал Аносов Куприн му предава сегашното състояние на нещата.
От самия герой научаваме, че това чувство не е резултат от психично заболяване. В крайна сметка, в отговор на емоциите си, той не се нуждаеше от нищо. Може би това е абсолютната, безусловна любов. Чувствата на Желтков са толкова силни, че той доброволно си отива, за да не пречи на Вера Николаевна. Вече след смъртта на героя, в самия край на творбата, принцесата започва смътно да осъзнава, че не е успяла да различи нещо много важно в живота си навреме. Не без причина в края на историята, слушайки сонатата на Бетовен, героинята плаче: „Принцеса Вера прегърна ствола на акациево дърво, вкопчи се в него и заплака.“ Струва ми се, че тези сълзи са копнежът на героинята за истинска любов, за която хората толкова често забравят.
Любовта във възприятието на Куприн често е трагична. Но може би само това чувство може да осмисли човешкото съществуване. Можем да кажем, че писателят изпитва любовта на своите герои. Силните хора (като Желтков, Олеся), благодарение на това чувство, започват да светят отвътре, те са в състояние да носят любов в сърцата си, независимо какво.