Теми и проблеми на цикъла разкази I
Образът на гората символизира в повестта още неовладените от рационалиста Базаров демократични сили на българския национален живот и история (да си припомним в тази връзка разговора между Базаров и един селянин), слят, както винаги при Тургенев, с природния свят. Конфликтът на романа не се изчерпва със сблъсъка и драматичната борба между две поколения хора (благородници и обикновени хора), две форми на идеологии, въпреки че на нивото на този конфликт, разбира се, основно се изследват бащи и синове. Още от първите глави на повестта в подтекста възниква и се развива друга конфликтна ситуация, по-широка и универсална: бащи и деца пред движението на българската природа и история. Драматичният елемент е усложнен в "Бащи и синове" с епични начала. Хармонията на художествената цялост се опира тук на концепцията на Тургенев за българския народен живот с неговата величествена простота и неприпряност, с неговия плавен поток, изглаждащ във вековния си ход всички дръзки препятствия, всички отклонения и сътресения, които застрашават равномерния поток. Когато Базаров умря, баща му Василий Иванович беше обхванат от разрушителен импулс на ярост: „Казах, че ще мърморя!“ - извика той дрезгаво, с пламтящо, сгърчено лице ...
Такава, според Тургенев, е естествената хармония на битието, с която рано или късно се сблъсква всеки човек и която съставлява съкровената същност на народния, националния мироглед. И в епилога на романа българската тема се появява отново, ясно повтаряйки пейзажа на началните страници, но вече звучи като Пушкин, широко и мирно: „В едно от отдалечените кътчета на България има малко селско гробище. Като почти всички наши гробища, то има тъжен вид: изкопите около него са отдавнагъсталаци; сивите дървени кръстове са увиснали и гният под боядисаните някога покриви; каменните плочи целите са разместени, сякаш някой ги бута отдолу; две или три откъснати дървета едва дават оскъдна сянка; овце обикалят гробовете безпрепятствено... Но между тях има една, която човек не докосва, която животно не тъпче: само птици седят на нея и пеят на разсъмване. Огражда го желязна ограда; в двата края са засадени две млади коледни елхи: в този гроб е погребан Евгений Базаров ...
Епическият мащаб на "Записките на един ловец", особена роля в движението на българското изкуство към епоса от 60-те години на XIX век. чувство повече Ромен Ролан. След като се запознава с „Записки ...“, той прави следния запис в дневника си за 1887 г.: „Развълнувана, свежа, блестяща любов към природата. Всички видове гори и птици. Прекрасна галерия от съвременни портрети. Това е материалът за онези души, които Толстой ще хвърли в безграничното, световно действие. Голяма прецизност, никога не се разсейва, винаги фокусиран с голямо умение, цял роман на Толстой може да излезе от всяка история. Въпреки всичко, което изглежда парадоксално, това решение има много смисъл. Р. Ролан точно отбелязва оригиналността на фолклорната тема в "Записки на един ловец", която е особено ясна за френския писател на фона на западноевропейската традиция на жанра "народна история". За разлика от селските истории на Ауербах и Жорж Санд, фолклорната тема в "Записки на един ловец" е лишена от всякакви нюанси на екзотика, не е отделена от съдбата на нацията, от "силите и стихиите" на националния живот. Оригиналността на книгата на Тургенев неволно се признава дори от онези чуждестранни изследователи, които най-ревностно защитават нейната зависимост от западноевропейската литературна традиция. Те забелязват например, че описанията на природата на Тургенев, с неговата пристрастност към фините щрихи, към прецизните детайли, напомнятизображения на природата Жорж Санд.