Тенденции в развитието на асортимента и подобряване на свойствата на тъканите - Състоянието на текстилния пазар
На световния пазар текстилът остава един от най-атрактивните сектори на икономиката, освен това е един от основните сектори на икономиката, които формират бюджета в много страни. Делът на тези отрасли в общия обем на промишленото производство в развитите страни, включително Германия, Франция, САЩ, е 6-8%, в Италия - 12%. Това позволява на страните да формират до 20% от бюджета чрез удръжки от текстилната промишленост и производството на облекло, както и да гарантират, че вътрешният пазар е запълнен с 75-85% с продукти от собствено производство.
През последните 10-15 години настъпиха сериозни промени. Така в резултат на глобализацията на световната икономика центърът на текстилното производство се премести от Европа и САЩ в страните от „третия свят“ – Югоизточна и Централна Азия, Южна Америка. В Китай, Пакистан, Индия, Турция и други страни има десетки текстилни компании с годишен оборот от около 500 милиона долара и хиляди по-малки производители, оборудвани с най-модерно оборудване и произвеждащи гама от стотици видове тъкани с хиляди покрития. Тези компании произвеждат по-голямата част от текстилните изделия в света. Лидерът на световния текстилен пазар е Китай. В края на 2005 г., според различни оценки, Китай заема 23%-28% от световния пазар на текстил. Разширяването му продължава да се развива. Износът на евтин китайски текстил за страните от ЕС е нараснал с 400%.
Общият обем на световния текстилен пазар днес се оценява на 450 милиарда долара с постоянна тенденция на растеж на този пазар. Световното потребление на текстил и облекло е нараснало с 5% през 2005 г., с 2,7% през 2006 г. и с около 3% през 2007 г. Според прогнозите на анализаторите годишният ръст на потреблението на текстил и облекла в бъдеще ще бъде средно 2,2%, а до 2010 г. ще достигне 2,2%.ще достигне 62 милиона тона.
Важен фактор, влияещ върху потреблението на текстилни продукти, е цената. Намаляването на цените на текстила например с 10% води до увеличаване на нивото на потреблението му с 0,4%. На световния пазар производството на изкуствени влакна и тъкани расте с по-бързи темпове. Според прогнозите до 2010 г. делът на потреблението на памучни продукти ще намалее значително в сравнение с потреблението на продукти от химически влакна. В допълнение, качеството на продуктите на леката промишленост се влияе значително от работата на свързаните индустрии: за производството на тъкани, приносът на химическата промишленост, който определя състава и свойствата на тъканите, както и техния цвят и устойчивост на външни влияния (пране, избледняване), е изключително важен, аксесоарите (копчета, закопчалки, уплътнения и др.) са важни за готовите текстилни продукти.
Експертите оценяват сегашното състояние на индустрията в България като трудно. Спадът в търсенето на местни продукти идва на фона на нарастващ внос. Според Министерството на икономическото развитие на Руската федерация през 2006 г. обемът на производството в леката промишленост възлиза на 92,5% в сравнение с 2005 г., докато производството на облекла се е увеличило с 9,2%, докато производството на тъкани като цяло е намаляло с 2,7%.
По този начин вътрешният потребител осъзнава нарастващото търсене на тъкани за сметка на вносните производители. Нарастващият просперитет на населението води до нарастване на потреблението на вносни стоки, докато българските текстилни и кожарски работници работят предимно по държавни поръчки и за най-бедните слоеве от населението, въпреки че именно тук те трябва да се конкурират много силно като цена с евтините азиатски продукти.
Домашната текстилна промишленост традиционно е индустрия, фокусирана върху вътрешния пазар. В много региони -Региони Иваново, Владимир, Кострома - текстилната промишленост е градообразуващите предприятия.
Текстилната промишленост включва следните основни сегменти: памучни тъкани, копринени тъкани, синтетични тъкани, ленени тъкани, вълнени тъкани.
Фиг.1Дял на местното производство на българския пазар
Най-обемният сегмент на българската текстилна промишленост е пазарът на памучни платове. Памучните платове днес доминират на пазара, през 2007 г. делът им е 70%. Българският пазар на памучни платове е слабо зависим от внос, чийто дял е едва 4-5%. В същото време износът на памучни тъкани се извършва главно под формата на "суров" (плат без довършителни работи и оцветяване). Делът на износа на такива тъкани намалява ежегодно, което показва намаляване на конкурентоспособността на този вид продукт на външния пазар. През 2007 г. износът на памучни платове намалява до 15%. Памучната промишленост работи изцяло с вносни суровини, доставяни главно от страните от ОНД и е силно повлияна от колебанията в световните цени на памука.
Вторият по големина потребителски сегмент на вътрешния пазар на тъкани са копринени и синтетични тъкани (24%), въпреки че те се произвеждат малко повече от 5% от общото количество. Делът на тъканите от естествена коприна е изключително малък, тъканите от химически влакна, както и смесените тъкани, се произвеждат повече от 99%. Българските платове в този сегмент заемат малко над 20% от вътрешния пазар, останалото са вносни продукти. Основен внос са платовете от изкуствени и синтетични влакна и конци (93% от всички доставки), суровините за производството на които практически липсват в България.
В момента местната копринена индустрия зависи от вноса на сурова коприна за100%, химични влакна и конци 60%. Делът на тези тъкани в оборота е висок, тъй като копринените платове са средно около 4-5 пъти по-скъпи от памучните, но два пъти по-евтини от вълнените. Във физическо отношение производството на копринени тъкани е сравнимо с производството на ленени тъкани.
Делът на ленените платове на българския пазар е 5%, нуждите на вътрешния пазар са 95-96% осигурени от местни производители. Това се обяснява с факта, че местните производители на текстил са по-склонни да работят с памучни тъкани, тъй като те са по-евтини от ленените и търсенето им е по-високо. Ленените тъкани традиционно са по-скъпи, което е свързано с високи разходи за суровини и обработка на тъканите. В същото време цените на лена растат доста бавно. Поради високата цена на ленените продукти, повече от една трета от продуктите на местните фирми се изнасят в страните от ЕС, САЩ и Канада, където нивото на доходите на населението е по-високо и ленените продукти са търсени. Основата на износа са ленени тъкани с ниско ниво на обработка, боядисването и дизайнът на бельото се извършват в чужбина.
Ленената промишленост работи предимно на вътрешни суровини (две трети от общите производствени нужди) и на суровини, доставяни на ишлеме. Българските влакнести тъкани не отговарят на европейските стандарти за качество, така че закупуването на ленени влакна от чужбина в момента е необходима стъпка в производството на качествени тъкани за навлизане на атрактивните европейски и северноамерикански пазари.
Най-малък дял на пазара на платове, както и в общото производство през 2007 г., имат вълнените платове - около 1%. В същото време делът на остатъците от готовата продукция расте, а вносът намалява (една трета от пазара на вълнени тъкани). Най-големият вносител на вълнени платове на вътрешния пазар (повече от 50%) еИталия.
През последните години, поради постоянен спад в производството на естествена вълна (с повече от 30% през последните 5 години), текстилните предприятия не са снабдени с естествени домашни суровини. В допълнение, домашната вълна е по-ниска по качество от вносните аналози. Следователно, за производството на висококачествени конкурентни продукти, местните текстилни предприятия са принудени да използват вносна вълна, която е много по-скъпа. Въпреки спада на пазара и спада в производството, вълненият клон на местната текстилна промишленост стабилно развива износ (15% от произведените тъкани). Голяма част от продукцията се изнася за Белобългария и балтийските страни. От произвежданите платове се изнасят предимно висококачествени горни финотъкани и камгарни платове.
Фигура 2.Структурата на българския текстилен пазар през 2007 г.
През 2007 г. в родната текстилна промишленост се наблюдава спад в производството на платове спрямо 2006 г., в това число на памучни платове - с 2.7%, вълнени платове - с 19.2%. В някои сектори на текстилното производство обаче се наблюдава ръст: например производството на ленени тъкани възлиза на 100,8% спрямо 2006 г. Ръстът в производството на ленени платове през 2007 г. се дължи на силното търсене на вътрешния пазар на домакински и опаковъчни тъкани и на търсенето на външния пазар на ленени облекла, които преживяха пика на четиригодишния моден цикъл на лен през 2007 г. Производството на нетъкани материали се увеличава с 8%, расте и пазарът на платове за производство на работно облекло.
Участниците на пазара обясняват тенденцията с бързото развитие на отрасли, в които е забранено да се работи без униформа, модата на униформите и нарастващото търсене на средства.лична защита. До 2010 г. този сегмент от текстилния пазар трябва да нарасне около 15 пъти - до $30-35 млн. годишно.
В началото на 2008 г. негативната динамика на българския текстилен пазар се засили и засегна индустрии, показващи тенденции на растеж през предходните години. Производството на ленени платове намалява с 22.7%, на памук - с 9.6%, на коприна - с 19.8%, на вълнени платове - с 13.5% спрямо същия период на 2004 г. Най-голям е спадът при производството на изделия от тюл-пердета - 28,5%. В същото време значително увеличение на производството на някои видове текстилни продукти (спално бельо, килими и килими) в сравнение със същите показатели от предходната година показва тяхната доста висока конкурентоспособност на вътрешния пазар.
Фиг.3Динамика на производството на основните видове продукти на текстилната промишленост в периода 2000-2006 г.
Текстилната промишленост обединява повече от 14 хиляди предприятия и организации, включително 2500 предприятия с висока концентрация на капитал (холдинги), с общ брой на служителите над 400 хиляди души. Всички предприятия са регистрирани. За сравнение, броят на заетите в текстилната индустрия в Канада е 47 хиляди души; в Бангладеш - 2 милиона души.
Фиг.4Разпределение на пазарните дялове между производителите
С общата тенденция към спад в производството в началото на 2008 г. и ниската ефективност на индустрията като цяло, някои предприятия, като Bolgar Textile Alliance (компания със 100% английски капитал) или TDL-Holding, активно увеличават оборота си и увеличават пазарния си дял, други, например търговска къща Яковлевски и LLC PKO Monolit, губят.
Сравнителна характеристика на най-големите производители