Теория на екологизма

Начин на живот и средства за оцеляване. Изразяване на ценностните ориентации на индивида и способността на големи и малки общности да опазват природната среда. Освен всичко друго, екологизмът класифицира отношението към околната среда.

Последователите на такова направление като икономист възприемат природата изключително като обект на икономическа дейност. Според тях човечеството се е справяло с екологичните проблеми в миналото и несъмнено ще се справя и в бъдеще. Те смятат засилените мерки за опазване на околната среда като ненужно прахосване на средства.

Утилитарният подход към природата също отличава представителите на консервацията.

Обществото, според тях, трябва да се ръководи от рационалното използване на природните ресурси, а ключът към успеха е създаването на екологични технологии. Друг компонент на успеха е справедливото разпределение на природните блага.

Социалният морал, за съжаление, не се простира върху природата, в противен случай икономизмът отдавна щеше да бъде признат за неморален, а природозащитникът - за остарял. Нищо подобно обаче не се случва. В България индустриалците и предприемачите изповядват икономизъм - при това в най-груба, нецивилизована форма. Няма как да бъде иначе, тъй като те са пионери на капиталистическите отношения и тяхната статусна цел е натрупването на капитал, а тази цел е всепоглъщаща. Природозащитниците са представени в правителството, но не е в тяхната власт да въведат елемента на потреблението на природни блага в цивилизовано русло.

Биоцентризмът възниква като предизвикателство към онези, които поставят човека в центъра на Вселената и вярват, че той е най-висшата цел на Вселената. Природата за тях е само местообитание - в най-добрия случай, а в най-лошия - безличен и аморфен обект на дейност. Антропоцентризъм, така необходим за раждането и развитието нана съвременната цивилизация, днешният ден е пример за мироглед, който е толкова застоял в своята непогрешимост, че не забелязва собствената си безплодие. В миналото, стимул за прогреса на цивилизацията, антропоцентричното мислене сега се е превърнало в негова спирачка. ****