Тип включване и изключване
Нека са дадени N обекта, от които N(a) - имат свойството a, N(a \ с черта над) -
Те нямат собственост а. N(a\)=N-N(a)
Нека има две свойства a1 и a2.
Брой обекти без свойства
половина в резултат на включване на всички N обекта, с изключение на броя на обектите, които имат едно свойство, включително обекти, които имат набор от 2 свойства, с изключение на обекти, които имат набор от 3 свойства.
N(a1\,a2\,am\)=N-N(a1)-…-N(an)+N(a1,a2)+N(an-1,an)-…+(-j)^n N(aj-a1)
Въпрос: Нека това е вярно за (n-1)-то свойство
13. Единични и множествени предикати.
P(x) - унарен пердикат
X - обект, предмет
х - Иванов, п - ученик
p(x, y) е двуместен предикат
обозначение на връзка - p, x, y - обекти
Инфиксна форма - в средата 2 > 3
Префикс - преди >(2,3)
Формите се занимават главно с бинарни отношения
Р(x,y,z) - триместно сказуемо
P(x) x принадлежи на M - обхвата на предиката (обекти, които могат да бъдат доставени на това място). За всяко x, принадлежащо на M, предикатът се превръща в твърдение, което приема всяка една стойност на истината
Пример: m P - четно число P \u003d
Всеки предикат дефинира някакъв набор от характеристики
P(x), (x принадлежи на M) P е набор от елементи, на които приема стойност true (т.е. състои се от онези елементи, на които P(x) е true)
P* - характеристична функция на множеството P
14. Логика на предикатите
В логиката на предикатите твърденията се разглеждат както структурно, така и смислово. Всяко изявлениезаявява, че даден обект има или няма някакво свойство, или че два обекта са в n области (?).
3) α-четна пропозиционална едноместна форма (превръща се в пропозиция след конкретизация)
Субектът е името на обекта, а името на свойството е името на предиката.
X брат Y е двуместна предложна форма.
Р(х) – едноместни предикати, х€М
P(x, y) - двуместни предикати, x, y € M (релация)
Фиксирането на α (стойността на обекта) произвежда твърдения, които понякога се наричат единични твърдения.
P(x)*Q(x), където (*) е двоична операция (β,γ,→).
Ако е невъзможно да се установи логическа връзка между предикатите, тогава - двуместно.
Характеристичното множество p, дефинирано от предиката P(x), включва всички обекти, за които стойностите на предикатите са верни.
Характеристичната функция на набор може да приема стойности 0 или 1, а 1 - приема елементите на този набор.