Тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), показатели, деца, възрастни - Сайт "Ние сме за здравето"

Наръчник за лекари. Автори: И. М. Скударнова, Н. В. Соболева, Н. В. Мичка; АД "Вектор-Бест"

  • DTG - дифузна токсична гуша
  • TG - тиреоглобулин
  • TPO - тиреоидна пероксидаза
  • TSH - тиреоиден стимулиращ хормон
  • TX - тиреоидит на Хашимото
  • тиреоид - щитовидна жлеза
  • Т3 - трийодтиронин
  • Т4 - тироксин

Тироксинът (Т4, L-тироксин) е хормон на щитовидната жлеза с молекулно тегло 776,9 далтона, съдържащ 4 йодни атома. В щитовидната жлеза се осъществява многоетапна биосинтеза на Т4 от тиреоглобулин. Основното количество органичен йод в човешкото тяло е под формата на тироксин (Таблица 2). В същото време по-голямата част от Т4 (99,97%) циркулира в състояние, свързано с плазмените протеини.

Концентрацията на тироксин в кръвния серум е най-честият показател за функцията на щитовидната жлеза (TG),позволяваща доста ясно разграничение между хипер-, хипо- и еутироидизъм. Измерването на концентрацията на тироксин в кръвния серум е показано при хипертиреоидизъм за диференциране на тиреоидит, автономен аденом и аденокарцином, при състояния с повишено ниво на тироксин-свързващия глобулин (бременност, генетично обусловено повишаване), при остър хепатит и затлъстяване.

Нивото на Т4 в кръвта намалява при прием на аминосалицилова киселина, андрогени, ацетилсалицилова киселина, холестирамин, клофибрат, кобалт, кортикостероиди, кортикотропини, даназол, етинамид, литий, метамазол, митотан, оксифенбутазон, пеницилинфенотиазини, фенилбутазон, фенитоин, калиев йодид, пропилтиоурацил, резерпин, сулфонамиди, трийодтиронин, валпроева киселина.

Количественото определяне на свободния тироксин е по-надежден параметър за оценка на състоянието на щитовидната жлеза от определянетообщ трийодтиронин.

Таблица 2. Нормални стойности на концентрацията на тироксин в зависимост от възрастта на човека.

Трийодтиронин

Трийодтиронинът (3,3′,5-трийодтиронин, Т3) е тиреоиден хормон с молекулно тегло 651 далтона, съдържащ 3 йодни атома (58% от общото молекулно тегло). Малка част от Т3 се синтезира в щитовидната жлеза, а основното му количество се образува чрез ензимно дейодиране на Т4 в периферните тъкани (черен дроб, бъбреци, сърдечен мускул и други органи). Установено е, че този процес е най-интензивен в предния лоб на хипофизната жлеза.

Само 0,3% от Т3, циркулиращ в серума, е в свободна форма, преобладаващата част от него е свързана със серумните протеини, но тази връзка е много по-слаба от тази на Т4.

Ако определянето на TSH и Т4 достатъчно пълно характеризира функционалната активност на щитовидната жлеза и е показано за широк кръг от пациенти, тогава анализът на Т3 има ясно определен диапазонот индикации за идентифициране на патология на щитовидната жлеза, причинена от липсата на този хормон: диференциална диагноза на Т3 токсикоза; тиреотоксикоза; рецидив на тиреотоксикоза със симптоматично повишаване на нивото на концентрация на Т3; остра тиреотоксикоза след супресивна терапия с L-тироксин. Установено е, чеоколо 10% от пациентите с клинични признаци на хипотиреоидизъм имат нормално ниво на концентрация на Т3.

При определяне на Т3 в кръвния серум е необходимо да се вземат предвид промените в неговата концентрация след екзогенно приложение на 14 тиреоидни хормона. Повишени серумни концентрации на Т3 се наблюдават при прием на естрогени, хероин, метадон, орални контрацептиви. Намаляване на концентрацията на Т3 в кръвта на пациентите се наблюдава при употребата на андрогени, даназол, дексаметазон, пропранолол (с хипертиреоидизъм) при приемане на кумаринови производни,салицилати. Биологичният полуживот Т3 е 24 часа.

Таблица 3. Нормални стойности на концентрацията на Т3 в зависимост от възрастта на човек