Точност, яснота и простота на речта
реч чистота коректност точност
Римски оратор Квинтилиан:
Точността отдавна е призната за едно от основните достойнства на речта. вече в
В древните ръководства по красноречие първото и основно изискване за речта е изискването за яснота. Съдържанието, което древните теоретици влагат в тази концепция, е в много отношения подобно на съвременните концепции за точност. Аристотел вярва, че ако речта не е ясна, тя не достига целта. "Достойнството на сричката е да бъде ясна и не ниска."
Точността и яснотата на речта са взаимосвързани: точността на речта, като правило, й придава яснота, яснотата на речта следва от нейната точност. Но говорещият (писещият) трябва да се грижи за точността на изявлението, а слушащият (читателят) оценява колко ясно е изложена мисълта. Обличаме мислите си в думи. Както отбелязва V.T. Белински, „Думата отразява мисълта: мисълта е неразбираема и думата е неразбираема. И в същото време „който ясно мисли, той ясно заявява“. За да бъде речта точна, думите трябва да се използват в пълно съответствие със значенията, които им се приписват в езика: думата трябва да е адекватна на изразеното от нея понятие. При ясно изразяване на мисълта думите напълно съответстват на тяхното предметно-логическо значение, а грешният избор на думата изкривява смисъла на изявлението. Майсторите на художественото слово упорито постигат точността на използването на думите. Невинаги обаче успяваме да избегнем лексикалните грешки, които лишават речта ни от точност. Дори опитни писатели не са имунизирани от това.
Така че в първите издания на романа на А.А. Фадеев (до 1949 г.) беше фразата: "Мечът падна по гръб на земята и зарови лицето си в дланите му." В това изречение думата назад е използвана неточно: не можете да „се погребете“.лице в дланта на ръката си, "ако паднете по гръб, тоест по гръб. В изданието от 1949 г. авторът прави поправка: „Мечът падна на земята и зарови лицето си в ръцете си“.
Обикновено можете да намерите много стилистични опции за изразяване на мисли, но по някаква причина мнозина предпочитат не най-простите и ясни ... защо ни дразни, когато чуем: Известен поет живее с мен в тази къща; В момента се подготвям за изпитите си. Тъй като подчертаните думи не са подходящи за разговорния стил на речта, те му придават чиновнически тон, лишавайки го от естествената му простота.
Причината за неяснотата на твърдението може да е грешният словоред в изречението: „Седем действащи платформи се обслужват от няколкостотин души“. Разбира се, такива изречения могат да бъдат коригирани, ако се използват в речта. Достатъчно е да промените словореда: „Няколкостотин души обслужват седем операционни платформи“, но ако чуете фраза с грешен словоред, неправилната й интерпретация вероятно се основава на това, A.P. Чехов: „Желая ви да избягвате всякакви беди, скърби и нещастия.
За съжаление, невнимание при поставянето на думите в изречението (не
рядкост: Велосипед катастрофира с трамвай; Хранили са го с месото на техните кучета и т.н., чийто смисъл в крайна сметка става ясен, но с известно усилие, което не отговаря на изискването за яснота на израза.