Той закъсня, но е щастлив
Награда фанфик „Той закъсня, но е щастлив“.
Пролетна вечер. Парк. Тъмно. В дълбините на парка стои и свети самотен фенер, под който стоят момче и момиче. -Саку, слушай. Момчето се сепна, но момичето го прекъсна. -Какво!?Слушай какво!?-извика му тя. -Обичам те!-извика брюнетката. -Ако обичаше, щеше да каже, че е женен. -Това е фиктивен брак.Нищо не означава. - Откажи брак - каза тя, докато момичето отряза. - Съжалявам, но не мога. Не е за мен, а за баща ми. -Ти спа с мен. постигнахте целта си. а сега ми пръскаш мозъка като малко глупаво момиче!, извика тя. -Нищо не пудрам за теб Сакура разбери след 8 месеца ще се разведа с тази мимра и ще бъдем заедно завинаги! -Саске, искам да ти повярвам, но не мога. Тя каза последните 3 думи шепнешком. -Умолявам те, Сакура, дай ми последен шанс, няма да съжаляваш. -Аз. - тя рязко спря. -Кажете "да" или "не"? Сакура погледна в очите на Саске. тя мислеше. -Да, Саске, да. Сасуке се усмихна и целуна Сакура. -И още нещо. Саске започна. -Какво? Той въздъхна тежко. -Всички тези 8 месеца ще живея в чужбина. Няма да мога да ти се обадя. пишете. общувам с вас изобщо. „К-защо?“ Гласът й трепереше. -Ако „съпругата“ разбере, че говоря с теб, тогава договорът незабавно се анулира и бащата губи всичко. -Аз. Сасуке я прекъсна. -Умолявам те, Сакура, изчакай ме. -Ще те чакам, но ето те. -Всичко ще бъде наред, повярвай ми. -Вярвам. -Обичам те, Сакура. -Обичам те, Саске. Прегърнаха се. Стояха така около 10 минути. Нямаха нужда от думи. Всеки един от тях усети топлината на другия. Чувстваха се добре без думи. Но. -Трябва да тръгвам. -С- каза Саске тъжно. -Аз също. - каза му тя в тон. -Сакура, обещавам, че ще се върна, само изчакай. -Ще чакам Саске, ще го направя. Той я целуна.След това неохотно се отдръпна от нея и започна да се отдалечава. - Съжалявам! Ще се върна!- извика последните думи и изчезна в тъмнината на парка. Сакура, след като постоя още 5 минути, се прибра вкъщи.
Месец по-късно. Този месец изглеждаше дори по-лош от ада и за двамата. Но имаше един плюс от страна на Сасуке. Преди да си тръгне, той помоли най-добрия си приятел, Наруто Узумаки, да се грижи за Сакура, да се обади и да каже как се справя. Човекът знаеше, че Сакура и Наруто са най-добри приятели и затова Наруто с радост се съгласи. И след това още едно обаждане от Наруто. -Здравей, Саске? -Не, по дяволите, тюлен!Разбира се! -Можеш ли да говориш сега? -Може ли нещо със Сакура? -Не.С Сакура всичко е наред,храни се нормално,не е груба с никого,дори и с мен,ходи много,даже много и спря да ходи по клубове. - Тук - нещо не е наред. -Това разбрах сам, но Саске, имам проблем. -Ех, какво? - Факт е, че от името на баща ми трябва да летя в чужбина за 5 месеца, за да уча. -Е, все пак не си ми слуга. Можеш ли да се обадиш само на Сакура и след това на мен? -Какво говориш!Разбира се!Добре,трябва да тръгвам,чао! -Чао.- Сасуке затвори.
След 2 месеца. Бременността на Сакура вървеше страхотно. Веднага щом Наруто не се опита да разбере кого ще има, Сакура не му каза. Тя само му каза: „Нека бъде изненада.“ И Наруто. предаде се!? Да, той се отказа. Разбра, че Сакура е "твърд орех" и тя няма да се счупи, докато не дойде Сасуке. През всичките тези 2 месеца Саске му беше на нервите. Как е тук, а любовта му, и дори бременна любов, е на хиляди километри от него!?Разводът на Саске. Веднага след развода човекът отиде в Токио. Ето го вече у дома и. чака Сакура? Да, чака Сакура Седмица преди пристигането Саске се обади на Наруто и каза, че Сакура трябва да отлети за една седмица за последния преглед. -Сакура!-извика той. -С-сасуке!?- не повярва на ушите си момичето. -Да, да, това ми е любимо! -Аз. Толкова много ми липсваше!“, извика тя. -Саку скъпа не плачи Все още е добре Мила кога пристигаш? -След 7 часа. - каза тя успокоявайки се. -Ще те срещна,моето момиче. -Сасуке, недей, уморен си от пристигането, аз самият съм добе. Преди да успее да го каже, Саске вече беше прекъснат. -Не искам да слушам нищо. Ще те взема. Искам да те видя бързо. -Добре тогава, можеш ли да ме вземеш от място, различно от летището? -Не те разбрах много. -Е, слушай. Ще ме вземе слуга и по пътя просто ще си сменя колите. Моля те, любимата ми Сааски! -О, добре, ти си моето слънце. -Благодаря ти коте!Обичам те!- щастливо каза Сакура. -И аз те обичам.Говорейки за теб,кой ще имаме? -Изненада!Ако ме вземеш ще ти кажа! -Добре, изненада, изненада." каза Саске с усмивка на лицето си. - Сасуке, съжалявам, искам да спя. Когато самолетът кацне, ще ти се обадя веднага, става ли? -Не се извинявай. Трябва да си починеш. Добре, ще чакам. -Добре, чао любими.-каза тъжно Сакура. - Докато е слънце, не тъжи, ще се видим скоро!- насърчи той младата майка. Те свалиха тръбите.
Всички решиха да погребат Сакура и Саске в един ковчег. на погребението присъстваха абсолютно всички. Сакура беше държана в красива булчинска рокля. Саске в смокинг. Тук се сбогуват. вали. доривремето ги оплаква. капакът на ковчега е затворен. закован. и слезе надолу. вече покрити с пръст. никой друг няма да види щастливите им лица. и ето пиедестала. където са датите им на раждане и смърт. и фотография. където са в прегръдка. лицата им са толкова щастливи. безгрижен. сега са заедно.
Може би някой не вярва в живота в следващия свят, но ми се струва, че той съществува. Сасуке беше убеден в това.
Сасуке отвори очи и я видя да стои в далечината. Сакура! Но тя не беше сама. Имаше две очарователни бебета в ръцете си. Момче и момиче. Ето я стои на 20 метра от него и се усмихва. -Сакура!-извика брюнетката и хукна към нея. Сърцето ми е толкова леко! Искам да крещя! Саске изтича до Сакура. -Защо си тук?" попита Сакура. -Защото не мога без теб! -Значи сега сме семейство, макар и не на земята? -Да, сега сме семейство! Сакура даде на Саске момичето, тя задържа момчето. Сасуке, като Сакура, беше по-щастлив от всякога! Съдбата мислеше, че ги раздели, но се заблуждаваше. сега са заедно. ЗАВИНАГИ!