Том 4
Екатерина Ивановна(без да маха ръце).Току що.
Koromysloff.Е, това е страхотно: харесва ми, когато нещата се правят откровено. Е, Альоша, изложи го, а ти, Катерина Ивановна, мила, седни и слушай.
Екатерина Ивановна сяда, лицето й е червено, има усмивка и сълзи в очите й.
Добре тогава започвай.
Алексей.Не, ти си по-добре, Павел Алексеевич. Всичко това много ме боли и... не, по-добре ти, Павел Алексеевич. Няма да го кажа.
Коромислов.Добре. С една дума, Катерина Ивановна, трябва да се върнете при съпруга си, иначе ще се случи нещастие. Говоря съвсем сериозно и с пълно познаване на материята. Той застреля ли те? - вярно, той стреля и дори три пъти. Но тъй като глупаците имат късмет, той не те е ударил, но сега може би ще те удари. Не в теб, разбира се, разбираш ли?
Екатерина Ивановна.Разбирам.
Алексей.Катя, защо не отговори на нито едно от писмата му? В крайна сметка такова мълчание е по-лошо от всякакви думи, Катя. И въпреки че обвинявам Георги изцяло и от всички страни, ми беше жал да го погледна. Защо не му отговори?
Екатерина Ивановна.Не знам.
Алексей.И ти не ми отговори нито дума. Тя пише за децата, за себе си и всичко някак - прости ми, Катя - бездушно. А на въпросите ми за него - нито дума.
Екатерина Ивановна.Не знаех какво да отговоря.
Алексей.Не можеш ли да му простиш?
Екатерина Ивановна.Не знам.
Алексей.Но ти го обичаш, Катя, нали?
Коромислов.Чакай, Альоша, не се правят така нещата. С една дума, Катерина Ивановна, съпругът ви дойде с нас, сега седи в храстите и чака вашето разрешение да дойде тук.
Екатерина Ивановна(става).Не!
Алексей.Катя, чуй ме.
Екатерина Ивановна(неусетно слага ръка на сърцето си).Не!
Алексей(става, строго).Е, да тръгваме ли? Глоба; да вървим, Коромислов.
Коромислов(насяда го с ръка).Ех, Алексей, едва сега започва, а ти си на път... Нека човекът се опомни, не го хващай за гушата.
Алексей.Това не очаквах да срещна, Катя, когато карах тук. Имате ли толкова малко щедрост! Когато пътувах насам, мислех да се срещна с тази Катерина Ивановна, чиста, щедра, благородна, по отношение на която само луд като брат ми може да има някакви подозрения. Кейт!
Екатерина Ивановна.Няма я, Альоша, убиха я пред очите ти.
Коромислов.Тя иска да каже, че въпреки че куршумите не са уцелили и тялото й не е било докоснато, но душата й е била убита. Не е ли така, скъпа? Е, това са глупости: не можеш да убиеш душа толкова лесно. В душата си, казвам ти, скъпа, гръмнаха бомби, но виждаш ли, аз живея и го правя с голямо удоволствие. Всичко минава, всичко се забравя, мило! А ти си още толкова млада и толкова красива и децата ти, доколкото си спомням, не са лоши. А сега ще отидем с Альоша да пием чай и да разгледаме вашата градина, а вие ще говорите с него тук. В края на краищата е наистина неудобно: член на Държавната дума, но седи в храстите като лешник. Няма нужда да унижавате човек.
Екатерина Ивановна.Няма да се върна при него.
Коромислов.Е, просто му кажете това. Все пак е немислимо да се води такъв разговор чрез посредници, как мислите? Вашият красив парк е имението на майка ви?
Екатерина Ивановна.Да.
Коромислов.И икономиката, очевидно, е в ред. Ех, отдавна не съм бил в истинско българско село, сред сламен пейзаж, и сега чак ме е срам някак.Пиша голи жени и съм уморен от тях по-лошо от горчива ряпа и да нарушавам реда ...
Алексей.Прости ми, Катечка, май се изказах грубо.
Екатерина Ивановна(бързо се усмихва).Какъв си глупак, Альоша: истинската съвест никога не трябва да иска прошка, каквото и да направи. Ти си моята съвест.
Коромислов.И аз съм часовникът. Хайде, Алексей, но само ти, скъпи, никъде не излизай от тази стая: излез в друга и няма да се върнеш в тази. Роклята ти е в ред, и косата ти, и всичко е както трябва, седни тук, приятелю, той не е далеч.
Те си тръгват. Екатерина Ивановна, без да става, чака на същия стол, спуснала ръце между коленете. Слънцето е залязло и вечерни сенки в градината. Някъде в далечината играят овчари по елечета. Тишина. Стъпвайки тежко и тежко, Георгий Дмитриевич се изкачва по стълбите, оглежда уплашено терасата и казва: „Катя! Няма никой тук.Колебливо прекрачва прага и за първата минута не вижда Екатерина Ивановна. Внимателно прави още две крачки.
Георги Дмитриевич.Катя! Къде си, Катя?
Тишина. Изведнъж той вижда жена си, все още седнала в същата поза, и замръзва. Тогава той решително се приближава към нея, мълчаливо коленичи и мълчаливо поставя ръцете й на главата си. Екатерина Ивановна е неподвижна.
Катя, аз съм. Защо мълчиш, Катя? Погледни ме - аз съм, Катя!
Екатерина Ивановна(тихо).Стани. Не, аз съм нищо. Ставай, Горе.
Георгий Дмитриевич(става).Не ме очаквахте?
Екатерина Ивановна.Не, винаги те чакам.
Георги Дмитриевич.Катя, наистина ли е вярно и аз те виждам? Катя, защо не ми отговаряше на писмата - все пак съм напълно луд, Катя. Вижте, имам сива коса на слепоочията.
КатринИвановна.Разбирам. Обичам те. Не, не, не идвай.
Георгий Дмитриевич.Но защо сте спуснали ръцете си така? Катя, не си мръднала откакто влязох - какво ти е Катя? Страх ме е, скъпа. Децата здрави ли са?
Екатерина Ивановна.Децата са здрави. Джордж - Паднал съм, изневерих ти.
Тишина. Той се отдалечава, леко залитайки, встрани и сяда на стола, подпрял глава на ръцете си. Вечерни сенки растат тихо в градината.