Топенето на подводната вечна замръзналост на арктическия шелф се ускори - 9 август 2017 г., Земята - Хрониките на живота

шелф

Учени от Томския политехнически университет (TPU) установиха, че размразяването (деградацията) на подводната вечна замръзналост на източносибирския арктически шелф през последните 30 години се е ускорило до 14 см на година, което е с порядък по-висок от предполагаемото. Това може да застраши значително увеличаване на изпускането на парникови газове на повърхността, съобщава пресслужбата на TPU в сряда.

„Въз основа на повторното пробиване на четири сондажа, извършено от Института за вечна замръзналост на Сибирския клон на Руската академия на науките през 1982-1983 г., учените доказаха, че скоростта на вертикална деградация на подводната вечна замръзналост през последния 30-годишен период достига 18 см на година (средната стойност е 14 см на година), което е приблизително с порядък по-високо, отколкото се смяташе досега“, се казва в доклада.

По-рано се смяташе, че основната част от подводната вечна замръзналост на шелфа на моретата на Източна Арктика - най-широкият и най-плиткият шелф на Световния океан - е непрекъсната, което изключва възможността за дестабилизация на метановите хидрати. Това е и причината, поради която експертите от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) преди това изключиха възможността за масово изпускане на метан (вторият по важност парников газ) от дънните седименти на моретата на Източна Арктика.

Изследване на учени от Томск опровергава тази оценка. Установено е, че стойността на балонния поток на метан от дънните седименти във водата може да варира от милиграми до десетки и стотици грама на квадратен метър на ден, което води до увеличаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата до стойности два до четири пъти по-високи от фоновите концентрации.

„Резултатите от нашето изследване предоставят принципно нови знания за механизма на процесите, отговорни за промяната в състоянието на подводната вечна замръзналост в източносибирския шелф, на който споредСпоред различни оценки е концентрирана до 80% или повече от цялата подводна вечна замръзналост на Северното полукълбо, под която има гигантски запаси от въглеводороди под формата на хидрати, нефт и свободен газ.

В бъдеще въз основа на тези данни ще бъдат преразгледани и променени подходите за изследване на състоянието на подводната вечна замръзналост и нейното математическо моделиране, което е изключително важно за намаляване на георисковете, възникващи по време на проучването и промишленото сондиране“, цитира пресслужбата на университета думите на ръководителя на Международната лаборатория за изследване на въглерода в арктическите морета на ТПУ Игор Семилетов.