Това е отговорът на Яна Солякова Не нося розови очила
"Не-не-не-не. Няма начин." - Яна Солякова
Опитвам се да отговоря на съобщението на Яна.Когато близките ми казаха защо им запушвам ушите с разни чужди глупости, които говорят по телевизията. Отговорих им с мой стих на същата тема:
Отстрани ти, твоят малък свят е тих и сладък, А животът наоколо бушува и бушува. Не се вижда от сарашките ти гънки, Че някой някъде плаче и се смее.
Криеш се зад розово стъкло От всички полутонове и остри ръбове, Рискувайки да не забележиш Дамоклевия меч, Който внезапно ще надвеси над теб.
Но не искате да сте готови за това, което е и може да бъде пред вратата. Тогава, уви, всяка моя дума не просто изпада в забрава.
Изпръскал повече от два пъти повече гняв в душата ми, Напудрил думите си с горчив пипер, Викаш: „Защо ни запушваш ушите, душата, сърцето с чужди глупости?
И се опитвам да ти кажа: "Отвори очите си, отвори си ушите!" В края на краищата трябва да стигнете до дъното на Доброто и злото, тогава светът не е страшен.
Аз не нося розови очила, Тъй като ти не избягваш горчивата истина. Чувам всички: славея и вълчата глутница, Цвърченето на плъх и нежния шепот на зората.
И пак споря. За какво? Опитвам се да предам нещо на нечие съзнание И, изглежда, отново бягам по ръба на Луда мисъл в ролята на Дон Кихот.
Но знай моите врагове и приятели: Чуждо зло за мене не се лепи, В чужда дерма няма да се пукна от усилие, Че чужда питка няма да вкуся.