Това, което се случва не е турска пролет и едва ли ще стане такава
В исторически план Турция се характеризира по-скоро с цикли на "конфликт-затишие", отколкото с дълги периоди на кървава конфронтация между народа и режима. В продължение на десетилетия случаят обикновено завършваше с намесата на турските военни, които бързо призоваваха към ред разделеното общество или, според тях, твърде проислямските политически лидери.
Въпреки че настоящите протести около парка Гези в Истанбул вече прераснаха в кръвопролития, вътрешното напрежение в Турция този път едва ли ще доведе до държавен преврат.
Армията, отдавна най-доверената институция в турското общество и самоназначеният пазител на кемалистките норми на секуларизма, беше неутрализирана чрез демократични реформи, които увеличиха гражданския контрол над нея и политически маневри, които отстраниха най-активните генерали от техните позиции.
С изчезването на заплахата от военните Партията на справедливостта и развитието укрепи позицията си много по-добре от която и да е от бившите турски десни партии. В такава ситуация тя почти сигурно ще успее да запази пълен контрол над армията и правоприлагащите органи.
Но може би обикновените турци ще въстанат срещу държавата и срещу военните? Това е още по-малко вероятно. Разбира се, по улиците излязоха стотици хиляди демонстранти, които може да симпатизират на милиони граждани, но ПСР също има милиони поддръжници. Дори прекалено ревностните действия на правителството миналата седмица да накарат някои от колебливите да преминат на страната на опозицията, ПСР все още може да разчита на подкрепата на мнозинството от своите консервативни избиратели, които осигуриха третата си поредна изборна победа през 2011 г.
Сега са възможни три резултата. По-малко вероятно е Ердоганще се поддаде на натиска, ще подаде оставка и ще бъдат свикани предсрочни избори, които могат да лишат неговата партия от власт. Премиерът с всеки изминал ден засилва интензитета на реториката и продължава да настоява за продължаване на строителството в парк Гези. Той се притисна в политически ъгъл и сега смята, че не може да отговори на исканията на протестиращите, за да не изглежда слаб - колкото и хора да излязат на улицата. Това е лошо, тъй като уважителното отношение към демонстрантите само по себе си би намалило напрежението в достатъчна степен.
И накрая, рано е да се говори за третия вариант - дългосрочен неразрешим конфликт по линия на сирийския. Колкото и хаотична да е Турция сега, Ердоган не е Асад. Доколкото знаем, в страната не е изключен интернет, на полицията не е наредено да убива хора, а обществени и политически организации могат спокойно да се оплакват публично от действията на властите. Накратко, нещата не са толкова зле, колкото биха могли да бъдат и все още има място за компромис. Ердоган трябва да се възползва от това и да овладее полицията, като й забрани да предприема крайни мерки. Ситуацията е нестабилна, защото ако горните фактори се променят, това може да даде нов тласък на противниците на SEP и да увеличи вероятността от граждански конфликт.
Отчасти стабилизиращо ситуацията е колективното разбиране от страна на турците на факта, че страната е напреднала невероятно далеч както икономически, така и политически през последните години. Никой, включително Ердоган, не иска да разруши напредъка, постигнат през годините. Хаосът би ударил не само турските граждани, но и позицията на Турция като нова регионална сила и модел на демократична държава с мюсюлманско мнозинство.
Възможността за неразрешим конфликт обаче не може да бъде отхвърлена. Тя можеувеличаване, ако по-строгите мерки разгневяват и радикализират демонстрантите, вместо да ги разпръснат. В исторически план турското общество е разрешавало конфликтите между основните си сегменти - светски и религиозни, елит и работническа класа, десни и леви - чрез периодични конфликти, често разрешавани без участието на военните. Тъй като армията вече е изтощена и националните медии са силно контролирани от ПСР, протестиращите осъзнават, че перспективите им са ограничени.
Би било логично Ердоган да предприеме някои стъпки към протестиращите, без да проверява колко реални са малко вероятните перспективи за турска пролет или, още по-лошо, дълга гражданска война.