Транспортно-логистичният комплекс на Далечния изток е в покрайнините на глобалните процеси,

Когато се обсъждат начините за интегриране на България в икономиките на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, транспортният и логистичен потенциал на Далечния изток е постоянна тема в дневния ред на много международни събития. Реализирането на големи инвестиционни проекти в Сибир и източната част на страната, както и нарастващата роля на Азиатско-тихоокеанския регион в световната икономика повишават значението на Далечния изток като контактна зона за осигуряване на външноикономическото и социално-културното сътрудничество на България в региона.

Как ефективно да се възползваме от настоящата ситуация и какво се случва в региона, разгледаха участниците в секцията „Развитие на транспортно-логистичния комплекс в Далечния изток“ в рамките на Втория тихоокеански икономически конгрес.

За приоритетите в дългосрочната транспортна стратегия на България до 2030 г. говори професор Ярослав СЕМЕНИХИН, академик на Транспортната академия, генерален директор на ДНИИМФ. Проектът на стратегия определя пет основни цели за развитие, насочени към подпомагане на растежа на БВП при намаляване на транспортните разходи в цената на крайните продукти.

- Транспортното пространство на страната е не само проблем в развитието на икономиката, но и огромен ресурс, който все още не е използван правилно, - отбеляза Семенихин. - Струва ни се, че транзитният трафик е много важен сегмент за страната за интегриране на българската транспортна система в международния транспорт. Критерият за този процес може да бъде обемът на транзита.

След това той обърна внимание на особеностите на интеграцията на транспортните системи на Североизточна Азия. Тук има както силна конкуренция („логистична война“, според един от южнокорейските участници в раздела), така ии активно сътрудничество и интеграция. Ако маркираме на картата транспортните пространства на Япония, Китай, Република Корея, южната част на Далечния изток на България и КНДР, ясно се вижда как се създава единно пространство, в което трябва да има взаимодействащи елементи на обща логистична инфраструктура, изискваща унифицирани стандарти, правни норми и др.

Интегрирането на Primorye в транспортната система на NEA трябва да се извърши във всички области на транспорта и видовете транспорт, свързани с международния транспорт, и да се вземат предвид нуждите и възможностите на съседите.

При транспортирането на стоки в България в комуникацията със страните от Азиатско-тихоокеанския регион 74% от външнотърговските товари се транспортират по железопътен транспорт, като около половината от тях се падат на КНР. Следователно развитието на Транссибирската железопътна линия като съставна връзка (северен лъч) в системата на Трансазиатската железница (TAR) е актуално.

Стратегията за развитие на железопътния транспорт до 2030 г. в източното направление предвижда мерки за модернизация и реконструкция на: Транссибирската железопътна линия, ESPO (транспортиране на нефт от Сковородино до Хмиловка, 2-ри коловоз); BAM и изграждането на нови линии (Якутск, Елга, Чинея, нов граничен пункт в Ленинск с КНР); на Сахалин, нова железопътна линия, мостов преход и преумеряване. Отделно за Раджин - реконструкцията на пътя към КНДР и крайбрежната линия Барановски-Хасан. Други дейности са привличане на контейнерни транзитни товари, създаване на логистични центрове, организиране на нови транзитни влакове, подобряване на обслужването на съществуващи маршрути и др.

Приморската тема за интеграция беше продължена от Игор Хрушчов, директор на Министерството на промишлеността и транспорта на Приморския край.

- Днес развитието на транспорта в региона се осъществява в условията на преобладаващ обемекспортни товари, но интегрирането в международната транспортна система не може да се ограничи до развитието на експортен капацитет. Необходимо е да се решат и други задачи, като основните сред тях са развитието на транзита и развитието на услуга за обслужване на движението на стоки, подчерта той. - Primorye възнамерява да създаде регионална транспортна и логистична система (RTLS) на международно ниво, която позволява интегриране в международната транспортна система чрез ефективно обслужване и навлизане в азиатската система от складове за готова продукция и търговската система в Азиатско-тихоокеанския регион, за да се реализира транзитният потенциал, наличен в южната част на Primorye.

Приморието има тези възможности, но не беше възможно да ги реализира самостоятелно: нямаше правомощия, нямаше ресурси, нямаше държавна подкрепа и често интересът на частния бизнес. Днес ситуацията се промени: държавата си поставя цели за развитие, големите български компании са насочени към идване в регионите.

Dalsvyaz ще повиши тарифите за местни комуникации

Пазар за кетъринг в Хабаровск

Летище Хабаровск е готово да спре наземното обслужване на превозвачи-длъжници

Отношението към посредниците както сред собствениците, така и сред наемателите във Владивосток е негативно

Броят на едрия рогат добитък се намалява ежегодно в Primorye