TRIACORT - инструкции за употреба и анотация
Лекарство: TRIACORT Активно вещество: триамцинолон ацетонид ATC код: D07AB09 CFG: GCS за външна употреба Рег. номер: Р №002854/01 Дата на регистрация: 01.08.08 г. Собственик рег. Награда: Химико-фармацевтичен завод АКРИХИН (България)
ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА, СЪСТАВ И ОПАКОВКА
10 g - алуминиеви тръби (1) - картонени опаковки. 25 g - алуминиеви тръби (1) - картонени опаковки. 25 g - тъмни стъклени буркани (1) - картонени опаковки. 40 g - тъмни стъклени буркани (1) - картонени опаковки. 350 g - тъмни стъклени буркани. 800 g - тъмни стъклени буркани
ОПИСАНИЕ НА АКТИВНОТО ВЕЩЕСТВО. Предоставената научна информация е обща и не може да се използва за вземане на решение относно възможността за използване на определено лекарство.
ФАРМАКОЛОГИЧНА АКТИВНОСТ
GKS. Потиска функциите на левкоцитите и тъканните макрофаги. Ограничава миграцията на левкоцитите в областта на възпалението. Нарушава способността на макрофагите за фагоцитоза, както и за образуване на интерлевкин-1. Допринася за стабилизирането на лизозомните мембрани, като по този начин намалява концентрацията на протеолитични ензими в областта на възпалението. Намалява пропускливостта на капилярите поради освобождаването на хистамин. Потиска дейността на фибробластите и образуването на колаген.
Инхибира активността на фосфолипаза А2, което води до потискане на синтеза на простагландини и левкотриени. Потиска освобождаването на СОХ (главно СОХ-2), което също спомага за намаляване на производството на простагландини.
Намалява броя на циркулиращите лимфоцити (Т- иВ-клетки), моноцити, еозинофили и базофили поради тяхното движение от съдовото легло в лимфоидната тъкан; инхибира образуването на антитела.
Потиска освобождаването на хипофизния ACTH и β-липотропин, но не намалява нивото на циркулиращия β-ендорфин. Инхибира секрецията на TSH и FSH.
Когато се прилага директно върху съдовете, има вазоконстриктивен ефект.
Има изразен дозозависим ефект върху метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините. Стимулира глюконеогенезата, подпомага усвояването на аминокиселини от черния дроб и бъбреците и повишава активността на глюконеогенезните ензими. В черния дроб той повишава отлагането на гликоген, стимулирайки активността на гликоген синтетазата и синтеза на глюкоза от продуктите на протеиновия метаболизъм. Увеличаването на кръвната захар стимулира секрецията на инсулин.
Потиска усвояването на глюкоза от мастните клетки, което води до активиране на липолизата. Въпреки това, поради увеличаване на секрецията на инсулин, се стимулира липогенезата, което допринася за натрупването на мазнини.
Има катаболен ефект в лимфоидната и съединителната тъкан, мускулите, мастната тъкан, кожата, костната тъкан.
Остеопорозата и синдромът на Иценко-Кушинг са основните фактори, ограничаващи дългосрочната терапия с кортикостероиди. В резултат на катаболното действие е възможно потискане на растежа при деца.
Във високи дози може да увеличи възбудимостта на мозъчната тъкан и да помогне за понижаване на прага на гърчове. Стимулира прекомерното производство на солна киселина и пепсин в стомаха, което допринася за развитието на пептична язва.
При системна употреба терапевтичната активност се дължи на противовъзпалителни, антиалергични, имуносупресивни и антипролиферативни ефекти.
С външно и локално приложение, терапевтично действиетриамцинолон ацетонид се дължи на противовъзпалително, антиалергично и антиексудативно (поради вазоконстрикторния ефект) действие.
Според противовъзпалителната активност на триамцинолон, ацетонидът е 6 пъти по-активен от хидрокортизона. Минералокортикоидната активност на триамцинолон ацетонид практически липсва.
ФАРМАКОКИНЕТИКА
При системна употреба се метаболизира главно в черния дроб и частично в бъбреците. Основният метаболитен път е 6-β-хидроксилиране. T1 / 2 - 3,5 ч. Екскретира се от бъбреците.
ЧЕТЕНИЯ
За системно приложение: бронхиална астма, хроничен бронхит с бронхообструктивен синдром, пемфигоид, псориазис, дерматит.
Вътреставно приложение: хронични възпалителни заболявания на ставите, ексудативен артрит, подагра, воднянка на ставите, блокада на раменната става, хронично възпаление на вътрешния слой на ставната капсула.
За външна употреба: екзема, псориазис, невродермит, различни видове дерматити и други възпалителни и алергични кожни заболявания с немикробна етиология (като част от комплексната терапия).
РЕЖИМ НА ДОЗИРАНЕ
Индивидуално, в зависимост от показанията и използваната лекарствена форма.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
От страна на ендокринната система: преразпределение на мастната тъкан, менструални нередности, повишени нива на кръвната захар, инхибиране на надбъбречната функция, "лунно лице", стрии, хирзутизъм, акне.
От страна на метаболизма: оток, електролитен дисбаланс, отрицателен азотен баланс, забавяне на растежа при деца.
От храносмилателната система: стероидна стомашна язва, ерозивни и язвени лезии на стомашно-чревния тракт, остър панкреатит.
От страна на централната нервна система: конвулсии, разстройствасън, психични разстройства, главоболие и световъртеж, слабост.
От страна на опорно-двигателния апарат: миопатия, остеопороза.
От страна на сърдечно-съдовата система: артериална хипертония.
От системата на кръвосъсирването: тромбоемболия.
От страна на органа на зрението: зрително увреждане, задна субкапсуларна катаракта, повишено вътреочно налягане или екзофталмос, анафилактични реакции.
Реакции, дължащи се на имуносупресивно действие: обостряне на инфекциозни заболявания.
При вътреставно приложение: възможна болка в ставите, дразнене на мястото на инжектиране на иглата, депигментация, стерилен абсцес, атрофия на кожата, когато се прилага в дози над 40 mg, са възможни резорбтивни странични ефекти.
При външно приложение: сърбеж, кожно дразнене, възможни са късни реакции като екзема, стероидно акне, пурпура. При продължителна употреба на мехлема е възможно развитие на вторични инфекциозни лезии и атрофични кожни промени.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ
Анамнеза за остра психоза, активна форма на туберкулоза, миастения гравис, неоплазми с метастази, дивертикулит, пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника, артериална хипертония, синдром на Иценко-Кушинг, бъбречна недостатъчност, анамнеза за тромбоза и емболия, остеопороза, захарен диабет, латентни огнища на инфекция, амилоидоза, сифилис, гъбички заболявания, вирусни инфекции (вкл. ч. причинени от Herpes simplex и Varicella zoster), амебни инфекции, полиомиелит (с изключение на булбарната енцефалитна форма), гонококов или туберкулозен артрит, период на ваксинация, лимфаденит след ваксинация BCG, глаукома, инфектирани кожни лезии.
БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ
Ако е необходимо, използвайте по време на бременност (особено през първия триместър) ипо време на кърмене трябва да се прецени очакваната полза за майката и рискът от странични ефекти при плода или детето.
СПЕЦИАЛНИ ИНСТРУКЦИИ
Не е предназначен за интравенозно приложение.
С повишено внимание и под строг лекарски контрол се използват при едематозен синдром, затлъстяване, психични заболявания и заболявания на стомашно-чревния тракт. По време на лечението се препоръчва прием на витамин D и храни, богати на калций.
За външна употреба, за предотвратяване на локални инфекциозни усложнения, се препоръчва да се използва в комбинация с антимикробни средства.
Не се препоръчва парентерално приложение при деца под 6-годишна възраст; на възраст 6-12 години - по строги показания.
Дългосрочната локална употреба при деца, независимо от възрастта, трябва да се избягва.
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
При едновременна употреба с анаболни стероиди, андрогени се увеличава рискът от развитие на периферен оток и акне.
При едновременна употреба с антитироидни лекарства и тиреоидни хормони е възможна промяна във функцията на щитовидната жлеза.
При едновременна употреба с блокери на хистаминовите Н1 рецептори ефектът на триамцинолон намалява; с хормонални контрацептиви - действието на триамцинолон се потенцира.
Хипокалциемията, свързана с употребата на триамцинолон, може да доведе до увеличаване на продължителността на невромускулната блокада, причинена от действието на деполяризиращи мускулни релаксанти, когато се използват едновременно.
При едновременна употреба с имуносупресори се увеличава рискът от развитие на бактериални и вирусни инфекции.
При едновременна употреба с калий-съхраняващи диуретици е възможна хипокалиемия.
При едновременна употреба е възможнонамаляване на ефективността на индиректни антикоагуланти, хепарин, стрептокиназа, урокиназа, повишен риск от ерозивни и язвени лезии и кървене от стомашно-чревния тракт.
При едновременна употреба с НСПВС (включително ацетилсалицилова киселина) се увеличава рискът от ерозивни и язвени лезии и кървене от стомашно-чревния тракт.
При едновременна употреба ефектът на пероралните хипогликемични средства, инсулинът се отслабва; с лаксативи - възможна е хипокалиемия; със сърдечни гликозиди - рискът от развитие на сърдечни аритмии и други токсични ефекти на гликозидите се увеличава.
При едновременна употреба с трициклични антидепресанти е възможно да се увеличат психичните разстройства, свързани с приема на триамцинолон.