Трябва да се отбележи спецификата на диаспорите, които представляват етнически групи, които нямат (са загубили) своите
Трябва да се отбележи спецификата на диаспорите, които са етнически групи, които нямат (са загубили) своята държавност и живеят разпръснато (цигани, асирийци, уйгури и др.). Специално място в тази класификация заемат етническите групи, повечето от които живеят в диаспората (например евреите). Можете да посочите и етнически общности, компактно или разпръснато заселени в чужда етническа среда, които
Те нямат достатъчно брой, за да формират диаспора, но в никакъв случай не са една.
Диаспорите могат да се класифицират и според основните видове дейности, които извършват. Най-общата дейност е свързана с духовната култура на народа, с изпълнение на културно-просветни функции, насочени към популяризиране на националната литература, изкуство, разпространение и поддържане на родния език, създаване на благоприятни условия за развитие на националното самосъзнание на членовете на диаспората. Анализът на реалните диаспори показва, че 60-70% от тях са насочени към решаване на национални и културни проблеми.
Религиозните организации на националните диаспори са широко разпространени, особено ако религията, изповядвана от даден народ, не съвпада с православието, като основна форма на религиозна ориентация на българския народ. Следователно съществуването на различни ислямски, будистки, католически, юдейски религиозни организации, редица от които обединяват представители на една или няколко националности, е напълно оправдано.
Някои диаспори имат организации, занимаващи се с икономическа дейност, която обикновено се свързва със създаването на определени индустрии за производство на национални стоки и услуги, за развитие на народните занаяти и занаятите.
И накраяспециална форма на дейност за редица диаспори е изпълнението на определени политически функции от тях, когато основното внимание на създадените от тях организации е насочено към поддържане на целите за независимост (абхазката диаспора), постигане на национално помирение (таджикската диаспора), противопоставяне на политическите процеси в техните републики (узбекска, азербайджанска, туркменска диаспора).
Диаспорите могат да се разглеждат и от гледна точка на тяхната сплотеност: те обхващат или се стремят да обхванат основните области на живота на своите членове (като татарите) или се фокусират върху отделни процеси (като например обществото на приятелите на Сарян в рамките на арменската диаспора).
Диаспорите също могат да се разглеждат от гледна точка на позитивност и деструктивност. Като цяло това е положително явление, но понякога те се фокусират върху националистически, екстремистки идеи и ценности. Те могат да действат като лобисти за конкретни национални интереси. Криминалният аспект в тяхната дейност не е изключен, защото имаме и такова специфично образование като етническата престъпност. Именно тези разрушителни явления повдигат въпроса за произхода и причините за тяхното възникване и съществуване, чийто подробен анализ показва невъзможността да се обяснят само въз основа на историята и реалния живот на даден народ: като правило тези причини са по-мащабни и по един или друг начин зависят от по-широк кръг от проблеми.
В същото време твърдението, че една етническа група няма универсална външна отличителна черта, е напълно приложимо за диаспорите. „Няма нито един реален знак за дефиницията на етнос, приложим за всички случаи, които са ни известни. Език, произход, обичаи, материална култура, идеология понякога са определящи моменти, а понякога не. Извадете заможем да поставим в скоби само едно нещо - признаването от всеки индивид "ние сме такива и такива, а всички останали са различни" ”[6].
1.3 Функции на диаспората
Съдбата на всяка диаспора е уникална и своеобразна дотолкова, доколкото животът на всеки човек е необичаен и индивидуален. В същото време в дейността им има много общи функции. Те са присъщи както на „стари“, така и на „нови“ диаспори, както на точкови, така и на разпръснати, както на малки, така и на многобройни национални общности. Въпреки нееднаквите причини за появата и формирането им, те все пак се характеризират с някои общи черти. Все пак трябва да се отбележи, че обемът, наситеността и пълнотата на тези функции могат сериозно да разграничат една диаспора от друга.
Най-общата функция на диаспората е активното й участие в поддържането, развитието и укрепването на духовната култура на своя народ, в култивирането на националните традиции и обичаи, в поддържането на културните връзки с историческата родина.
В това отношение особено място заема опазването на родния език. Известно е, че езикът се реализира пълноценно в компактна среда, а в условията на разпръснат живот може да загуби комуникативната си роля. И като правило пълното функциониране на езика зависи от неговия статус в определена държава. Нововъзникващата диаспора обикновено използва родния си език в неформално общуване и много рядко в преподаването в училище, в офисната работа, в медиите и т.н. Точно за това тя трябва да се бори. Родният език е повторител на националната култура и загубата му оказва пряко въздействие върху някои от нейните компоненти, предимно в духовната сфера (обичаи, традиции, самосъзнание). Въпреки това, в действителност, можем да наблюдаваме ситуация, в която има много отцепкичаст от тяхната етническа група, загубила частично или напълно родния си език, продължава да функционира като диаспора (например немски, корейски, асирийски, чувашки и др.).
Следователно запазването на родния език понякога не е определяща черта на диаспората. Постепенната му загуба обаче показва развитието на асимилационни процеси. Тази ситуация може да бъде изострена от близостта на културната дистанция между етносите – титулярни и диаспорни. И ако няма други признаци, които обединяват етническата общност, или те също са изгубени, нейният разпад в резултат на асимилация е близо.
Не по-малко важно за функционирането на диаспората е запазването от нейните представители на тяхната етническа култура, под която разбираме компонентите на материалната, духовната и соционормативната дейност, които се различават в една или друга степен от другата етническа и надетническа култура. Етническата култура се проявява най-ярко в литературата, изкуството, етническите символи, традициите, някои форми на материалната култура (особено в храната, облеклото), фолклора.
Запазването на етническата култура със сигурност е признак на диаспората. Но след определен период от време етническата култура на диаспората вече не е идентична с културата на етническата група, от която етническата общност се е отделила. Културата на чужда етническа среда оставя отпечатък върху нея и в резултат на възможна загуба на връзка с майчината етническа група се губи приемствеността на културните традиции. Ситуацията се утежнява от трудността за запазване на етническата култура в урбанизирана среда, където са широко разпространени стандартизирани стандарти за материална и духовна култура.