Трудности при преподаването на роден език

В продължение на 79 години Институтът за напреднали изследвания и преквалификация на образователни работници на UR извършва своите дейности, насочени към подобряване на компетентността на учители, възпитатели, учители, включително учители на удмуртски език. По време на топъл разговор с Татяна Генадиевна Волкова, доцент от катедрата по удмуртска филология и национални езици на този институт, се оказа, че нещата не вървят толкова гладко за удмуртските учители ... Въпреки постоянните обаждания, тя с удоволствие отговори на въпросите ни.

роден

-Татяна Генадиевна, какви проблеми виждате в националното образование?

- Липсата на мотивация за изучаване на удмуртски език е важна причина за възникването на проблеми в националното образование. Нещо липсва в тази област, че съвременните деца и техните родители не виждат необходимост да учат родния си език. Разбира се, можем да кажем, че това е нашият роден език и сме длъжни да го знаем, но това, за съжаление, не работи. Не работи, на първо място, защото в съзнанието на родителите няма концепция, че родният език е нашата духовна култура, че всеки от нас е отговорен за нейното бъдеще. Няма чувство за гордост в езика. Сега, в края на краищата, всичко, което е свързано с националното, е дадено на милостта на родителите: ако искате да учите, ние ще създадем всички условия за вас, ако не искате, не е нужно. За съжаление много родители нямат гражданска отговорност за опазването на езика си. Затова смятам, че един от най-важните проблеми на националното образование е липсата на система за работа с родителите. Този проблем трябва да се решава на всички нива: както на ниво управление, така и на ниво общество.

Между другото (и не само аз, за ​​щастие), отдавна имах идея, свързана с този проблем: да създам информационна книжка забъдещи родители, след като прочетат щяха да разберат колко е важно да научат родния си език за нероденото си дете. За да направим това, се нуждаем от сериозни аргументи, които биха накарали родителите да стигнат до такава идея. И това се свежда до изучаване на работата на изследователи, експерти, психолози, занимаващи се с подобни проблеми. Все още не мога да реализирам тази идея, но много бих искал...

Остър е проблемът с липсата на методическа помощ. Например учителят по български език може да отиде във всяка книжарница и да си купи методика на всяка тема, но учителят по роден език няма толкова голям избор. Днес имаме малко специалисти, които се занимават с тази дейност.

Струва си да се отбележи и ограниченият брой онлайн ресурси за нашия език и култура. Смятам, че трябва да има много повече различни източници на информация, за да е интересно за едно дете в ерата на информационните технологии да учи родния си език.

- С какви трудности се сблъскаха вашите ученици напоследък във връзка с модернизацията на образованието?

- Как според вас може да се промени методът на преподаване на удмуртски език и обучението на учители?

- Смятам, че имаме нужда от специално обучение на учителите. Освен формирането на тяхната професионална компетентност, ние трябва да се заемем със задачата да формираме у тях личността на учителя. Необходимо е да се създаде у тях желанието да бъдат успешни, да са в крак с времето. Курсовете могат да помогнат на учителите да се справят със своите комплекси (които, между другото, съвременните учители са обрасли!), Да станат лидери за своите ученици, да развият ораторски умения и да създадат свой собствен имидж. Всичко това е необходимо, за да могат учителите да идват в училище уверени в своите способности и знания, така чеучениците ги взеха за свои ментори.

- Според вас какви трудности срещат учителите по удмуртски език?

Работейки тук, видях, че съвременният учител е дълбоко несигурен в себе си, има много комплекси, дори не е сигурен, че родният му език е добър! И как тогава той, със своята несигурност, може правилно да представи предмета на ученика? Следователно много зависи от това как учителят се позиционира, колко е уверен в своите сили и възможности.

От началото на курсовете започнах да се зареждам с песимизъм от учителите. Тогава аз лично реших за себе си, че ще стана батерия, от която учителите ще се зареждат с положително. Започнах да се чудя как да култивирам този позитив в себе си, как да не го загубя, как да стана щастлив в трудната си професия и как да заредя другите хора с позитив. Знаете ли, оказа се много ефектно! Сега започвам всеки урок с фразата „мисли позитивно!“. Вярвам, че когато самият учител непрекъснато се самоусъвършенства, разбира нови неща, стреми се да стане истински професионалист, тогава той ще мисли позитивно и ще бъде пример за своите ученици.

В допълнение към психологическите трудности, учителите са изправени пред много належащи проблеми. Един от проблемите е проблемът с часовника. Факт е, че в много училища вместо предписаните три часа роден език се отделя само един час и учителите често имат въпроси как да действат в подобна ситуация.

За такива въпроси дори специално започнах тетрадка, която след всеки модул давам на преподавателите, за да записват предложенията и въпросите, на които се опитвам да отговоря в следващия модул.

С това тя изважда от масата тетрадка, от която четеинтересни въпроси и коментари:

- Ето, например, такава забележка: „В детската градина децата не учат родния си език, идват на училище, където го изучават в начален етап, и отново не го учат в старши етап.“ За съжаление наистина често нямаме приемственост в преподаването на езика.

Ето още един въпрос: „Възможно ли е децата, изучаващи удмуртския език като втори език, да поставят двойки и тройки?“ Това е наистина труден въпрос: от една страна, учителите се страхуват, че ще разубедят детето да учи езика, но от друга страна, ученикът не трябва да се отпуска от факта, че няма да му дадат две или три. В тази връзка можем да кажем, че петобалната система за оценяване на знанията на ученика е отживяла времето си.

Те също така пишат предложение учителите, дошли на курсовете, да споделят своя опит. Много се радвам, че самите учители предлагат това! Като цяло имам такава идея да създам уебсайт за учители по удмуртски език и преподаватели, където да споделят своя опит и да намерят отговори на своите въпроси. Но засега, за съжаление, няма достатъчно време за реализиране на идеята; просто годината ми не беше лесна: промених мястото си на пребиваване, промених спецификата на работата си, въпреки че ... може би това са извинения!

- Вие сте много самокритичен към себе си! Моля, кажете ми, очакват ли се промени през следващата година в института и конкретно във вашия отдел във връзка с предстоящия юбилей (80 години)?

Мисля, че по принцип нищо няма да се промени. Освен ако не мислим за плана за 2014 г.: какви модули за обучение можем да предложим на кандидатите, ще повдигнем въпроси за обучение на учители, както и въпроси за обучение на учители в проектни дейности.

Наскоро организирахме интернет конференция на тема изучаване на родния език. Ниеустановява връзка с Хелзинки и Рим. В тази дискусия бяха повдигнати проблемите на билингвизма. Събитието беше доста успешно и мисля, че в бъдеще ще практикуваме този вид дейност, може би ще успеем да повторим това преживяване през следващата година.

- С кого си сътрудничи вашият отдел за повишаване на престижа на удмуртския език?

Със сигурност. Наскоро поканихме учители от Воткинск. Те дойдоха с цяла делегация на нашите курсове и представиха своя опит. Трябва да се отбележи, че във Воткинск системата за преподаване на роден език е много добре установена. И допълнителното образование, и преподаването на роден език в училище, и работата с родителите – всичко е изградено в единна система, която за нас беше важно да покажем като пример.

Ние сме подкрепени от Удмуртската младежка обществена организация „Шунди“, Общоудмуртската асоциация „Удмурт Кенеш“, медиите си сътрудничат с нас, Министерството на националната политика на УР и Министерството на образованието и науката на УР не ни лишават от внимание. Смятам, че е необходимо да се разшири кръгът на сътрудничество, да се създаде мрежово взаимодействие. Колкото повече хора се интересуват от националното образование, толкова по-добре. Ние просто нямаме право да работим изолирано. Аз съм изцяло за глобалното сътрудничество!

Трудности при преподаването на майчин език

Струва ми се, че се променя, но с малки стъпки. Често е необходима много работа, за да се постигне една малка стъпка. Разбрах това, докато работех в Държавния държавен педагогически институт (GGPI), когато първоначално имаше доста предубедено отношение към удмуртския език, нашите студенти бяха ужасно смутени от техния език ... В такава среда беше необходимо да се действа по някакъв начин! Тогава бях член на Глазовския клон на Удмуртския Кенеш и започнахме активно да взаимодействаме стази организация започна да провежда различни акции и събития. Така се роди моето въображение - „Седмица на родния език“. Това събитие имаше образователен характер. Основната му цел беше популяризиране на родния език сред младите хора. Първоначално проведохме това събитие на ниво факултет. Тогава имаше големи страхове, че нищо няма да се получи ... Скоро започнаха да канят студенти от други факултети и видяха, че интересът започна да се събужда. Тогава проведохме общоинституционална, общоградска „Седмица на родния език“. Знаете ли, интересът наистина нарасна. Удмуртският език стана по-свободен. Освен това вече три години организираме курсове по удмуртски език. През първата година си мислехме, че няма да наемем дори 15 души ... В резултат на това вместо една група наехме цели трима!

Постигайки такива резултати, вие искате да живеете! Разбирате, че вашите усилия не са напразни за обществото. Това за мен е най-голямата награда и стимул да продължа работата си, макар и не проста, но любима.

Гледайки такива издръжливи хора като Татяна Генадиевна, става ясно, че националното образование е концентрирано в надеждни ръце. Основното в тази дейност е хъсът за любимата работа и позитивното мислене!