Учени разкриха тайната на кръщелната вода
Лечебните свойства на кръщелната вода се спускат върху нея от космоса. Такава неочаквана констатация направиха български биофизици.
В момента изследователският институт провежда експерименти как с помощта на молитва може да се подобри качеството на водата. Мнозина в нощта на Богоявление се потапят в дупката, символизираща водите на Йордан. Такова измиване не очиства автоматично от всички грехове, нито извинява участието в коледните гадания, които понякога се запомнят по-добре от истинския смисъл на зимните празници.
В цяла България са подготвени 1700 йордани - дупки във формата на кръст. Министерството на извънредните ситуации очаква до шестстотин хиляди души да се включат в къпането на Богоявление. И църквата, и лекарите предупреждават, че желанията трябва да се съпоставят с възможностите. Не е необходимо неподготвените да се гмуркат в дупката. Освен това, според легендата, в полунощ на Богоявление всяка вода се счита за лековита - дори и от чешмата.
Коментари
Обредът на потапяне във вода в деня на Богоявление Господне.
Почти всеки православен човек разбира значението на кръщенията, извършени от апостолите след слизането на Светия Дух върху тях по време на Петдесетница. Но малко хора разбират смисъла на такива наистина универсални събития като кръщенията, извършени от Йоан и Кръщението Господне. И наистина, ако, според думите на апостол Павел, ние се погребваме в тайнството на кръщението с Христос в смъртта, за да възкръснем и ние във вечен живот, както Христос възкръсна от мъртвите (Рим. 6:4), то смисълът на кръщенията, извършени преди Кръстната жертва, остава неясен за нас.
Има два важни момента, свързани с кръщенията на Йоан. Първо, това е призив към покаяние, призив „да приготвите пътя на Господа, да направите прави пътеките Му”. Към идващите при него фарисеи, садукеи, бирници и войници той се обръща именно с призив да променят собствения си живот, така че сс чисто сърце да приеме този, който го следва. Евангелист Лука изрично нарича това кръщение „кръщение на покаяние за прощение на греховете” (Лука 3:3). Второ, Йоан се отличава с актуализирането на новото в отношенията между Бога и човека, появата на Самия Бог и приближаването на Царството Небесно. Онова Царство, което още не е дошло, онзи Бог, който ще се разкрие в Кръщението на Исус Христос. И тази втора задача, която сега ни изглежда маловажна, всъщност е била основната, предвидена от старозаветните пророци. В края на краищата самото покаяние и опрощаване на греховете не беше и не можеше да бъде основното дело на Йоан, в противен случай то не би надминало еврейските измивания, не би надхвърлило Стария завет. Тогава пророкът не би могъл да каже: „И всяка твар ще види Божието спасение” (Лука 3:6; Исая 40:5).
Същото важи и за кръщението на Исус. Не беше „за опрощаване на греховете“, а беше само освещаване на настоящето и бъдещето. Настоящето е в освещаването на водите на Йордан, а бъдещето е в освещаването на кръщелните води на новозаветната Църква. Във всяко кръщение си спомняме събитията от Кръщението Господне, Неговата смърт и Възкресение. Но ние не само ги помним, но и ги пренасяме в реалност, заличавайки бариерите на времето. Миналото вече го няма, то е преодоляно и се е превърнало в настояще. Смъртта на Христос става наша смърт, Възкресението Христово - наше възкресение. Освен това границите между настоящето и бъдещето са размити. Царството небесно престава да бъде някъде далеч. Приближи се и стана реалност, истинска, преживяна в нас. И тя става близка всеки път, когато актуализираме тези събития отново и отново, когато ги превръщаме в реалност отново и отново. Ако можем да приемем кръщението веднъж, то можем да го осъществим чрез покаянието или Евхаристията, които смислово носят същия товар, превръщайки се в реалност.чрез тайнството на вярата.
Самият празник Богоявление има за цел да актуализира събитията от Богоявление. Цялата Църква ги помни и ги възражда отново. И разбирайки това, смисълът на потапянето заедно с Христос във водите на Йордан става съвсем ясен. Това не е тайнството на кръщението. Този обред не ни освобождава от необходимостта от тайнството изповед или участие в Евхаристията, както някои погрешно смятат. Но на този ден ние участваме в събитията на Богоявление по най-добрия начин, изтриваме границите на времето и пространството. И потапянето във вода става най-доброто средство за постигане на това.
Още по времето на Атанасий Велики имаше хора, които отхвърлиха традицията на потапяне във вода за Кръщение. Имаме малко подробности за тях, но правилото на Атанасий Велики е достигнало до нас в неговото доктринално послание до Епиктет, което гласи: „Който не се окъпе с вода в деня на Кръщението Господне, да бъде отлъчен от светите тайни за 40 дни. Ако някой повлече [други] със себе си, нека бъде изключен от Църквата, докато не се покае. Защото тези, които отказват да си спомнят изпълненото с благодат Кръщение Господне, да бъдат обновени в светите и честни води, в които Самият Господ живееше, след като ги освети със Своето естество, са еретици, които отричат както Църквата, така и Кръщението ”(Атанасий. Epistula ad Epictetum. 1, 34). Очевидно отказът да се гмурне във водата при Кръщението е свързан с ересите, съществували по времето на Атанасий. Сега вероятно няма противници на този обичай за едни или други догматични вярвания. Но има редица възражения, които практически не са свързани с догматиката. Ще им отговоря с две думи.
Първо, има поверие, че потапянето във вода по време на празника Богоявление е свързано с различни суеверия. Но е важно да се разграничи църковната традиция от всички онези суеверия, които тяможе да расте. Не по-малко такива суеверия могат да бъдат намерени на Коледа, на Великден, на всеки друг църковен празник. Важно е да се установи какво не е вкоренено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, независимо от църковния празник или други моменти, свързани с литургичния живот. Но е важно да не изкоренявате пшеницата заедно с плевелите.
Съществува и небезоснователно поверие, че къпането на богоявленски студ е опасно за здравето. В нашите климатични условия наистина има отделни случаи на увреждане на здравето, дори и смъртни случаи. Важно е да се подходи към гмуркането в дупката много разумно. Точно както трябва да подхождате разумно към всички други подвизи на вярата, като например поста. Не на всички хора Бог е дал еднакво здраве и съответно не може да има еднакви изисквания. И понякога ще бъде по-добре да откажете къпане, отколкото да изкушавате Господа (виж: Мат. 4: 7). Но не можем да отхвърлим тази традиция на такава основа, иначе постът, следвайки подобна логика, ще се окаже неприятно дело.
Вярването, че къпането в осветена вода „противоречи на благоговейното отношение към великото светилище“ показва само нездравословно отделяне на обреда от неговия смисъл. И само по себе си потапянето във вода по никакъв начин не може да я оскверни, тъй като цялата човешка природа е създадена от Бога и в нея няма нищо мръсно. Православната практика на кръщение с пълно потапяне само недвусмислено потвърждава това.
И накрая бих искал да повторя думите на протойерей Михаил Дудко относно богоявленското къпане: „Църквата не само приветства това, но и го ръководи“.
Съжалявам за Виктор Д на първо място. Съжалете себе си и учените, които смятат, че са измислили нещо. Наивен. Набор от атеистични печати, а не улика)))) Етонаистина: "Когото Бог иска да накаже, той го лишава от разум."
Още веднъж: Традицията на кръщелното къпане е един вид обновяване на паметта за Тайнството Кръщение, за да помним, че кръщението за нас не е просто обред, то е обещание за вярност към Бога. Всички къпещи се трябва да помнят, че потапянето е само традиционен ритуал и според вярата на човека в Бога укрепва неговите духовни и телесни сили. За очистване от греховете единственото средство е тайнството Покаяние (изповед).