Учение за това какво не трябва да се лъже

Искам, братя, да запомните малко за лъжата, защото виждам, че не се стараете много да пазите езика си, от което лесно се увличаме в много злини. Забележете, братя мои, че във всяка работа, както винаги ви казвам, можете да придобиете навика както за добро, така и за зло: следователно е необходимо голямо внимание, за да не бъдем ограбени от лъжи, защото лъжецът няма общение с Бога. Лъжите са чужди на Бог. Писанието казва, челъжата е от лукавия и четой е лъжа и баща на лъжата (Йоан 8, 44). Тук дяволът е наречен баща на лъжата, а истината е Бог, защото Сам Той казва:Аз съм пътят, и истината, и животът (Йоан 14, 6). Виждате, прочее, от кого се отделяме и с кого ни свързва лъжата: явно с лукавия. Следователно, ако наистина искаме да бъдем спасени, тогава трябва да обичаме истината с цялата си сила и с цялото си усърдие и да се пазим от всяка лъжа, за да не ни отдели тя от истината и живота.

Има три различни вида лъжи: един лъже с мисълта, друг лъже с думата и трети лъже със самия си живот. Мисълта се заблуждава от този, който приема за истина предположенията си, тоест празните подозрения към ближния; както когато види, че някой говори с брат му, прави предположения и казва: той говори за мен. Ако разговорът бъде спрян, той отново приема, че разговорът е спрян заради него. Ако някой каже дума, той подозира, че е казана, за да го обиди. Като цяло във всеки случай той постоянно забелязва съседа си по този начин, казвайки: той го направи за мен, той го каза за мен, той го направи за нещо. Такъв лъже с мисълта, защото не казва нищо вярно, но всичко се основава на едно подозрение и от това идват любопитството, клеветата, подслушването [1], враждата и осъждането.

Случва се друг да предположи нещо и то случайно да се окаже вярно; и след това, желаейки, както той казва, да се поправи,вече постоянно забелязва зад всичко, като си мисли: ако някой говори за мен, тогава трябва да знам какъв е моят грях, за който ме осъжда, и ще се поправя. Първо, началото на това е от лукавия, защото той започна с лъжа: без да знае истината, той измисли това, което не знаеше; но какедно дърво може да ражда зли плодове от добро ? (Матей 7, 18.) Ако наистина иска да се подобри, тогава, когато брат му каже: не прави това, или защо направи това, той не трябва да се смущава, но да се поклони и да му благодари, и тогава ще се поправи. Защото, ако Бог види, че това е неговата воля, тогава Той никога няма да го остави в заблуда, но ще изпрати някой, който може да го поправи. И да кажа: вярвам на догадките си, за да се поправя, а за целта да подслушвам и да питам – това е самооправдание, внушено от дявола, който иска да ни крои интриги.

Веднъж, когато бях в хостел, бях толкова дяволски изкушен, че започнах да правя изводи по движенията и походката на човека за неговото духовно разположение и ме срещна следният случай. Един ден, както стоях, една жена мина покрай мен с кофа вода; Сам не знам как се увлякох и я погледнах в очите и веднага ми хрумна мисълта, че е блудница; но щом ми дойде тази мисъл, започнах много да скърбя и казах за това на стареца авва Йоан: „Владико, какво да правя, когато неволно забелязвам нечии движения и походка, а мисълта ми говори за духовното устроение на този човек?“ А Старецът ми отговори така: "Ами тогава? Не се ли случва някой да има природен недостатък, но да го поправи с много усилия и труд? Ето защо от това не можеш да направиш извод за нечие духовно устроение.и така откакто мисълта ми каза за слънцето, че е слънце, или за тъмнината, че е тъмнина, аз не повярвах, защото няма нищо по-трудно от това да вярваш на собствените си мнения [3]. Ако се вкорени в нас, това води до такава вреда, че мислим да виждаме наистина неща, които не съществуват и не могат да бъдат. И ще ви разкажа за тази невероятна случка, която се случи с мен, когато бях още в хостела.

Там имахме брат, който беше силно обезпокоен от тази страст и той следваше предположенията си толкова много, че беше сигурен във всяко негово предположение; струваше му се, че нещата неизменно се случват така, както му представяше мисълта му, и не можеше да бъде иначе. Злото с течение на времето се засилило и демоните го довели до такава заблуда, че един ден, като влязъл в градината, той погледнал навън - защото винаги надничал и подслушвал - сторило му се, че вижда, че един от братята краде и яде смокини; но беше петък, а дори още не беше минало два часа. И така, като се увери, че наистина го е видял, той се скри и си тръгна мълчаливо. След това, в часа на литургията, той отново започна да забелязва какво ще направи братът, който току-що беше откраднал и ял смокини, по време на причастие. И като видя, че си измива ръцете, за да влезе да се причасти, изтича и каза на игумена: „Виж, такъв и такъв брат ще се причасти заедно с братята с Божествените Тайни, но не му заповядайте да дава Светите Дарове, защото тази сутрин видях как той открадна смокини от градината и яде.

Междувременно този брат вече беше пристъпил към Светото Причастие с голямо благоговение и нежност, тъй като беше един от благоговейните. Като го видя игуменът, той го повика при себе си, преди да се приближи до свещеника, който преподаваше светите Дарове, и като го отведе настрана, попита: "Кажи ми, брате, какво направи днес?" Той се изненада и му каза: "Къде, Владико?" Игуменът продължи:„Когато влязохте в градината сутринта, какво правехте там?“ Братът, изненадан от това, му отговори отново: „Владика, днес не видях градината и дори не бях тук сутринта в манастира, но сега току-що се върнах от пътя, защото веднага след края на всенощното бдение икономът ме изпрати на такова и такова послушание. А мястото на това послушание, за което той говореше, беше много далеч и братът с мъка узряваше навреме за самото време на Литургията. Игуменът извикал иконома и го попитал: „Къде изпрати този брат?“ Икономката отговори същото, както беше казал братът, тоест, че го изпраща в такова и такова село. Игуменът попитал: „Защо не го доведохте да получи благословение от мен?“ Той, като се поклони, отговори: "Прости ми, господарю, ти си почина след бдението и затова не го доведох да получи благословение от теб." Когато игуменът се убеди в това, той пусна този брат да отиде да се причасти и като повика този, който повярва на подозренията му, му наложи епитимия и го отлъчи от св. Причастие. И нещо повече, той, като повика всички братя, след края на литургията, със сълзи им разказа за случилото се и изобличи брата пред всички, желаейки да постигне тази тройна полза: първо, да посрами дявола и да изобличи този, който сее подобни подозрения; второ, така че чрез този срам да се прости грехът на брата и да получи помощ от Бога за в бъдеще; и трето, в потвърждение на братята - никога не вярвайте на собствените си мнения. И като научи и нас, и брата много за това, той каза, че няма нищо по-вредно от подозрението и доказа това с пример, който се случи.

И бащите казаха много подобни неща, предпазвайки ни от вреда от вяра в техните подозрения. Така че нека се опитаме, братя, никога да не вярваме на собственото си мислене. Защото наистина нищо не отдалечава толкова много човека от Бога и от вниманието към неговите грехове и не го подтиква винаги да бъде любопитен за това, което не е полезно за него,като тази страст: нищо добро не идва от това, но много смущение; от това човек никога не намира възможност да придобие страх от Бога. Но ако поради нашето нечестие в нас се посеят зли помисли, тогава трябва веднага да ги обърнем в добри и те няма да ни навредят; защото ако вярвате на предположенията си, тогава няма да имат край и никога няма да позволят на душата да бъде спокойна. Това е лъжата на мисълта.

И с една дума, лъже онзи, който например го мързи да се изправи на бдението от униние, не казва: „Прости ми, че ме мързеше да стана“; но той казва: „Имах треска, бях изключително уморен от работа, не можех да стана, не ми беше добре“ и казва десет лъжливи думи, за да не направи нито един поклон и да не се смири. И ако в такъв случай той не се упрекне [4] , то той непрекъснато променя думите си и спори, за да не търпи укор.

Освен това, когато му се случи някакъв спор с брат си, той не спира да се оправдава и да казва: „Ама ти каза, но ти направи, но аз не казах, но това и това каза“, и двете, за да не се смири. И пак, ако пожелае нещо, той не иска да каже: „Аз желая това“, а изопачава думите си, като казва: „Имам такава и такава болест и това е, което ми трябва, това ми е наредено“ и лъже, докато не удовлетвори желанието си. И както всеки грях идва или от сладострастието, или от любовта към парите, или от любовта към славата, така и лъжите идват от тези три причини. Човек лъже или за да не се укорява и да се смирява, или за да изпълни желанието си, или за печалба, и не спира да прави обрати и хитрости на думи, докато не изпълни желанието си. На такъв човек никога не вярват, но въпреки че казва истината, никой не може да му даде вяра и самата му истина се оказва невероятна.

Понякога се случва такова нещо, че е крайно да се скрие малко и ако някой не се скрие малко, тогава случаят носи голямо смущение и скръб. Когато се случи такава крайност и някой види себе си в такава нужда, тогава той може да промени думата, така че, както казах, да не излезе голямо смущение и скръб или негодувание. Но когато има толкова голяма нужда да се отклони от словото на истината, тогава дори и тогава човек не трябва да остава небрежен, но да се покае и да плаче пред Бога и да смята подобно събитие за време на изкушение. И такова укриване не се решава често, а само веднъж от много случаи. Защото както е случаят с терияки и лаксативи: ако някой ги приема често, те вредят; но ако някой получи веднъж в годината поради голяма нужда, тогава те му служат; така трябва да се направи по този въпрос: който иска да промени думата поради необходимост, тогава не трябва да го прави често, но само в изключителен случай, веднъж на много години, когато види, както казах, голяма нужда, и това нещо, което се допуска много рядко, нека го направи със страх и трепет, показвайки на Бога както волята, така и необходимостта, и тогава ще му бъде простено, но пак получава вреда. Тук казахме какво означава да лъжеш с мисълта и какво означава да лъжеш с думата. Сега искаме да кажем какво означава да излъжеш целия си живот.

С живота си лъже този, който, бидейки блудник, се преструва на въздържан; или, бидейки алчен, говори за милостиня и възхвалява милосърдието, или, като е високомерен, се учудва на смирението. И той не се учудва на добродетелта, защото иска да я похвали, защото ако говори с тази мисъл, тогава той първо ще признае смирено своята слабост, казвайки: „Горко на мене, проклетият, станах чужд на всяко добро“, а след това вече, съзнавайки своята слабост, ще започне да хвали добродетелта и да й се учудва. И отново не е с товаС цялото си сърце възхвалява добродетелта, за да не изкушава другиго, тъй като в този случай би трябвало да мисли така: "Наистина съм проклет и страстен, но защо да изкушавам другите? Защо да вредиш на душата на друг и да налагаш друго бреме върху себе си?" И тогава, дори и да беше съгрешил в гореспоменатото, пак щеше да се докосне до доброто; защото да осъдиш себе си е въпрос на смирение, но да пощадиш ближния си е въпрос на милост. Но лъжецът не е, поради нито една от споменатите причини, удивен, както казах, от добродетелта; но или открадва името на добродетелта, за да прикрие своя срам, и говори за него, сякаш самият той е точно такъв, или често, за да нарани някого и да го съблазни. Защото никаква злоба, никаква ерес или самият дявол не могат да измамят някого, освен под маската на добродетелта. Апостолът казва, че самият дявол се преобразява в ангел на светлината, затова не е изненадващо, че и неговите слуги се преобразяват в слуги на правдата (2 Кор. 11, 14-15).

Така че измамният човек, или страхувайки се от срам, за да не се смири, или, както казахме, искайки да съблазни някого и да му навреди, говори за добродетели и ги хвали, и се учудва на тях, сякаш самият той е постъпил по този начин и ги знае от опит: такъв човек лъже с живота си. Това не е прост човек, а двойствен, защото той е различен отвътре и друг отвън, и животът му е двойствен и измамен. Така казахме за лъжата, че е от лукавия, казахме и за истината, че истината е Бог.

И така, братя, нека избягваме лъжата, за да се отървем от участието на лукавия, и нека се опитаме да усвоим истината за себе си, за да имаме единство с Бога, който каза:Аз съм ... истината (Йоан 14, 6). Нека Господ Бог ни удостои със Своята истина; защото на него се полага слава, господство, чест и поклонение завинаги. амин

[1] На слав.: Непокорство. [2] В славянския превод на тази книга, отпечатана презКиев през 1628 г.: пропуски (подозрения). [3] На славянски: самомислене. [4] На гръцки: ако някой го упрекне в нещо.