Учителите искат да се въоръжат - Мария Бутина - Блог - Сноб

Дял:

Ето едно отворено писмо:

Всеки път, когато децата прекрачат прага на класа, нося пълна отговорност за тях. За техните знания, умения, мисли, емоции, настроения. Но преди всичко за техния живот и здраве.

Знам как да оказвам първа помощ, учили са ме как да действам при пожар. Но никой не ми каза какво да правя, ако има клане в училището. Такива, които в световната история вече има повече от сто. Такива, които отнемат живота на безпомощни и невинни хора. Москва, Кънектикът, Чикаго, Литълтън са доказателство, че нито едно училище в света не е имунизирано от това ужасно явление.

Трудно ми е, но трябва да го призная и да ви предупредя: в случай на "стрелба по бузите", най-вероятно няма да мога да помогна по никакъв начин на вашите деца. Безсилен съм.

Като ученик на народния учител на СССР Виктор Шаталов съм дълбоко убеден, че училището съществува за децата и ако не може да се гарантира безопасността им, това училище е безполезно.

От името на тези учители в България, за които животът на децата е основна ценност, моля движение „Право на оръжие“ да направи всичко възможно за разширяване на правата на занимаващите се с учебна дейност за носене на работното място на късоцевно нарезно оръжие.

След трагедията в московско училище на един от сайтовете се проведе гласуване на инициатива за курсове по въоръжаване и самоотбрана за учители. Гледната точка на учителите за тази инициатива беше разделена 50 на 50 и като цяло тази инициатива беше подкрепена от 62% от публиката. Какво мислите по този въпрос?

    учителите

Сигурност на китайски

искат

Какво трябва да запомним най-добре?

учителите

В сградите на две летища и на гаратаОткриха взривни устройства в Лондон

Всеки родител, който изпраща дете на училище, иска детето от това училище да бъде върнато живо и здраво.

Всеки учител, който ходи на училище по работа, иска да се върне жив и учениците му да се върнат живи.

Разбираемо е, че с оглед на стрелбите в училищните кампуси, учителите искат да могат самостоятелно да защитят себе си и своите ученици от подобен тероризъм.

Този проблем е широко дискутиран в САЩ.

Някои държави вече са приели или въвеждат подобно законодателство, позволяващо на учителите да носят оръжие.

Разбира се, ако учителите бяха въоръжени, те щяха да имат „избор“ да застрелят двамата си ученици, евентуално да убият, за да защитят другите ученици и себе си. Не бих пожелал този избор на моя враг.

Никога не съм бил обучаван за бърза реакция при тероризъм, но мисля, че всеки възрастен разбира поне основните рискове. Ако учителите не бяха въоръжени, учениците „стрелци“ трябваше някак да се сдобият с оръжията. Ако учителите са въоръжени и оръжието е винаги заредено и винаги с тях (иначе защо е нужно), то практически е в свободния достъп на "стрелците".

В САЩ, както и в България, учителите са предимно жени. Жените често са възрастни, не непременно в добра физическа форма, често с наднормено тегло и не много здрави физически. Без да обиждате собствения си пол, имайте предвид, че този пол се нарича "слаб" с причина. Нека САЩ (а сега и България, макар и ограничено) да позволят на жените да служат в армията. Тези жени са специално обучени физически и по отношение на боравене с оръжие.

Нека си представим как учителите жени, или учителите със здравословни проблеми, или учителите с наднормено тегло, могат да бъдат обучени да реагират натероризъм.

Във всяко училище да се сложат по един-двама специално обучени полицаи - на каква финансова цена за данъкоплатците. Да, много е трудно да се броят пари, когато липсата на такова финансиране може да доведе до допълнителни детски смъртни случаи. Но парите не се вземат от нищото, а трябва да се вземат отнякъде. те ли са Откъде ще дойдат? Тези въпроси трябва да бъдат разработени.

Казвам всичко това не от гледна точка на дискриминация срещу когото и да било, но има групи за бързо реагиране на тероризма, специално подбрани и обучени не без основание. Това не са любители, на които им е дадено оръжие и им е дадена възможност сами да решават кога да застрелят деца.

Допълнителен проблем. Не знам как е в България, но в САЩ например много голям процент от възрастните (и децата) са "седнали" на психотропни лекарства. Когато работех като стажант-юрист в организация за правни услуги на затворници, прегледах медицински документи, в които затворническите лекари отказват да предписват на затворниците такива лекарства от страх, че селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина или SSRI (много често срещана група антидепресанти) могат да причинят не само суицидни, но и убийствени настроения.

Един от двамата "стрелци" в Columbine School в Колорадо "седна" на такъв наркотик. Няма да кажа, че има причинно-следствена връзка, но кой участва в това изясняване? Това определено е неизгодно за фармацевтичните компании, те бяха дърпани за интимните части на тялото, за да разпознаят суицидните настроения.

Представете си, че учител, който е на SSRI, има халюцинация. Извади пистолет и слаби-слабини - и детето ви го няма.

И дори нямате право да знаете предварително дали вашият учител (ница) е на такива лекарства или не. Смея да се надявам, че полицията игрупи за улавяне / бързо реагиране на тероризъм - с употребата на лекарства, които могат да причинят деформация на съзнанието, по-строго.

Следователно тази дискусия е необходима, но вероятно все още няма ясни отговори.

Ако лично аз имах - не дай Боже - дете попадна в такава ситуация, разбира се, бих искал детето да бъде защитено от въоръжено насилие, ако трябва, с оръжие в ръце. Безпомощността на учителите в това отношение може да доведе до увеличаване на броя на жертвите.

Въоръжаването на учителите пък налага задължения на учителите, които те не могат да изпълнят – по отношение на физическа годност, притежание на оръжие, защита на достъпа до заредени оръжия от много силни физически гимназисти, ограничения за достъп до оръжие на учители, приемащи каквито и да било лекарства, които имат като страничен ефект каквото и да е нарушение на вниманието или деформация на съзнанието.

Оказва се, че все още има повече въпроси, отколкото отговори.

Ако бях училищен администратор, (все още) не бих допуснал оръжия в училищата - засега без солидно проучване на всички фактори, които биха могли да увеличат, а не да намалят броя на жертвите поради подобно решение.

Като човек не можах да сдържа сълзите си, четейки описанията на последните думи, казани на родители, които все още не знаеха за предстоящата смърт на децата си, за 20-годишно момче, единствен син на самотен баща, който щеше да се срещне с родителите на булката този ден.

Трябва да работим по тези въпроси. С един замах те не се решават.