УКВ радиокомуникация на речния флот
VHF РАДИО КОМУНИКАЦИЯ НА РЕЧНИЯ ФЛОТ, ОТ РАЖДАНЕТО ДО ДНЕС.
Виктор Мусатов, RK3DIA
В действителност първите радиостанции от новия диапазон се появяват в крайбрежните служби и на кораби едва през 1979 г., а този диапазон започва да се използва широко едва през 1982 г. Напълно VHF радиокомуникацията в диапазона 100-150 MHz е отменена едва през 1985 г. и до днес радиокомуникацията в честотната лента 300.025 - 300.500 MHz и 336.025 - 336.200 MHz все още е в сила. Появата на по-модерни радиостанции с честотно разстояние между съседни канали от 50 до 25 kHz направи възможно увеличаването на броя на симплексните и дуплексните канали от 11 на 29.
Радиостанцията "Кама - S" (8RTM - A2 - FM) е предназначена за дуплексна и симплексна радиокомуникация с брегови и корабни радиостанции, като основна и оперативна.
VHF контролен панел - радиостанция "Кама-С"
"Кама - S" се произвежда в четири модификации, в зависимост от електрозахранващата мрежа на брега или на кораба. За разлика от Kama-P, радиостанцията Kama-S вече имаше 11 работещи канала (5 симплексни и 6 дуплексни), разстоянието между съседните честоти беше 50 kHz. Изходната мощност на предавателя е 10 вата. Радиостанцията е сглобена на електронни тръби и полупроводникови устройства. Приемникът има тройно честотно преобразуване, IF са същите като тези на Kama-P. Симплексните и дуплексните приемници са подобни и се различават само по честотите за настройка. 3CH и ULF усилвателят са общи за двата приемника. Трактите на локалния осцилатор на приемниците са изградени по типа "кварц за три канала". Честотата на първия локален осцилатор се получава чрез умножаване на честотата на кристалния осцилатор по 16 пъти, на втория локален осцилатор по 8 пъти и на третия по 2 пъти. Предавателят също е изграден на принципа "кварц за три канала" с последващо умножениечестотата на възбудителя с 24 пъти. Кварцовите резонатори на приемника и предавателя са поставени в термостат. Изходният етап е направен на лампа GU-19. Приемниците и предавателят бяха разположени в една и съща щампована заварена конструкция.
Приемопредавател на радиостанция Kama-S.
Антена на радиостанция "Кама-С"
Радиостанцията Kama-S се експлоатира на речни кораби от 1977 г. до началото на 2000-те години. Вече е изведен от експлоатация навсякъде, но все още може да се намери в радиостанции на някои пътнически и товарни кораби.
Третото поколение речни VHF - радиостанции от серията Kama беше радиостанцията "Kama - R" (81RTM - A2 - FM) и нейните последващи модификации "Kama - RM" и "Kama - M". "Кама-Р (РМ)" се произвежда както в симплексна версия с приемо-предаватели PP-300S (канали 1-5) и PP-336S (канали 21-25), така и в дуплексна версия с приемо-предаватели PP-300D и PP-336D за 16 канала (6 дуплексни и 10 симплексни канала). Тази радиостанция може да се използва като основна и оперативна радиостанция, те обикновено се инсталират в 2 комплекта (единият от които е основният r / s, а вторият е работещ). Тази радиостанция е направена изцяло от полупроводникови електронни компоненти. Комплектът включваше следните блокове: приемо-предаватели (2 бр. PP-300S (PP-300D) и PP-336S (PP-336D)), захранващ блок (по един за всяка двойка радиостанции), блок за съгласуване (BSU), който извършва необходимото превключване по време на работа на приемо-предавателите, антенно филтърно устройство (BAF), което осигурява работата на приемо-предаватели за една антена.
Радиостанцията "Кама - Р" има 16 работни канала, стъпката между съседните канали е 50 kHz, а радиостанцията "Кама - РМ" има 29 работни канала, със стъпка 25 kHz. Всъщност си заслужаваТрябва да се отбележи, че радиостанциите от серията Kama-RM и Kama-M се появиха по-късно. До края на 80-те години, когато броят на каналите, предназначени за услугите на речния флот, достигна 29.
Радиостанция "Кама-RM", отляво надясно блокове: захранване, PP-300D, PP-336D, BSU и BAF в рулевата рубка на кораба "Richard Sorge".
Предавателят на радиостанцията от серията Kama-R имаше изходна мощност от 18 вата, която можеше да бъде намалена (чрез ръчно регулиране в приемо-предавателните блокове) до 7-2 вата. По принцип захранващите устройства се произвеждат за мрежово напрежение от 220 волта (към днешна дата 220-волтова мрежа е станала стандартна на корабите). Антенен тип небалансиран четвърт вълнов вибратор с импеданс 75 ома. Приемникът на радиостанции от типа Kama-R има значителна разлика от предишното поколение радиостанции Kama-P и Kama-S, използва не тройно, а двойно преобразуване на честотата. Първият IF е 10,7 MHz, вторият IF е 465 kHz.
Антена на радиостанция "Кама-Р" на пътнически речен кораб.
Стабилизирането на честотата на локалните осцилатори на приемниците и главните генератори на предавателя е кварцово, на принципа "кварц - канал". Симплексните радиостанции имат пет предавателни и приемни осцилатора. Дуплексната радиостанция се отличава с броя на генераторите (има 11 от тях) и комутационни устройства за работещи комуникационни канали. Всеки кварцов резонатор е поставен в нагревател с термостат, работната температура на нагревателите е 50 градуса. Предавателят използва 6-кратно умножение на честотата на главния осцилатор. Терминалният усилвател е двустъпален на транзистори КТ 909В. Антенно-фидерният тракт на радиостанцията включва антенно-филтърен блок (BAF) и асиметрична вибраторна антена. Освен това BAF се използва само за дуплексна радиостанция и е предназначен за работа с приемо-предавателиPP-300D и PP-336D за една антена. Радиостанциите от серията KAMA-R имат блоков дизайн, който ви позволява да комбинирате техния състав в зависимост от целта. Приемопредаватели, захранващ блок, блок от съгласувателни устройства са поставени в ляти алуминиеви кутии. За по-удобен достъп до трансивъра и захранващите блокове, отделните им блокове са поставени върху въртящо се шаси, монтирано на шарнирни щифтове.
Приемопредавател PP-336D (изглед отвътре).
В допълнение към основните и оперативни радиостанции, на речните кораби, в началото на 80-те години, съгласно изискванията на Речния регистър на корабоплаването (RRS) на RSFSR, трябваше да се използват непременно преносими радиостанции, които, докато корабът е в пристанището, трябва да осигурят на вахтения офицер и пристанищния диспечер оперативна VHF радиокомуникация. В СССР такива радиостанции никога не са произвеждани и затова в рамките на СИВ разработването и производството на УКВ радиостанции за нуждите на речния флот на СССР е поверено на съответните конструкторски и производствени организации в България. И така, в началото на 80-те години се появява линия преносими радиостанции (проектирани и произведени в България в завода „Антонов Електрон“) от серията RSD-70ChM (Mikron) и RN-18B (Volžanka).
VHF радиостанция RSD-70CHM "MICRON", вдясно за канали 2,4,5, вляво за канали 2,3,5 (България).
УКВ радиостанция РН-18Б "ВОЛЖАНКА" (България).
Радиостанциите RSD-70ChM имаха 3 работни канала в поддиапазони 300 MHz (обозначение A-25) и 336 MHz (обозначение B-25) и изходна мощност от 300 миливата. Радиостанцията RSD-70ChM A-25 може да има 2.4.5 канала или 2.3.5 канала, а RSD-70ChM V-25 работи на 22, 24, 25 канала. RSD-70ChM се носеше на колан от кожакуфар, оборудван с дистанционно управление - тангента, батерия 10KVM 0.22 (12 волта, 0.22 Ah), антена с камшик. Самата радиостанция е изработена в алуминиев лят корпус.
RSD-70ChM A-25, изглед отвътре.
Към днешна дата RSD-70ChM е напълно изведен от употреба и е заменен навсякъде с нови радиостанции като Granit R-44, Saracom TW-80, Motorola GP-340 и др. За разлика от своя предшественик, тези радиостанции имат всички работни канали на речния флот, увеличена изходна мощност до 5 вата и много други необходими функции.
Радиостанцията РН-18Б Волжанка също е произведена в България в завод Електрон на името на. Антонова. Външно, почти подобен на RSD-70ChM, но имаше някои разлики: 4 работни канала (2,3,4,5), мощност до 0,5 вата, голям капацитет на батерията. Слушалката (дистанционно-тангентна) и антената "шип" са същите като тези на RSD-70ChM. РН-18В "Волжанка" днес също е изведена от експлоатация, но яхтсмените и водните автомобилисти мечтаят да ги имат.
УКВ радиостанциите, изброени в статията за речния флот на RSFSR, се експлоатират на речни и речно-морски кораби от началото на 80-те до средата на 90-те години. Според техническите си характеристики те бяха доста надеждни и безпроблемни. Към днешна дата някои от тях са окончателно изведени от експлоатация (по-специално преносимите RSD-70ChM, RN-18B, стационарните Kama-P и Kama-S), някои продължават да се експлоатират, но в същото време преминават от основната към оперативната категория (Kama-R и Kama-RM). Ще говоря за това кои радиостанции се използват днес в речния флот в следващата статия.