Ултразвукът в диагностиката и лечението на усложненията на перитонита

Цуман В.Г., Машков А.Е., Гнойно-септични усложнения на остри хирургични заболявания при деца., 2005 г.

Ултразвукът в диагностиката и лечението на усложненията на перитонита

Ултразвукът твърдо заема едно от водещите места в диагностиката на различни заболявания. От инструменталните диагностични методи за диагностициране на усложненията на остри хирургични заболявания на коремните органи предпочитаме ултразвука, като при необходимост използваме и други диагностични средства. Нашият опит ни е убедил, че ултразвукът е високоинформативен, безопасен, достъпен метод при всякакви условия и с всякаква тежест на състоянието на пациента. Може да се повтаря многократно и най-важното е, че помага за обективна оценка на клиничната картина на заболяването и локализиране на патологичния фокус. Първият диагностичен метод след приемането на деца с перитонит в нашата клиника беше ултразвукът. То е извършено след обстоен преглед на историята на заболяването, обема на операцията и резултатите от лабораторните изследвания, проведени в областните болници. Считаме за целесъобразно да използваме сонография преди клиничен преглед, тъй като палпацията на коремните органи при деца след операция с перитонит е изключително болезнена и оставя отрицателен отпечатък, пречещ на задълбочен ултразвук.

  • Този диагностичен метод е доста субективен. Надеждно преценете възможностите му за приложение в
  • пациенти с перитонит и неговите усложнения може да се основава само на заключението, направено от един специалист по ултразвукова диагностика с помощта на един ултразвуков апарат.
Всички наши пациенти са изследвани на "Sonoline-1" на "Siemens", работещ на принципа на сивата скала, с помощта на линейна сонда с честота 3,5MHz, секторни сензори 5.0 и 7.5 MHz в реално време. Нямаше подготовка за изследването. Умереното напълване на пикочния мехур беше единственото желателно условие. .' Всички приети пациенти бяха подложени на клиничен преглед, който помогна да се подозира гнойно-септични: ¦ или други усложнения. От лабораторните изследвания при приемане са задължителни клиничен кръвен тест, общ анализ на урината, биохимичен кръвен тест, кръвни електролити и CBS. Измерва се телесна температура, артериално налягане. leniya, пулс. Направена е ЕКГ. Ако се подозира панкреатит, се определя амилазата в кръвта и урината. При наличие на дренаж: културите са направени от рани. На пациенти с перитонит, абсцеси на коремната кухина са предписани кръвни култури за стерилност, имунологични изследвания. Рентгеновото изследване е извършено с под-
  • зрение за пневмония, при всички реанимационни пациенти, които са на апаратна вентилация, както и със съмнителни данни за механична чревна непроходимост и съмнение за перфорация на кух орган. Резултатите от лабораторно-инструментални, психични изследвания са сравнени с данните от клиничния преглед на пациента.
- , Абдоминална компютърна томография е извършена при девет пациенти, диагностична лапароскопия е извършена при 5 деца. Извършена е проверка на ултразвуковите находки във всички случаи. оперативно и при проследяване. .' Най-голям брой усложнения след спешни операции
  • върху коремните органи и нараняванията са с гнойно-възпалителна природа. Повечето от тях са абсцеси

sy. Ето защо са разработени методи за ранното им разпознаване и нискотравматични методи за лечение на абдоминални абсцеси. В нашата клиника са имали 76 души на възраст от 14 дни до 15 годиниДиагностицирани са 126 абсцеса. Основно 50 души (65,8%) са оперирани от остър апендицит. От тях 31 души са с гангренозно-перфоративен, 11 - гангренозен, 7 - флегмонозен и 1 дете - катарален апендицит. Процентът е показан на фиг. 6.2. Най-голям брой гнойни усложнения дават деструктивни форми на апендицит. Причините за абсцеси при останалите деца са: сепсис - при 9; тъпа коремна травма — при 8; пелвиоперитонит - в 2; нагнояване на киста на пикочния канал (урахус) - при 1; нагнояване на остатъчната чернодробна кухина след ехинококектомия - при 1; при 5 деца причините за абсцесите остават неизвестни. Към момента на приемане в детското хирургично отделение на МОНИКИ първоначално 57 души са били оперирани за основното заболяване в болници в Московска област. В клиниката са настанени 19 деца със симптоми на остро хирургично заболяване на коремни органи, при които впоследствие са открити абсцеси. От 57 оперирани в региона 32 пациенти са претърпели една лапаротомия, 21 - две, 4 души - три операции. Средният ¦ период от началото на заболяването до първата операция при оперираните в региона е 3,1 дни. За денонощието от момента на хоспитализацията са оперирани 35 души. За останалите (22 души) средният период е 2,2 дни. Забавянето е свързано с хоспитализация в инфекциозни или педиатрични отделения с диагнози "чревна инфекция", "ARVI с абдоминален синдром". По този начин продължителността на заболяването и късната операция са важни фактори, допринесли за образуването на абсцеси. От 76 души, 49 са имали един абсцес (64,5%); 14 деца — по два абсцеса (18,4%); 6 души са имали три абсцеса (7,9%); 4 - с четири (5,3%); 3 души - с пет абсцеса (3.9%). Общо 126 абсцеса. Локализацията на абсцесите е представена в таблица. 6.4. Таблица 6.4 Местоположение и честота на абсцеси при деца

Локализация на абсцесиЧестота
абс. номер%
Между чревните бримки4132.5
Черен дроб2822.2
Таз1814.3
Близо до черния дроб129.5
Под диафрагмата86.3
Странични канали64.8
Илиачни области54
Ретроперитонеално пространство43.2
Далак10,8
Панкреас10,8
Чанта за пълнене10,8
Коремна стена10,8
Общо.126100

При 46 деца (група 1) абсцесите са единствената патология или усложнение на основното заболяване. При останалите 30 души (втора група) абсцесите са съчетани с едно или повече усложнения на следоперативния период или основно заболяване, като прогресиращ гноен перитонит; инфилтрат; адхезивна обструкция; перфорация на червата; чревна фистула; уринарна фистула; Панкреатит; сепсис; париетална тромбоза на порталната вена; чернодробна недостатъчност; пневмония; циротична промяна в долния лоб на десния бял дроб; хепато-бронхиална фистула; ендокардит; аднексит; туберкулоза; хидроторакс;хидро-, хемоперикард; остра бъбречна недостатъчност.