Умерено когнитивно увреждане
В повечето случаи деменцията се развива постепенно и е резултат от много продължителна прогресия на мозъчни заболявания. Очевидно е, че ранното откриване на когнитивните разстройства, на етапа на преддеменционните разстройства, е много важно за ефективната терапия. Ранната диагностика допринася за по-ранното назначаване на патогенетична терапия, за да се забави или спре прогресията на когнитивното увреждане [4].
През 1986 г. Институтът по психично здраве на САЩ предложи термин и разработи диагностични критерии за синдрома на "нарушение на паметта, свързано с възрастта" (англ. - Age-Associated Memory Impairment) [9]. Диагнозата на този синдром се основава на оплаквания от повишена забрава и намаляване на резултатите от тестовете за памет при хора над 50-годишна възраст без деменция. Основната роля в патогенезата на "свързаните с възрастта нарушения на паметта", както подсказва името, се приписва на естествените инволютивни промени в мозъка.
Последвалите наблюдения показват, че "доброкачествената сенилна забрава" на практика не винаги е наистина доброкачествена. Често, след повече или по-малко дълъг период на относително благополучие, настъпва декомпенсация и се развива клинично дефинирана деменция. Ето защо през 90-те години на ХХ век възгледите за така наречените "възрастови" нарушения започват да се променят. Днес е общоприето, че в повечето случаи под маската на "възрастови разстройства" се крият първоначалните симптоми на разрушаващо заболяване.