Унификация и хармонизация на ПИЛ
Унификация и хармонизация в PIL.
Унифицирането и хармонизирането на правото е много важно. Тъй като правните норми на различните страни са много различни, следователно е необходима унификация - хармонизиране, хармонизиране - сближаване.
Уеднаквяване (uniefacere - уеднаквяване) - уеднаквяване на сходни норми на различни държави, за формиране на материални правни норми, за да се избегне регулирането на спорове чрез стълкновителни норми. (Хагската конвенция, Комисия на ООН за PIL, ЮНЕСКО).
Единственият начин за създаване на унифицирани норми е чрез сътрудничеството на държавите. Следователно унификацията на правото означава сътрудничеството на държавите, насочено към създаване, промяна или прекратяване на идентични (единни, единни) правни норми във вътрешното право на определен кръг държави. В това си качество обединението е вид законотворчески процес. Основната му особеност е, че се осъществява в две правни системи - в международното право и във вътрешното право на държавата с използването на международноправни и национални правни форми и механизми.
Обединението обхвана всички отрасли на вътрешното право на държавите, включително наказателното (например комплекси от правни норми за определени групи престъпления), наказателното производство (например институцията за екстрадиция на престъпници), административното право (например единни правила, регулиращи митническите отношения) и т.н. Този процес дори проникна в светая светих на вътрешното право - в конституционното право (например правата и свободите на човека, залегнали в конституциите на много държави, съответстват на общопризнатите международни правни стандарти). _
Уеднаквяването на правото като правотворчески процес има два етапа (два етапа).
1. Включенопърво, набор от съответни правни норми се създава под формата на международен договор и държавите поемат международни правни задължения, за да осигурят тяхното прилагане. Всъщност на този етап се създават единни норми. Този процес е трудоемък, сложен и често продължителен. То е съпроводено с търсене на компромисни решения за хармонизиране на позициите на различните държави, които се влияят не само от особеностите на собствените им правни системи, но и от политически и други интереси. Понякога текстовете на договорите се съгласуват в продължение на десетилетия. Например, изминаха повече от 20 години, откакто Комисията по международно право на ООН започна работа по проект на конвенция за юрисдикционни имунитети през 1977 г. и работата все още продължава.
Приемането на международен договор и съответно международноправни унифициращи норми от държавите завършва първия етап на унификация. Тъй като нормите, съдържащи се в договорите, все още не са унифицирани, но се предвижда да станат такива, те могат да бъдат наречени унифицирани норми. По своята същност това са международноправни норми, които са задължителни само за държавите, които са страни по съответния договор.
2. Вторият етап е не по-малко важен. Свързано е с възприемането (трансформирането, националното прилагане) на международните правни норми от националното право. В резултат на това в националното право на различни държави се появяват унифицирани норми, т.е. идентични, напълно съвпадащи по съдържание. Тези норми имат силата на националното право и включват съответните национални правни мерки за тяхното прилагане.Като такива, тези норми са правно обвързващи за всички субекти на националното право, както за участниците в частноправните отношения, така и за правоприлагащите органи.Процесът на възприемане се осигурява от националните правни механизми. INБългария Правното основание за този процес е предвидено в параграф 4 на член 15 от Конституцията: „... международните договори на България са неразделна част от нейната правна система“.
Този етап завършва с приемането на унифицирани национални правни норми.Съгласието за обвързване с договора може да бъде изразено под формата на федерален закон (за ратификация, за присъединяване) (въведените норми ще имат силата на федерален закон), или правни актове на президента или правителството (например правителствен указ за присъединяване) (въведените норми ще имат правна сила на подзаконов акт).
Процесът на обединение има подчертан институционален характер: първият етап на обединение се осъществява предимно в рамките на международни организации. Тази особеност е особено очевидна през втората половина на 20 век. орг. Специализиране в областта на унификацията на правото (Хагската конференция по международно частно право), осигуряване на сътрудничество между държавите (Световна организация за интелектуална собственост (СОИС)) Използването на структури и механизми на междуправителствени организации улеснява и ускорява процеса на подготовка и приемане на междун. договори, насочени към унификация на правото.
I. според методите на правно регулиране:
А) унификация на стълкновителните норми (Женевска конвенция за разрешаване на някои стълкновения на закони относно записите на заповед и менителниците от 1930 г.)
Б) унификация на материалните частноправни номера (Конвенция на ООН за договорите за международна продажба на стоки, 1980 г.)
II.по предмет: унификация на облигационното право, вещното право, интелектуалното, семейното, наследственото, транспортното право и др.+ унификация на гражданското процесуално право. Най-висока степен на унификация е постигната в областта на външноикономическите отношения (Конвенция за правото,приложимо към договори за международна продажба на стоки, 1986 г.)
унифициране на споразумения за предоставяне на правна помощ (смесени в широкия смисъл на думата, както по 1-ви, така и по 2-ри критерий.)
III. в зависимост от вида на международния договор:
А) Универсален (за всички държави) (Виенска конвенция от 1980 г.)
Б) Регионални (местни) (в рамките на ограничен кръг от държави - държава в една географска област или в рамките на интеграционни образувания) (Евразийска патентна конвенция 1994 г.)
Характеристики на прилагането на унифицирани стандарти:
Единните норми не се сливат с нормите на вътрешното право в единна маса, а запазват своята изолираност в нея, поради договорния си произход. Споразумението определя пространствения обхват на прилагане на ун.нормите, предметната област на прилагане на ун.нормите, спецификата на тълкуването на ун.нормите, времевата рамка (те придобиват правна сила не по-рано от момента на влизане в сила на договора, прекратяване на договора = прекратяване на ун.нормите).
Какви правила да прилагаме?
1. Единни и национални норми (клауза 4. Член 15 K България „Ако международен договор на Руската федерация установява други правила, различни от предвидените в закона, тогава се прилагат правилата на международния договор.“
2.Un. стълкновителни и материалноправни норми.(Клауза 3, т. 1186 от Гражданския кодекс „Ако международен договор България съдържа материалноправни норми, които се прилагат към съответното отношение, се изключва определянето въз основа на стълкновителни норми на приложимото право по въпроси, изцяло уредени от такива материалноправни норми)
3.Un. норми от универсален, регионален, двустранен характер.(Първо трябва да се обърнем към двустранни, след това към регионални, след това към универсални).
Хармонизиране – привеждане на вътрешно законодателствов съответствие с международните Това е процес, насочен към обединяване на правото на различни държави, към премахване или намаляване на различията в него. Ясно е, че хармонизацията и унификацията са взаимно свързани процеси. Унификацията, която включва въвеждането на едни и същи правни норми в националното право на различни държави, води до сближаване на националните правни системи, до заличаване на различията между тях. Но хармонизацията е по-широко понятие, тъй като сближаването се извършва отвъд границите на обединението. Следователно е необходимо да се прави разлика между хармонизацията на правото в широкия смисъл на думата, която обхваща и унификацията и хармонизацията на правото в тесния смисъл на думата, която е различна от унификацията.
Основната разлика между хармонизирането на правото и унификацията е липсата в този процес на международни правни задължения на държавите, залегнали в международен договор. Отсъствието на договорна форма е не само формален момент, но определя спецификата на целия процес на хармонизация: процедурата за създаване и прилагане на правните норми, неговият краен резултат.
I. В зависимост от начина на изпълнение:
1. спонтанен (в резултат на взаимодействие възниква подобна регулация)
3. рецепция - едностранно заимстване на правото
II в зависимост от формата на изпълнение:
1. национален - винаги едностранчив
2. международен - взаимен (ЮНСИТРАЛ Моделен закон за международен търговски арбитраж 1985 г.) (България приет през 1993 г.)
Изводи: Унификацията е установяване на единни норми в правно обвързваща за държавите форма, тоест под формата на споразумение. Те формулират правилата, които държавите са длъжни да прилагат, без да се правят промени във вътрешната правна система. Хармонизирането е по-прост и по-„мек“ процес, той не е опосредстван от силни международни отношенияправни задължения.Най-често това е еднопосочен процес.Но дори взаимната хармонизация, чиято роля ще нараства, осъществявана с помощта на международноправните механизми на междуправителствените организации, не е придружена от правни задължения.
Не е необходимо да се прави сравнителна оценка на значението на двата процеса за развитието на правото на съвременното общество. От една страна, изглежда, че унификацията е най-благоприятна за сближаването на правото, тъй като само тя създава едни и същи норми в правото на различни държави. Но практиката показва, че държавите не са склонни да се обвържат със строги законови задължения. Много от приетите конвенции не влизат в сила десетилетия или са в сила в малък брой държави. Напротив, хармонизацията, като по-опростен процес, който не обвързва държавите със строги правни задължения, се оказва по-предпочитана и наистина допринасяза сближаването на правото.