Условия за действителност на сделките
Валидна е сделка, която поражда правни последици за лицата, които са я извършили.
Условия за валидност на сделката:
2) участниците в сделката трябва да имат гражданска правоспособност и правоспособност;
3) сделката трябва да бъде извършена в предписаната форма, ако това е предвидено от закона.
За действителността на сделката е необходимосъвпадението на волята и волята. В сделката, която е волеизявление, трябва да се разграничат две точки:вътрешна(субективно намерение на лицето да извърши сделка) ивъншно(обективно изразяване на волята на дадено лице). Между вътрешната воля на човека и волеизявлението като форма на изразяване на чувствата и мислите на човек може да възникне несъответствие, противоречие. Например, може да направи грешка поради своето невнимание, прибързаност, в резултат на заблуда, измама, насилие, заплахи и др. При липса на необходимото единство между завещанието и завещанието при определени условия сделката може да бъде обявена за недействителна от съда по искане на заинтересованата страна.
Недействителната сделка не поражда правата и задълженията, които е предназначена да създаде, а участниците в сделката не придобиват правата и задълженията, произтичащи от сделки от този вид.
Недействителните сделки се делят на нищожни и унищожаеми.
Нищожни - тези сделки, за които не се изисква съдебно решение за признаването им за недействителни.Оспоримите сделки стават недействителни, ако бъдат признати за такивасъс съдебно решение по иск на заинтересовани лица (родители, осиновители, попечители) или прокурор.
- сделки, които не отговарят на изискванията на закона, нарушаващивсякакви законови разпоредби (например продажба на оръжие на лица, които нямат разрешение за това);
- сделки, извършени от лица под 14-годишна възраст (с изключение на дребни битови сделки);
- сделки, извършени от граждани, въпреки че са навършили 18 години, но са признати от съда за недееспособни;
- транзакции, направени за вида, т.е. фалшиви сделки.
Фиктивна сделкае сделка, сключена само за привидност, без намерение да създава съответни правни последици. Разновидност на въображаема транзакция ефиктивна транзакция, т.е. транзакция, която се извършва с цел прикриване на друга (реална) транзакция. За сделка, която страните наистина са имали предвид, като се вземе предвид съдържанието на сделката, се прилагат правилата, свързани с нея.
- сделки, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 18 години, без съгласието на законни представители (родители или лица, които ги заместват), с изключение на сделки, които те имат право да извършват самостоятелно. Например непълнолетно лице на 16 години е закупило мотоциклет и тази сделка може да бъде обявена за невалидна от съда по заявление на законни представители (това правило не важи за еманципирани непълнолетни);
- сделки, извършени от граждани, които не могат да разберат значението на своите действия или да ги управляват (например гражданин извършва сделка в резултат на тежка алкохолна интоксикация или силно емоционално вълнение; такива сделки могат да бъдат оспорени от лице, чиито права и законни интереси са нарушени);
- сделки, извършвани от ограничено дееспособни граждани;
- сделки, извършени под влияние на заблуждение, което е от съществено значение (най-често срещани при замяна на жилищна площ);
- сделки, извършени под въздействието на измама, насилие, заплахи, злонамерениспоразумения на представители на едната страна с другата страна или комбинация от трудни обстоятелства (злоумишлено споразумение между представител на едната страна и другата е споразумение за сключване на сделка в ущърб на представлявания, например по договор за поръчителство).
Иск за установяване на факта на недействителността на сделката и за прилагане на последиците от нейната недействителност може да бъде предявенв рамките на десет годиниот датата, на която е започнало нейното изпълнение.
Иск за признаване на унищожаема сделка за недействителна или за прилагане на последиците от нейната недействителност може да бъде предявен в рамките на три години от датата на прекратяване на насилието или заплахата, под влиянието на която е извършена сделката (член 180, параграф 1 от Гражданския кодекс на Република Беларус), или от деня, в който ищецът е научил или е трябвало да научи за други обстоятелства, които са основание за обявяване на сделката за невалидна (член 182 от Гражданския кодекс). Кодекс на Република Беларус).
Споразумение е споразумение между две или повече лица за установяване, изменение или прекратяване на граждански права и задължения.
Договорът е разновидност на сделките и най-често срещаната в практиката. Следователно договорите се подчиняват на правилата за двустранни или многостранни сделки.
Гражданите и юридическите лицаса свободни да сключват договор, т.е., влизайки в договорни отношения, те имат висока степен на свобода както при избора на вида на договора, така и при определянето на неговите условия.
Не се допуска принуда за сключване на договор, освен в случаите, когато задължението за сключване на договор е предвидено в закон или доброволно поето задължение.
Видове гражданскоправни договори. Подобно на сделките, в зависимост от момента на сключване, договорите се делят нареалнииконсенсуални, възмездниибезвъзмездни- в зависимост отвзаимно удовлетворение. В зависимост от разпределението на правата и задълженията в договора се разграничаватедностранниидвустраннидоговори (например при договор за заем едната страна има само задължения, а другата има само права). Съществуват и договорив полза на участници (страни)и договорив полза на трето лице(например договор за покупко-продажба и договор за застраховка живот в полза на посочено от застрахования лице).
В зависимост от естеството на правните последици,окончателни (основни)ипредварителни.При предварителен договор страните се задължават да сключат договор (основен договор) в бъдеще при условията, предвидени в предварителния договор. Предварителният договор трябва да съдържа условия, които позволяват да се установи предметът, както и други съществени условия на основния договор (член 399 от Гражданския кодекс на Република Беларус).
Гражданският кодекс от 1998 г., за разлика от предишното законодателство, за първи път формулира правилата относно обществената поръчка и договора за присъединяване.
Публичене договор, сключен от търговска организация и установяващ нейните задължения за продажба на стоки, извършване на работа или предоставяне на услуги, които такава организация по естеството на дейността си трябва да извършва по отношение на всеки, който се прилага към нея (търговия на дребно, транспорт с обществен транспорт, комуникационни услуги, енергоснабдяване, медицински, хотелски услуги, задължителна застраховка и др.). Търговската организация няма право да дава предимство на едно лице пред друго във връзка с сключването на обществен договор, освен в случаите, предвидени в закона (член 396 от Гражданския кодекс на Република Беларус).
Споразумение за присъединяванее споразумение, чиито условия се определят от една от страните във формулярите илидруги стандартни форми и могат да бъдат приети от другата страна само чрез присъединяване към предложеното споразумение като цяло (член 398 от Гражданския кодекс на Република Беларус).
Съдържанието на договора е съвкупността от неговите условия. Условията на договора могат да бъдат съществени, обичайни или случайни.
Следните условия са съществени:
- относно предмета на договора;
- условията, посочени от законодателството като съществени за този вид договори;
- всички онези условия, по които по искане на една от страните следва да се постигне споразумение.
По този начин съществените условия формират основата на договора.Достатъчно е да не се постигне съгласие поне по едно съществено условие, за да се счита, че договорът е несключен.
Обикновените условиявключват условията, установени и прилагани от страните без специално споразумение. Обичайните условия включват главно условия за цена и условия (ако не са определени от страните и не са посочени в законодателството като съществени).
Случайниса условия, които променят или допълват обичайните условия. Липсата им няма значение за договор с решаващо значение. Ако обаче поне една от страните настоява за включването на такива условия в договора, те стават обвързващи.
Много договори изискват проста писмена форма. Но страните могат да сключат споразумение, което дори може да бъде сключено устно, писмено и обратно, като се изисква проста писмена форма, нотариална форма на удостоверяване.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо