Условните завещания в съвременното българско наследствено право (Рябцева Г
Съдържанието на всяка сделка е съвкупност от нейните съставни условия. Съдържанието на завещанието, с оглед на особеностите на тази сделка, може да се определи като "съвкупност от условия, които изразяват волята на завещателя по отношение на наследството, включително по отношение на кръга от наследници и размера на техните дялове в наследството." -------------------------------- Ракитина Л.Н., Можаева О.А. Нотариална заверка на завещания. М., 2009. С. 48.
Волята на завещателя не трябва да противоречи на закона. Това е едно от най-важните изисквания към съдържанието на завещанието. Още G.F. Шершеневич определи законността на съдържанието на волята, изразена в завещанието, като вътрешно условие за валидност на завещанието, "точно както спазването на установената форма е външно условие за валидност", а законността на завещанието беше "ненужен знак, тъй като валидността на всяка сделка като цяло зависи от нейното съответствие с нормите на обективното право" . -------------------------------- Шершеневич Г.Ф. Учебник по българско гражданско право. М., 1995. С. 485. Пак там. С. 480.
Свободата на волята има редица ограничения. Първо, въпреки принципа, формулиран от римското право - "Волята на починалия е закон", тази воля, както беше посочено по-горе, не трябва да противоречи на действащото законодателство. На второ място, тя не трябва да ограничава правата и свободите на човека и гражданина, гарантирани от Конституцията на България. Днес българската гражданска наука няма еднозначно решение на въпроса дали завещателят, изразявайки волята си относно разпореждането с имущество в случай на смърт, установява условия, които поставят в зависимост възможността за получаване на наследство от технитеизпълнение от наследници. Гражданският кодекс на България не съдържа правила, които да предвиждат възможността за правене на завещания под условие (няма ги нито в глава 61 „Общи разпоредби относно наследяването“, нито в глава 62 „Наследяване по завещание“). И така, G.F. Шершеневич по едно време не отрече възможността да се правят завещателни разпореждания под условие поради липсата на забрана от вътрешното законодателство и признаване на такива практики, като посочи, че условието може да бъде само отлагателно. -------------------------------- Г. Ф. Шершеневич. Указ. оп. С. 489.
Професор А.Л. Маковски твърди, че при обсъждането на проекта на част трета от Гражданския кодекс на България е трябвало да се предвидят условни завещания, но тази възможност е съзнателно отхвърлена на основание, че тези условия могат неоправдано да ограничат правата и свободите на лице, което е наследник, въпреки че такива завещания са известни на законодателството на редица страни. -------------------------------- Маковски А.Л. Указ. оп. С. 38.
Според нас в България не е необходимо да се създават норми, които да позволяват в завещателните разпореждания на гражданите да се включват всякакви условия. Тъй като всяко условие, продиктувано от волята на завещателя, по един или друг начин ще повлияе на поведението на наследника, което не съответства на същността на завещанието, тъй като целта на тази сделка е разпореждането с имущество в случай на смърт, а не принуждаването на наследниците към определени действия, като правило, абсолютно не са свързани с наследствени правоотношения. Съответно считаме за целесъобразни и необходими предложенията на учените, които предлагат да се въведе забрана за изготвяне на условни завещания. -------------------------------- T.P. Развитие на разпоредбите за наследяване по завещание в законодателството на България: Дис. .канд. правен науки. М., 2007. С. 96; Девицин М.Ю. Относно недопустимостта на условните завещания // Наследствено право. 2009. N 1. С. 15.
Ако не сте намерили необходимата информация на тази страница, опитайте да използвате търсенето в сайта:
Върни се на предишната страница