Утопията в българската литература
1. Утопията в българската литература. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Утопията в творчеството на античните поети. . . . . . . . . . .
4. Утопията като литературен жанр. . . . . . . . . . . . . . . . .
6. "Градът на слънцето" Томазо Кампанела. . . . . . . . . . . . . .
7. Литературната утопия в България. . . . . . . . . . . . . . . . .
- първата й поява;
- "Пътуване до земята на Офир" M.M. Щербатова
8. Сънят като средство за предаване на утопия. . . . . . . . . . . . . . .
- какво се нарича спешност?
- "Мечта" А.Д. Улибишев.
9. Утопия Н.Г. Чернишевски: "Какво да правя?". . . . . . . . . .
- идеята за утопичен социализъм. . . . . . . . . . . . . . . . .
- четвъртата мечта на Вера Павловна. . . . . . . . . . . . . . . . .
- общи черти в утопиите на Мор и Кампанела с утопията на Чернишевски. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
- любов в бъдещото общество. . . . . . . . . . . . . . . . .
- оригиналността на социалистическата утопия. . . . . . . . . . .
- утопичният образ на Рахметов в романа. . . . . . . . . . . .
— Салтиков-Щедрин за утопията на Чернишевски. . . . . . .
- Вярата на Чернишевски в осъществяването на утопията. . . . . . . .
10. Революцията от 1917 г. като средство за превръщане на утопията в измама? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
11. Противоречия в утопиите на различни писатели. . . . . . .
13. Поемата на Боратински „Последната смърт“. . . . . .
14. Утопичното мислене като най-характерно за революционните писатели. . . . . . . . . . . . . . .
15. Образът на Мрачен-Бурчеев в произведението на Салтиков-Шчедрин "Историята на един град". . . . .. . . . .
16. Антиутопията като самостоятелен жанр. . . . . . . . . . .
- разликата между дистопия и утопия. . . . . . . . . . . . . . .
18. Антиутопия Евгений Замятин "Ние" . . . . . . . . . . . .
- кризата на дистопичния свят. . . . . . . . . . . . . . .
Спомнете си коя игра брат L.N. Толстой Николенка за по-малките си братя? Той им съобщи, че "има тайна, чрез която, когато се отвори, всички хора ще станат щастливи, няма да има болести, няма да има неприятности, никой няма да се сърди на никого и всички ще се обичат, всички ще станат братя мравки. "Аз съм мравки в тупа. Ние дори уредихме игра на братя мравки, която се състоеше в това да седнем под столовете, да ги блокираме с кутии, да ги окачим с шалове и да седим там на тъмно, вкопчени един в друг Спомням си, че изпитах специално чувство на любов и нежност и много харесах тази игра.
Братството на мравките ни беше разкрито, но основната тайна за това как да се уверим, че всички хора не познават никакви нещастия, никога не се карат или не се ядосват, но ще бъдат постоянно щастливи, тази тайна беше, както самият той каза, написана от него на зелена пръчка и тази пръчка беше заровена край пътя, на ръба на дерето на стария ред ...
Идеалът за братя-мравки, вкопчени нежно един в друг, само не под две кресла, окачени с шалове, а под целия небесен свод на всички хора на света, остана същият за мен. И както тогава вярвах, че има онази зелена клечка, на която пише нещо, което трябва да унищожи всяко зло в хората и да им даде голямо добро, така вярвамсега, каква е тази истина и че тя ще бъде разкрита на хората и ще им даде това, което обещава.
Кой от нас в детството не е мечтал поне веднъж в живота си, че всички хора ще бъдат щастливи, че няма да има болести, войни, глад, страдания. И въпреки че всички, след като са узрели, са осъзнали неосъществимостта на тази мечта, не трябва да я смятате за безсмислена детска фантазия. Хиляди велики умове през вековете са се борили със загадката на всеобщото щастие. Древните твърдяха, че е имало време, когато човечеството е било в щастливо и безгрижно състояние. Тези вярвания са отразени например в стиховете на древногръцкия поет Хезиод (края на 8 - началото на 7 век пр. н. е.), римския поет Овидий (43 - 18 г. пр. н. е.):
Първо беше посят златният век, а не
Той, който винаги е спазвал, без закони, и
истина и лоялност.
Нямаше шлемове, мечове; упражнение
военни без да знаят,
Сладко се наслаждаваше на спокойствието на тези, които живееха безопасно
Също така, без данък, недокоснат
Ралото не е ранено, цялата земя
Храната е доста доволна, получена без
Откъснете плодове от дърветата, ягоди
Тръни и горски плодове, висящи от здрави клони
Или събирайте жълъди от дърветата
Винаги беше пролет; приятно
Нежни неизживени цветя от бяла ружа, които не знаеха
Освен това, жътвата без оран земята
Без почивка нивите се златиха в тежката
Течаха реки от мляко и течаше нектар
Капка и златен мед, изтичащ от зеленина
Превод С. Шервински.
"Златен век" - митологична идея за перфектната, хармонична структура на човешката общност, изгубена в процеса на историческото развитие (зад Златния век, т.к.древните поети казват, че дойде сребърната епоха, след това медната епоха и накрая сегашната епоха - желязната - покварена и жестока).
Нека си припомним старозаветната история за живота на първите хора в Едем, откъдето са били изгонени от Бога за непокорство. „Грехопадението“ на първите хора доведе до загубата на рая, стана причина за греховността на човешката раса, появата на световното зло.
Как да се върне златният век, да се върне изгубеният рай, как да се създаде Божието царство на земята – тези въпроси са си задавали мислителите от дълбока древност, желаейки, ако не на практика, то поне във въображението си да създадат идеален, подреден модел на човешка общност. Многобройни проекти за идеална държава, като се започне с философските диалози на атинския мислител Платон (ок. 427 - 347 г. пр. н. е.), дадоха началото на широка традиция в световната култура и поставиха основата за формирането на нов литературен жанр. Този жанр окончателно се оформя през Ренесанса, благодарение на появата на редица книги, сред които е известната "Утопия" на англичанина Томас Мор, която по-късно дава името на този жанр.
Основата за благосъстоянието на жителите на Утопия беше премахването на частната собственост, която Мор смяташе за най-голямото зло, тъй като поражда човешкото неравенство. В страната, за която говори Гитлодей, всички са равни, богатството на острова принадлежи на всички граждани. Утопистите живеят в великолепни градове, приличащи на градини, но техните жилища са като две капки вода, подобни една на друга, но това се дължи на факта, че в общество на равни никой няма право да живее в по-добра къща. Веднъж на всеки десет години къщите се преразпределят по жребий, тъй като дори в еднакви къщи има слънчеви и сенчести страни, а освен това човек, който е живял в една и съща къща в продължение на много години, започва да я смята за своя, което противоречи на идеята за общественоИмот. Утопистите нямат разлика и в облеклото. Когато всички са облечени еднакво, завистта и недоволството изчезват, а шиенето на еднакви дрехи намалява разходите за работно време. Всички работят на острова, но работата тук не е тежка, работният ден е само шест часа. Тъй като селската работа е по-трудна от работата в градовете, няма селяни като такива, но всеки градски жител служи на вид селскостопанска служба в продължение на две години. Трудовите умения се предават тук от поколение на поколение, така че семейството е не само група от хора, обединени от кръвни връзки, но и основната производствена единица на обществото. Човек, който сменя професията си, скъсва със семейството си и отива при семейството, към чийто занаят има склонност. Утопистите се хранят, като правило, всички заедно и по едно и също време в обществени столови, които освобождават жените от кухненско робство. Останалата част от работниците също е коригирана: сутрин, когато мозъкът работи по-добре, те слушат информационни лекции, а след вечеря отделят време за разходки, разговори, музика и игра на пулове и шах. На остров Утопия няма пари, тук паричните отношения са заменени от обществено разпределение на материални блага. От злато утопистите правят камерни саксии и вериги за престъпниците, така че златните бижута не са обект на завист, а символ на срам. Скъпоценните камъни са за забавление на децата и както порасналото момиче се срамува да си играе с кукли, така и възрастните утописти се срамуват да украсяват дрехите си с диаманти и рубини. Политическата система на Утопия също е съвършена: малък брой избрани владетели, които нямат никакви привилегии, са начело на държавата. Основната им задача е организацията на общественото производство. Тъй като утопистите водят планова икономика, тяхната икономика не познава кризи. Няма органи на острованасилие, тъй като почти всички граждани съзнателно се подчиниха в услуга на обществото. Идеята за общественото благо е една от централните идеи на жанра утопия.