Увеличаване на оригиналността
Предлагаме на нашите посетители да използват безплатния софтуер "StudentHelp", който ще ви позволи да подобрите оригиналността на всеки MS Word файл само за няколко минути. След такова увеличение на оригиналността, вашата работа лесно ще премине проверката в антиплагиатските системи на университета, antiplagiat.ru, RUCONTEXT, etxt.ru. Програмата "StudentHelp" работи по уникална технология, така че външният вид на файл с повишена оригиналност да не се различава от оригинала.
Философията на Аристотел и модерността
Изпълнено от:студент от курса
Съдържание:Въведение……………………………………………………………..……………….…3 Специфика на философията на Аристотел……………………………………………………………………………………………………………4 източник…………… ….. Философията на Аристотел и развитието на философската мисъл…………………….
Спецификата на философията на АристотелАристотел е първият, който задълбочено и систематично изследва всички произведения на предишни мислители, достъпни за него. Систематично, макар и през призмата на собствените си възгледи, той разглежда философските учения от античните мислители до съвременниците. В този смисъл за него може да се говори и като за историк на философията.Исторически подход.Аристотел съзнателно изповядва принципа, че преди да изрази собственото си мнение, човек трябва внимателно да проучи какво са изразили предшествениците си по въпроса.Този подход на днешния език се нарича изследване на историята и литературата на въпроса. По времето на Аристотел гръцката цивилизация вече е имала няколко века първоначално съществуване, натрупала обширен материал за различни клонове на знанието. Аристотел счита за свой дълг внимателно да проучи постиженията на своите предшественици и да ги представи без предразсъдъци и едва след това да оспори нещо от известното или да добави нещо ново. Така аристотеловата „Метафизика“ започва с дълги материали за историята на гръцката философия. Стагирит разглежда възгледите на такива философи като Талес, Анаксимен, Хераклит, Анаксагор, Ксенофан, Емпедокъл, Парменид, питагорейците, Демокрит, Сократ, Платон и др. В същото време Аристотел обръща специално внимание на онези възгледи, които не съвпадат с неговите собствени, тъй като според мислителя постигането на истината не идва чрез общност на възгледите, а чрез преодоляване на противоположното. Така Аристотел в никакъв случай не изхожда от възможността и задължението да се прегледа цялото наследство в неговата абсолютна пълнота (но не отрича значението на стремежа към пълнота).Систематичност и методичност.Широко известно е, че аристотеловите произведения от зрелия период се отличават със систематично и последователно изложение. Дори при най-повърхностен поглед става съвсем очевидно, че произведенията на Аристотел са истински научни трактати и в това те са поразително различни от платоновите диалози, чието родство с митопоетичното творчество се подчертава и от изобилното присъствие на митологични сюжети и образи в тях. Стремежът на Аристотел към последователност не произтича от случайни обстоятелства. Според Аристотел, наред с мисленето, сетивният опит също е истински източник на познание: умът не създава понятия от себе си, тойвъзприема ги от опита, от материята. Истинското познание е не само логично, то е положително. За Платон истината е изцяло в света на идеите, следователно Платон би разбрал системата, точността на знанието само като въведение в света на идеите. Платоновото учение не се стреми към систематичност, защото съдържа елемент на презрение към разумния свят. При Аристотел логиката се разглежда не само в нейната чиста („истинска“) форма, както при Платон, но и като нещо, което присъства в самите неща и техните съвкупности, поради което познанието за фактите излиза на преден план. Системата е изградена, ако знаем достатъчен брой факти, имаме обширна фактология, т.е. положителна информация: самата тя е в състояние да ни отведе до системата. Следователно всичко зависи от добросъвестност, търпение, задълбоченост, постоянство. Ето защо Аристотел е толкова внимателен към всички подробности и подробности, неговите произведения се превръщат в енциклопедия на различни клонове на знанието: от история и философия до биология, медицина, астрономия. В същото време той се стреми да не пропусне нито един детайл, тъй като всеки може да изиграе своята роля в цялостната система.