В икономиката
Министерството на финансите предлага малко по-различна гледна точка. Както обясни финансовият министър Антон Силуанов, не става дума за това, че ще бъдат натоварени хората с ниски доходи. „Говорим за това, че хората са регистрирани като неработещо население, но всъщност имат много богатства и могат сами да си правят осигуровки“, обясни той. Тоест според Министерството на финансите би било по-правилно такъв данък да се нарече данък не върху паразитизма, а върху печалбите в сянка или, както каза по-рано премиерът Дмитрий Медведев, „върху сивите пари“. Изглежда, че Министерството на финансите предлага да принуди неработещите граждани да купуват специална медицинска застраховка.
„Миналата година... установихме, че несъответствията между данните на данъчната служба и данните, предоставени от МЗОК, възлизат на 5 милиона души. Това означава, че субектите надплащат за най-малко 5 милиона души и съответно федералният бюджет също плаща за тези хора, само че от различен източник “, обясни Татяна Голикова, ръководител на съвместното предприятие. С други думи, на едно и също лице се плаща два пъти - от федералния и регионалния бюджет. Регионите не трябва да плащат допълнително за неработещото население, защото могат просто да пренасочат вече отпуснатите средства. Но за да стане това, за да се проверят данните за осигурените лица, трябва да се промени законодателството, обясни Голикова.
В същото време служителите имат повод за безпокойство. „Гражданите са широко ангажирани в сенчестата икономическа дейност, от една страна, като нейни активни участници (работници), от друга страна, като потребители на произведения и услуги, предоставяни неофициално. Последното предполага не активно участие на гражданите в процесите в сянка, а непряко, състоящо се в използването на услуги или работи,произведени без официална регистрация“, съобщиха в началото на миналата седмица социолози от Българската академия за народно стопанство и публична администрация (БАНСХ).
Специалистите на РАНХиГС редовно провеждат анкети сред населението, за да установят отношението на българите към сенчестите процеси в икономиката. Последното проучване е проведено през май тази година в 35 субекта на България сред 1600 граждани на възраст над 18 години, заети в икономиката. Изследователите отчитат: „Ако анализираме данните от мониторинга, то от 2001 г. като цяло се наблюдава възходяща тенденция в положителното отношение на българските граждани към неформалната икономика.“
Например през 2016 г. 7% от анкетираните съобщават, че неформалната (сенчеста) икономическа дейност носи според тях повече полза, отколкото вреда, а преди 15 години този отговор е бил даден от 2% от анкетираните. Фактът, че сивата икономика носи както полза, така и вреда в еднаква степен, сега се казва от 38% от анкетираните, докато през 2001 г. това мнение са били 27% от анкетираните. 34,5% от анкетираните сега виждат повече вреда, отколкото полза в сивата икономика, в сравнение с 49% през 2001 г. И накрая, около 20% от анкетираните и тази година, и през 2001 г. се затрудниха да отговорят.
Друга новина от изминалата седмица е, че Централната банка остави основната лихва непроменена, запазвайки я на ниво от 10% годишно. В същото време от БББ уверяват, че „умерено затегнатите парични условия не пречат на възстановяването на икономическата активност, основните ограничения са в структурната област“. Също в петък правителството внесе в Държавната дума проект на федерален бюджет и макроикономическа прогноза за 2017-2019 г. От представения пакет документи следва, че българската икономика я чака дълъг период на стагнация: икономическият растеж в най-добрия случай ще надхвърли 2% на година.