В "Пролетни води", Анализ на стихотворението
Снегът още се белее в нивите, А водите вече шумят напролет - Те бягат и събуждат сънения бряг, Те бягат и светят, и казват.
Те казват на всички краища: „Пролетта идва, пролетта идва! Ние сме млади пратеници на Пролетта, Тя ни изпрати напред!“
Бърз анализ на стихотворението
Стихотворението се състои от 3 строфи (общо 12 реда) Размер: ямбичен тетраметър Стоп: двусричен с ударение на 2-ра сричка (—) -------------------------------------------------------------------------- 1-ва строфа - 4 реда, четиристишие. Рими:сняг-шум-брег-кажи.Рими: ABAB - кръст
2-ра строфа - 4 реда, четиристишие. Рими:завършва-отива-пратеник-напред.Рими: ABAB - кръст
Анализът на стихотворението се извършва от програмата в реално време
Строфата е комбинация от два или повече реда от стихотворение, които имат интонационно сходство или обща система от рими и се повтарят редовно или периодично в стихотворението. Повечето стихотворения са разделени на строфи и т.н. са строфични. Ако няма разделяне на строфи, такива стихове обикновено се наричат астрофични. Най-популярната строфа в българската поезия е четиристишието (четиристишие, 4 реда). Често използвани строфи са още: двустишие (дистих), тристишие (терцет), петолиние, шестстиние (секстина), осемстишие (октава) и др. Повече за строфите
поетичен крак
Стъпата е единица за дължина на стиха, състояща се от повтаряща се поредица от ударени и неударени срички. Двусричните стопи се състоят от две срички: хорей (ударена и неударена сричка), ямб (неударена и ударена сричка) - най-разпространеният стоп в българската поезия. Трисрични стъпки - последователност от 3срички: дактил (ударена сричка първа от три), амфибрах (ударена сричка втора от три), анапест (ударена сричка трета). Четирисричен стоп - peon - четири срички, където ударената сричка може редовно да се повтаря на мястото на която и да е от четирите срички: първият peon е peon с ударение върху първата сричка, вторият peon е с ударение върху втората сричка и т.н. Петсричният крак се състои от пет срички: пентон е ударената сричка третата от пет. Повече за краката
Поетичен размер
Метърът е начинът, по който един стих е организиран здраво; редът на редуване на ударени и неударени срички в подножието на стихотворението. Размерът на стихотворението повтаря името на крака и показва броя на крака на ред. Всяко спиране може да се повтори няколко пъти в ред (от един до осем или повече). Броят на стоповите повторения определя пълния размер на стиха, например: едностопен пентон, двустопен пеон, тристопен анапест, четиристопен ямб, петстопен дактил, шестстопен трохей и др. Повече за размерите
Римата е звуково повторение, традиционно използвано в поезията и обикновено се намира и очаква в края на редовете в поезията. Римата скрепява редовете и предизвиква усещане за звукова хармония и смислова завършеност на определени части от стихотворението. Римите спомагат за ритмичното възприемане на редовете и строфите, изпълняват функция на паметта в поезията и засилват въздействието на поезията като изкуство поради изящната хармония на думите. Още за римите
Римуването е редът, в който римите са подредени в поезията. Основните методи на римуване: съседно римуване (съседните редове се римуват: AA BB SS DD), кръстосано римуване (редовете се римуват през един: ABAB), пръстеновидна или поясна рима (редовете се римуват един с друг през други два реда със съседно римуване: ABBA), празно (частично)римуване в четиристишие без рима между първия и третия ред: ABCB), свръхпразна рима (в четиристишието има рима само към първия ред, а очакваната рима между втория и четвъртия ред липсва: ABAC, ABCA, AABC), смесена или свободна рима (римуване в сложни строфи с различни комбинации от римувани редове). Повече за римуването