В пурпурния блясък залезът е кипящ и разпенен
В пурпурен блясък, залезът е кипящ и пенлив, Бели брези горят в короните си. Моят стих поздравява младите принцеси И младата кротост в нежните им сърца.
Където сенките са бледи и скръбна мъка, Те са, които отидоха да страдат за нас, Протягат царските си ръце, Благославяйки ги за идния час.
На бяло легло, в ярък блясък от светлина, Плаче този, чийто живот искат да върнат. И стените на лазарета треперят От жал, че стиска гърдите си.
Все по-близо ги дърпа с неудържима ръка Там, където скръбта поставя печат на челото. О, моли се, Света Магдалино, За тяхната съдба.
Бележки
Стихотворението „В пурпурния блясък залезът е газиран и разпенен. Есенин прочете в първата част на концерта, проведен в присъствието на императрицата и нейните дъщери. В този концерт участваха артисти В. В. Сладкопевцев, Н. С. Артамонов, група балалайки под ръководството на В. В. Андреев, режисьор Н. Н. Арбатов. Както си спомня синът на полковник Д. Н. Ломан (1868-1918), щабният офицер за специални задачи при коменданта на двореца Ю. Д. Ломан (1906-1980), в края на концерта неговите участници бяха представени на високопоставени лица. „По време на разговора на императрицата с тях й беше подарен сборник от стихове на Есенин „Радуница“ и сборник с разкази на Сладкопевцев“ (Ломан Ю. Д. „Мемоари на кръщелника на императрицата“ (автобиографични бележки). СПб., 1994, стр. 66).
С друг концерт, организиран специално за ранените, е свързано четенето на Есенин на поемата "Рус". След концерта, по време на артистична вечеря, по желание на Д. Н. Ломан, поетът изпълни стихотворението „Пророчески сън“.
„В това стихотворение“, спомня си Ю. Д. Ломан, „поетът каза, че насън видял Пушкин, който дошъл в града
Есенин придружи Пушкин до „розовата къща“ и чу полковника, обръщайки се към Пушкин, да казва:
Стихотворението беше доста дълго. ”(Институт за световна литература „А.М. Горки” на Българската академия на науките).