Ванюша (Александър Башлачев)
Как Ванюша вървеше бережком покрай синята река Как Ванюша водеше слънцето на златна юзда Душата вървеше, душата летеше, Душата ходеше в бяла риза. Да, на открито поле всичко е право, И камбаната беше по-високо от храма Да, на открито поле и с песен звънна.
Но капка кръв върху тънка нишка Вече блесна, вече блесна Спасявайки душата, се блъсна в тялото.
Ванюша вървеше по синята река И разпери ръце над скалата Или за прегръдка, или за разпятие
Как слънцето носеше Ванюха на сребърни подкови И от всяко копито по пътя се разпръсна Двадесет и пет рубли рубли.
Душата се разхожда! Душата се разхожда! Какъв е духът, докато не легнеш, Върви Ванюха! Върви, танцувай!
Върви, куче, живо за сега! От песента към битката! От битка до чудо!
Който е жив знае - такова нещо! Душата ходи и носи тялото.
Карай с любов! Любов, Ванюха, Те не се превеждат в един дух. Хванете го за гърлото - и пейте както можете, Както го сложите на душата си. Тя носи огън и хляб, Докато си проправяш път към небето.
На лов е. Гори, работи! Нека горчи водката от пот! Накълцайте лудото сърце на окрошка! Скатер, хармоника! Плъзнете, писта! Скатер, хармоника! Да, танцувайте с краката си!
И кръвта играе! Душата на пътя не разбира. През снежни преспи, през неравности. Молете се, момичета. Слизайте, дами. Слизайте, кобили! Умри стара жена! Ванюха има сила! Върви, Ваня! Танц от печката! Отидете да обещаете! Късайте юздите! А душата - в петата.
Който е жив знае. Такова нещо. Душата ходи. Носи тялото.
Ти, Ванюша, пий и слушай - Odnov сега живеем. Ненаписаната душа ще бъде откъсната с един замах. Ад, рай, каквото и да е! Където искаш - избирай. Да, няма рай, няма ад. Сега няма нужда да ходите никъде.
Туктака нещо! Това е номерът! Дата, подпис и печат. И живей докато умреш. Носи отговорност съгласно закона.
Душите ни вече са разделени. Оцеляване, vopchem. Откъснете го и го пуснете - ще го стъпчем с крака. Няма мотив без колектив. И какъв отбор - такъв мотив излиза.
О, почакай, иначе ще умра в остротата на мига! Сутрин всички интелектуалци отиват в църквата. Бяха - на дякона, на свещеника - те се интересуваха. Синьото небе беше съборено. Пъх ти! Пренапрегнати.
Хвърли душата си и я смажи. Ние плюем. И вместо тази свещ, нека забие покера. И Ванюша беше този, който запази снега за лека закуска. Четиридесет градуса стоплят българската душа.
Не е сестра, не е съпруга, Да, истински изход Не е сестра, не е съпруга, Да, истински изход.
Докато цяла вечер чакаше Иван в механата, слънцето беше червено Снегът плющеше с копито и червените летяха във всички посоки
Душа в бягство. Да, всички възли. Ти издуха Светия пламък! Каква тъмнина. Каква тъмнина. Има ли душа, която се разхожда някъде? Да, броди с кръв. Ум ветрове.
Нещо задушно. Нещо скучно. Нещо скучно. И всички са притеснени. Притеснително и страшно е, братя! Невъзможно е да станете.
Да, може би Ванка зарязва нещо? Хайде Ванка! Душата се разхожда!
Рип, Ванюша! Какво не е в настроение? Какви локви? А какво да кажем за мухите?
Не се качете в душата! Търкаля се по дяволите! Виж, горд! Кой е в сметката?
Бъдете внимателни с вас. - О, мрак! Хиляди излизат спретнато от вас!
И слага ръка върху ватираното яке. А за душата - да, нито стотинка!
Ето вонята на мръсна плът: - Той се дави във водка, но не плът!
И те се натрупаха, и разкъсаха ризата, И те разкъсаха ризата, и бият със замах.
И да вият тихо. Отлети рамене. Дръж се, Ванюха, те са осакатени!
- Разби ми пияното лице? Убий болната ми душа! Тук подсмърчахте, въртехте човката си? Не си пяла. И аз ще ти пея!
- И как Ванюша вървеше по синята река! - И как Ванюша водеше слънцето на златна юзда! Той се задави. Отровата си отиде. Тялото е повдигнато. Хвърлиха го в канавка.
На сутринта - обида. И кашлица с кръв. И панихида начело. И ми прошепнаха в ухото: - Чу? Ванюха вървеше. Ванюха се разхождаше и всички излязоха. Без капачка до вратата. - Какво си ти, Ванка? Не вярвам! О, Ванка - ставай!
И тиха тъга ще се издигне тихо Не виждайки звездите да горят, дали пожарите. И го отърсете, без да разбирате, Не разбирайки защо са го погребали. Разходка по реката Да, през тъмна гора Да, през тъмна гора, Хобълс,
Ще излезе от гората И там ще види, Как ходи душата в открито поле, Как ходи душата в лунното поле, Как ходи душата в снежното поле.