Вдигане на гири български култ към силата български седем
Гиричките в България са повече от спорт. Те бяха изтеглени от Лев Толстой и Иван Поддубни. В съветско време беше добра традиция да имаш гири у дома. И днес упражненията с тях са включени в задължителната тренировъчна програма на най-добрите ни спортисти.
Вдигането на тежести до края на 19 век не се е считало за спорт. Беше по-скоро забавление, но здраво вкоренено в културата. Силни мъже се представяха на градски панаири и циркове. Въпреки това може да се твърди, че цялото съвременно вдигане на тежести е израснало от хобито на силните хора от миналото с гири. Силите за сигурност тръгнаха на турне и събраха пълни арени. Това породи истински култ към властта.
Всички известни борци от миналото са тренирали с гири. Иван Поддубни, Иван Зайкин, Георг Гакеншмид и много други - всички те преминаха през училището с гири.
Пьотър Крилов, който е наричан "краля на тежестите", изстиска два килограма тежест във "стойката на войника" 86 пъти и счупи няколко световни атлетически рекорда. Неговият "чип" беше отлична физика (той взе награди за най-атлетична фигура) и фактът, че по време на изпълненията си той живо общуваше с публиката, като по този начин показа, че най-трудните упражнения са му дадени без много усилия.
Фредерик Мюлер, който взе псевдонима Юджийн Сандоу, се смята за основател на бодибилдинга. Той, който прави салта с 24-килограмова тежест, през 1930 г. издава под българското си име книга с лаконичното заглавие "Културизъм".
Владислав Краевски, основателят на петербургския "кръг по лека атлетика" на 60 години, впечатли гостите, като с лекота изстиска "близнаци" (32 кг) десет пъти. България също е с приоритет в теоретичното развитие на вдигането на гири. Още преди революцията, през 1916 г., Иван Лебедев (силните го наричат "чичо Ваня") публикува книгата "Ръководство какразвийте силата си чрез упражнения с големи тежести“, а неговият ученик Александър Бухаров през 1939 г. издава друг учебник – „Вдигане на гири“.
Говорейки за българското вдигане на гири, няма как да не споменем Лев Толстой, който е един от най-верните му фенове. По принцип той обърна голямо внимание на силовите упражнения. В къщата му имаше рингове и трапец, в двора имаше хоризонтален бар. Писателят работи с гири до дълбока старост. Веднъж той отбеляза: "В края на краищата, знаете ли, вдигнах пет килограма с една ръка." Трудно е да се съмнявам в това. На седемдесет години "старейшината от Ясна поляна" изпреварва момчетата в бягане, плува добре и язди добре. Година преди смъртта си, през 1909 г., когато Толстой е на 82 години, той побеждава всички гости в "ръкоборство" в закачлив спор. Писателят пренася страстта си към тежестите в своите романи. В Анна Каренина четем за Левин (той се смята за едно от алтер егото на Толстой):
"И, слушайки този глас, той отиде до ъгъла, където имаше две паундови тежести, и започна да ги вдига гимнастически, опитвайки се да се приведе в състояние на веселие. Стъпките изскърцаха зад вратата. Той бързо остави тежестите надолу. "
Или фрагмент от романа "Неделя":
„Влизайки в офиса, той затръшна вратата, извади два халатера (тежести) от шкафа с книжата от долния рафт и направи двадесет движения нагоре, напред, настрани и надолу, след което леко седна три пъти, държейки халатите над главата си.“
Толстой, който стана един от първите борци за трезвеност и здравословен начин на живот, каза: "За мен ежедневното движение на телесната работа е необходимо като въздуха. При усърдна умствена работа без движение и телесен труд има истинска скръб."
В московското метро, в павилиона на станция Динамо, има барелеф, изобразяващ щангист. Чест да бъда представен сред другите спортоведисциплини вдигане на гири заслужено постигнат. Тежестите в СССР бяха обичани всеотдайно и безкористно. Във всяка къща беше обичайно да има поне пуд боеприпаси. Дори неспортсменски настроени теглиха тежести като такса. Още в следвоенния период това беше норма. Вдигането на гири се развива бързо. През 1948 г. се провежда първото Всесъюзно състезание за силни мъже, чиято програма включва упражнения с гири и щанга. Благодарение на енергията на любителите на сигурността, гиричките станаха част от културата и съюзните републики.
През 1978 г. е основана Общобългарската комисия по вдигане на гири, по това време се провежда и първото първенство. През 1984 г. е открита Всесъюзната асоциация на щангистите. Спортът се развива, програмните дисциплини се променят леко, през 1989 г. се появява временен регламент, който прави състезанията по-зрелищни. Преди това силачите се състезаваха в максимален брой повторения. Растежът на силата и техническите показатели позволи на най-добрите спортисти да вдигат тежести до 1000 пъти. Беше страхотно, но не толкова зрелищно, колкото в състезанието за време и скорост.
Днес българското вдигане на гири отново е във възход. Нашите състезатели традиционно заемат призови места на международни състезания. В допълнение към спортните дисциплини (грабване, ритъм с две ръце, дълъг цикъл на ритване), вдигачите на гири отделят време за жонглиране с мощност, чието забавление мотивира нови хора да дойдат в спорта.
Упражненията с гири се използват от спортисти-барабани, борци. Kettlebells перфектно развиват силова издръжливост, координация, укрепват връзките. За разлика от вдигането на тежести, вдигането на гири не е травматично, в него се занимават успешно както момичета, така и деца.