Вечерни камбани (Владимир Голдин)
Настана някаква невероятна топла безветрена вечер, плувките по водата стояха като дежурни, а димът от огъня се издигаше като свещи към небето.
Трима рибари след успешен риболов почиваха на сух висок бряг на едно от многото езера на Абатската степ. Риболовът е успешен. За около час трима мъже извадиха от водата с въдица почти пълна кофа с каракуди. Както знаете, рибите не ходят по сушата. След обилна вечеря, пред огъня се настани приятелска компания и по стара българска традиция душата поиска песен.
Вече първата нощна звезда блесна на небесния купол. Да, и самата природа, изглежда, поиска концерт от рибарите за красотата, която им даде тази вечер. Пред очите ми вечерните перести облаци на отминаващия ден се отразяваха смътно във водата на езерото. Дневният вятър, който отмерено разклащаше плувката, изведнъж изчезна някъде. Огънят, усещайки такава благодат, насочи пламъци заедно с прозрачен дим нагоре. Искрите на огъня, направили своите тайнствени движения, избледняха в слоевете топъл въздух. Рибарите не се притесняваха за дърва за огъня. Зад тях старата брезова горичка мълчеше с причудливо извити стволове, почернели от ветрове и студове. Остарелите и паднали клони на дървета обилно чернееха в зеленината на тревата.
- Валерка, откъде да започнем - Генадий Загвозкин се обърна към приятеля си, знаейки предварително, че песента ще се получи, ако Валерка Овсянников вземе първата нота, започна кампанията.
- Може би за загрявка ще изпеем "Зашумя тръстиката..."
- Шумен, като мишка - веднага започна да се шегува третият рибар Егор Коливанов.
- Ама, ама - озъби се ядосано Валерка, - не се подигравайте на българската класика, песента се е родила преди нас и след нас още дълго ще радва българската душа с мелодичността си.
Да изпеем по-добре „Вечерни камбани“.
- Леле - отговори Егор, - солидна песен - мъжка.
- Как ще пеем? - започна да изяснява Егор. Сега цялата класическа музика, като песен, се изпълнява на електронни инструменти и с гласове, които са далеч от нашите възможности.
- Е, не в стила на Песняри, където мъжкият глас стига до елементарно женско писък. Какво е камбанен звън, тук е елементарна истерия.
- Те пеят, както разбират - възрази Генадий, плурализъм на мненията. Някой го харесва.
Ето, спомнете си, Леонтиев, той като цяло превърна „Вечерните камбани“ в шоу “, отбеляза Генадий. Какво ще кажете за женското представяне? Когато я слушам в изпълнение на жена, винаги чувам звук от счупени съдове, а не звън на камбани.
След такова заключение и тримата се смееха заедно и се шегуваха за „богатия“ опит от семейния живот на Генадий.
Не, момчета, ако има звън, тогава със сигурност звъни църковна камбана - Валери започна да отстоява позицията си. По някакъв начин имах късмета да бъда в славния град Тоболск, на територията на Кремъл, на Великден. Всеки знае, че на Великден всеки гражданин има право да се изкачи на камбанарията и да стане звънар за известно време. Така станах. Хвана въжето, за да завърти езика на най-голямата камбана. Дръпнах, но той не се предаде веднага на усилията ми. Трябваше да го замахна няколко пъти, за да получа първия звук. И ето го звънът на Великия Благовест: бас, ре, първа октава. И този плътен звук, изпълнен с огромната сила на звука, наруши тишината и отиде в света, в низините на Иртиш, в старата част на града.
Големият Благовест бръмчеше дълго, а в интервалите на този звук някой подкрепяше мелодията със звънтящи камбани. Именно тези треперещи звуци на малки камбани, очевидно, са се опитали да изпълнят Песняри, ноявно пресилено, нетипично за такава песен такова звучене.
- Генадий - Валери се обърна към приятеля си - и жените могат да бъдат разбрани. Природата не им е дала басов тембър, така че те се опитват по най-добрия начин. Защо да не пеете, ако душата пее. Друго е, че на някои хора им харесва, а на други не.
- Ще пеем ли? – упорито се намеси в разговора – Генадий.
- Ще го направим - отговори Валери. Но само спокойно, без мъка, както подобава на селяните. Природата не ни е наградила с голям Благовест, но да вземем един баритон.
Валери пееше, воден с тих, уверен глас: „Вечерен звън ...“, провлачена мелодия се носеше над езерото. Вечерни камбани, - той вдигна Генадий и Егор след себе си, - колко мисли внушава ...
Мелодията на редовете на песента изпълни заобикалящата тишина.
Мъжете уверено и мелодично твърдо, както подобава на философите, изпяха думите:
Лежи и аз във влажна земя! Мрачното песнопение над мен В долината ще духа вятър; Друг певец ще мине по него, И няма да съм аз, но той ще бъде...
Изпълнителите не усетиха личните проблеми на живота в тези думи. Човекът е смъртен и човечеството постоянно ще усеща магическата сила на тази песен.
Мъжете млъкнаха. Това беше най-доброто им представяне, очистващо душите им от ежедневните проблеми...
Въглените в огъня губеха последната си топлина.
Риби край брега, някак неуместно, разбиха огледалната повърхност на езерото, върху което се родиха първите къдрици на утринната мъгла.