Вечността, ограничена от времето
Ваха Дизигов. Всеки човек е Пътят за себе си. Е. Блаватска.
Може ли човек да живее вечно? Този въпрос вълнува човек от дълго време.
Какво е животът за човека? Животът е вечност, ограничена от времето. Възниква друг въпрос: нуждае ли се човек на Земята от вечен живот, неограничен от смъртта? От това, което можем да разберем и осъзнаем, само самият Върховен Създател или Световният разум може да живее във вечността. На нас, обикновените смъртни, ни е даден кратък човешки живот, ограничен във времето. Ако смятаме, че целият смисъл на човешкия живот се крие в натрупването на богатство и в комфортния и добре нахранен живот на фона на днешния хаос в света, където всеки се опитва да оцелее и да забогатее сам, независимо от моралните ценности в човешкото общество, то най-малкото изглежда много странно. Нека си представим ученик, който ходи на училище и мисли, че целият смисъл на живота му е да не се разболява, да има богатство и успешно да завърши първи клас и да отиде във втори. И ако не иска да мисли и да разбере, че преминаването към втори клас не е крайният смисъл на неговото съществуване? Може да не осъзнава, че трябва да завърши още 9-10 клас, да учи в институт или университет и едва тогава може да стане образован и грамотен човек.
Този ученик трябва първо да разбере простите закони на живота и само като вземе предвид тези закони и правила на живота, да изгради своя бъдещ живот. По същия начин, за човешкото общество, според мен, е необходимо да осъзнае крайната цел на своята Висша съдба и само въз основа на това да изгради разумен живот на Земята. През цялото си съществуване на Земята, човекътобществото не може ясно да определи за себе си важните морални закони, спазвайки които човешкото общество би могло да процъфтява и да се развива. Днес в повечето страни по света отричането на каквито и да било морални и морални закони се превръща в правило или норма. Фридрих Полсен, немски философ и учител, пише в своя труд „Основи на етиката“: „Съвестта ни изглежда като отражение на обективния ред на природата, присъщ на моралния живот, както се проявява в морала и закона ... и хора, които биха загубили напълно това, което наричаме „съвест“, няма да живеят един ден."
Английският философ Хобс веднъж формулира социологически закон: човекът е вълк за човека. Малко се е променило оттогава. Човешкото общество продължава да се развива по див път на развитие. Струва ми се, че нашата Земя прилича на космически кораб, който се носи в космоса по зададена траектория в просторите на Вселената. Ние сме само временни гости на този „кораб“ Земя. Вместо да защити и укрепи родния си дом-кораб, човешкото общество ограбва, унищожава, трови и продава всичко, което може да се продаде в този дом. Вероятно затова хората, живеещи на Земята, ми напомнят за пътниците от скандалния Титаник. Мрачно сравнение, разбира се. Но, за наше голямо съжаление, уви, има много общи неща.
Ако си спомним закона за трите сили на Георги Гурджиев, тогава можем да предположим, че Адам и Ева са живели в света от първи ред, до Абсолюта. Не яжте плодовете от Дървото за познаване на доброто и злото - това може да означава, че Адам и Ева са отворили вратата към други светове, които не са имали право да отварят. Очевидно те са преминали самостоятелно в света от по-нисък порядък, откъдето е било трудно човек да се върне обратно в центъра на Абсолюта. Можетеда приемем, че тогава човек трябва да премине през определен път на своето духовно развитие чрез познаване на доброто и злото, за да се върне отново самостоятелно обратно в света на първия ред на Абсолюта или Световния разум. Мисля, че човек трябва самостоятелно да осъзнае в себе си и в другите хора истинските причини за доброто и злото. Може да ми се каже, че през цялото съществуване на човешкото общество философи, теолози, учени спорят, търсят и се опитват да разберат истинските причини за доброто и злото. Всичко това е вярно, но ми се струва, че човешката самонадеяност пречи на хората да разберат истинските причини за доброто и злото. Често говорим за добро и зло именно от нашите лични симпатии и антипатии. Това, което е добро за един човек, може да е лошо за друг.
Напълно възможно е в различни светове да работят различни закони, според които тези светове могат да съществуват, както твърди Георги Гурджиев. Мисля, че във всеки един от тези светове от различен порядък могат да съществуват различни видове Време. За да говорим за различни аспекти на човешкото съществуване, трябва да помним, че самото Време участва във всички прояви на човешкия живот. Човек живее в свят, в който Времето е дадено в определен ред, а животът и смъртта са две части на едно цяло. Признавам, че самото Време може да се състои от определени предварително зададени честоти, включени в програмата на честотното излъчване на Земята. Може също да се приеме, че Стандартната честота на Земята може да участва във фактора Време. Времето на всички химични, физиологични, геофизични и много други процеси на Земята може да се задава с определена честота на Времето. Световете от всеки ред може да имат своя собствена честота на времето. За съществуването не само на човек, но и на цялото разнообразие от живот на Земята, образно казано, е включен Таймерът на времето. МожеЧовек да спре това време на таймера или да го превключи на друго време? Има ли право да го направи, дори ако се научи да превключва времето? Ако днес човек си е присвоил правото да променя генетичните кодове в храната, защо не може да промени Времето и да живее още сто години?
Може ли това да означава, че човек на Земята е ограничен в способностите си? Или това означава, че човек все още не е израснал до най-високото ниво на своята съдба? Възможно е, след като е достигнал най-високото ниво на своето развитие и се е издигнал до нивото на своята най-висша съдба на Земята, човек сам трябва да премине през някои етапи, за да има правото да се премести в световете от следващ по-висок ред. В това отношение Времето може да играе важна роля. Осъзнаването на фактора Време и значението на неговото участие в светове от различен порядък, изразено в някои честотни проявления, би могло да ни даде определени знания за тези сложни процеси, протичащи в човешкия живот. Бих казал следното: за да разберем Вечността, трябва да разберем значението на Времето, тъй като Времето във Вечността е спряно или отсъства. Ако, според закона на трите сили на Г. Гурджиев, различните планети, които днес съществуват в Слънчевата система, се контролират от законите на различни светове, тогава, съответно, различни закони на съществуване ще действат на тези планети.
Възникват няколко въпроса: 1. Колко дълго може да живее човек на Земята? 2. Възможно ли е да се увеличи продължителността на човешкия живот на Земята? Комбинацията от състоянието на човешкото здраве с програмираното течение на Времето в света, в който сме принудени да живеем, като цяло, може да даде този общ показател за продължителността на живота. Също така е невъзможно да не се вземе предвид фактът, че в програмата на мозъка на всеки човек има биологичен часовник, който също регулира времето на протичане на физиологичнитепроцеси в тялото. Определени честотни излъчвания на Земята могат да задават ритъма не само на работата на човешкото сърце, но и да задават ритъма на Времето на биологичния часовник на всеки човек. Напълно възможно е да се предположи, че продължителността на живота на човек е била с няколко порядъка по-висока, трябва да се издигнете на по-високо ниво на развитие.
Това в действителност може да означава, че човешкото общество ще трябва да постигне такъв технологичен прогрес в космическите технологии, за да достигне светове от по-висок порядък от Земята. Тези светове може да съдържат планети, подходящи за човешки живот. Времето на такива планети може да работи по различни правила. Очакваната продължителност на човешкия живот на такива планети може да бъде поне 10 пъти по-дълга от очакваната продължителност на живота на Земята. Но за да се издигне до такъв по-висок етап от своето развитие, човешкото общество трябва постепенно и стъпка по стъпка да премине от дивия път на човешкото развитие към цивилизования път на развитие.
Преходът на човешкото общество към цивилизован път на развитие би означавал качествено нов етап на развитие. Ако човешкото общество развива само космически технологии, пренебрегвам духовния компонент на човешкото общество и с помощта на най-новите системи за космически полети ще се опита да се премести в светове от по-висок порядък, такива опити ще бъдат неефективни. Ако човешкото общество успее да премине по пътя на цивилизованото развитие или към по-високо ниво на своето развитие, тогава то ще може да се доближи до разбирането на законите на Създателя или Световния разум. Съзнателният преход на цялото човешко общество към най-висшата степен на неговото развитие може да доведе до нови открития, непознати досега на човечеството, в областта на познанието за човека и Вселената. В своите лекции Гурджиев заявява,че животът е даден на хората не за тях самите, а за служба на висши космически цели и че Великата природа пази този живот, така че да може да протича повече или по-малко поносимо, и се грижи той да не прекъсне преждевременно.
За да могат хората да се спасят и да се издигнат до следващия най-висок етап от своето развитие, според мен Върховният Създател е заложил специална система в човека и в Слънчевата система.Смисълът на тази система или програма, според моите изчисления, е, че човешкото общество е взаимосвързано по такъв начин, че трябва или да оцелее заедно в този свят, да просперира и да се издигне до Най-високите нива на предвиденото развитие, или да се самоунищожи във войни, кризи, болести и постепенно изчезват на Земята. Разбира се, искам да вярвам, че животът на Земята ще бъде по-добър, но само да вярваме и да мечтаем вероятно не е достатъчно. Остава да търсим знания, за да разберем напълно смисъла на човешкия живот на тази Земя.Струва ми се, че такъв дълъг път за познаване на нейната Висша съдба на Земята, законите на Вселената, е предварително заложен от Върховния Създател за духовно и физическо съвършенство не само за един човек, но и за цялото човешко общество на Земята. Препрочитайки философията на Георги Гурджиев, не ме напуска мисълта, че за човешкото общество има дълъг и труден път на търсене и познание на Истинския път на Земята. Вероятно това ще бъде път, дълъг векове, със сложни преходи към световете от по-високи степени по пътя към Абсолюта или Световния разум.
5.08. 2009 година. Истанбул.