Вечнозелен кипарис - Cupressus sempervirens
Вечнозеленият кипарис е храст или дърво с височина до 25-30 (някои екземпляри - до 45) m, с подчертано прав ствол, с гъста пирамидална или разперена корона. Стъблото на вечнозеления кипарис е покрито със сиво-червеникава кора. Старата кора е матова, кафяво-сива. Листата са дребни, люспести, притиснати към клона, синкаво-зелени или синкави на цвят, керемидено разположени в 4 реда; всяко такова листо има само един свободен връх, докато по-голямата част от него е прираснала плътно до клона; на гръбната страна на листа е развита мастна жлеза.
Родното място на кипариса е Средиземно море, островите в Егейско море, Кипър и Крит, Северен Иран. Култивира се във Франция, Испания, Мароко, в Украйна, в България, в Кавказ, в някои райони на Централна Азия, в Южен Китай и в Америка от Гватемала до Орегон. вкаменелости и техните добре запазени останки вече се намират в терциерната формация. В момента най-старият кипарис расте в Мексико, той вече е на повече от 2000 години. Още през двадесети век в Гърция расте кипарис, чиято възраст е около три хиляди години. Броят на видовете, принадлежащи към рода кипарис, варира от 14 до 25 - според различни учени.
Кипарисът е ценен като лекарство почти в целия свят. Авицена в „Канонът на медицината“ пише за кипариса: „Листата и шишарките на кипариса свързват. Има сила, която абсорбира течности. Неговите пъпки във всяко отношение са по-силни от листата му. Залепва, спира кървенето и дори премахва гнилостните процеси.
Пресни, меки, прясно набрани листа, шишарки и клонки от кипарис лекуват рани по твърдите органи. Кипарисът, особено смесен с ечемично брашно, помага при херпес и карбункули.
Свежолиста и шишарки от кипарис, ако се направят на лечебна превръзка, са добри за херния. Когато се прилага като лечебна превръзка, укрепва нервите и стяга хернията, укрепва отпуснатите мускули и ги прави по-стегнати.
Ако кипарисовите шишарки със смокини се натрошат на ситно и се направят фитил в носа, това отървава от диво месо, а отвара от шишарки в оцет спира зъбобол. Кипарисовите шишарки се дават да се пият във вино при кръвохрачене, задух, "изправен дъх" и стара кашлица. Отварата им действа по същия начин.
Кипарисовите листа се пият във варено вино, което помага при затруднено уриниране и изтичане на излишното в пикочния мехур. Полезни са и при язви в червата и корема.
В наши дни за медицински цели се използват шишарки, листа, а понякога и цели клонки от кипарис и дървесна кора. Беритба по време на цъфтеж. Растението съдържа танини, флавоноли, проантоцианидоли, дитерпенова киселина, етерично масло. Флавонолните съединения действат като ензимни инхибитори.
Етерично масло от кипарис е известно в Европа от 1672 г. Смятало се е за добро лекарство срещу белодробни заболявания. Сега етеричното масло от кипарис се използва за ароматерапия и при лечение на бронхопулмонални заболявания. Етеричното масло от кипарис има също имуномодулиращо, антисептично, спазмолитично, аналгетично и противовъзпалително действие.
Кипарисовите шишарки под формата на отвари и настойки помагат при лечението на всички прояви на венозна недостатъчност - при хемороиди, разширени вени, тежест в краката, имат потогонно, диуретично и ранозаздравяващо действие, през 19 век са били използвани при пролапс на матката.
Отвара от клонки кипарис и шишарки се използва в народната медицина под формата на бани при подагра и различни заболяванияставите. Пресните листа се прилагат локално при лечение на кожни обриви.
Забранено е да се използва по време на бременност, с неоплазми, повишено съсирване на кръвта, след инфаркт, мастопатия, тромбофлебит.
Насажденията от вечнозелени кипариси обогатяват околния въздух с биологично активни летливи вещества, които проявяват антимикробна активност, което има положителен терапевтичен ефект при пациенти с хронични белодробни заболявания.
Кипарисовото дърво има фунгициден ефект, а миризмата отблъсква насекомите. Използва се в строителството, корабостроенето, за производство на мебели, дребни предмети, включително църковна утвар (броеници, кръстове, дъски за икони).