Великият проповедник, забравен от нас, православието и света
Въпреки това днешното изобилие от църковна литература, наличието на много полезна информация в Интернет, наличието на различни катехизически училища отварят широка възможност за религиозно самообразование. А без самообразование, нека си признаем, животът на съвременния православен е невъзможен. Бих искал да говоря за един от компонентите на този необходим и важен процес.
Факт е, че самото ни идване в храма за богослужението ни гарантира да чуем пълноценна църковна проповед за няколко часа. Става дума за най-богатия химнографски материал, съдържащ се в чина на православното богослужение - стихира, тропар, кондак, догматици и др. Всъщност това е завършена, записана проповед от най-високо качество, която трябва само да бъде събрана, разбрана и правилно дешифрирана. Нека кажем още повече: ако всички богослужебни текстове бяха разбираеми за молещия се, той нямаше да има нужда от други проповеди.
И наистина, текстовете на нашите служби съдържат всичко, което трябва да знае един църковен човек - има и догматика, и правила на аскезата, и проверена агиография, и блестяща еортология, и история на Църквата, и сектантознание, и много повече. Просто за съвременния вярващ изключително компресираният, концентриран език на православната химнография трябва да бъде преведен, разкрит в смисъл. Но за това човек неизбежно ще трябва да прояви интерес към църковните богослужебни книги.
Тези, които смятат, че там, в тези химни и песни, няма нищо за духовна практика, едва ли са прави. Напротив, тези книги съдържат правилно разбиране на цялата ни църковна практика като такава. Ето например постния триод. Книгата е уникална с това, че в нея (и само в нея най-вече) Църквата ни показва истинатаизкуството на покаянието, разкрива истинските мисли, в които е възможно само истинско покаяние. Но покаянието е в основата на православната духовност и изпълва целия църковен живот.
Познаването на текстовете на Триода би решило проблема с правилното отношение към Великия пост като цяло, а не във второстепенни подробности. Човек, който е чел покайните текстове на Йоан Дамаскин, Теодор Студит, Теодор Вписани, вече няма да се интересува от разговори за колбаси и дори няма да „яде“ ближния си. Духовната поезия на светите творци на Триоди отваря очите за реалното състояние на собствената душа. Триодът говори за човека и загнездилия се в него грях с толкова проникновени думи, които могат да накарат всеки вярващ просто да плаче за себе си, без да забелязва чуждите грехове. Острото слово на светите поети разрязва вакуумната опаковка на човешкото сърце и докосва най-съкровените му дълбини, налагайки промяната на живота. Всеки стих от Триоди е силен удар върху съвестта, неизбежно предизвикващ обратен резонанс.
И там, виждате, с течение на времето, пред търсещия поглед на вярващия ще се отворят ликуващите страници на Цветния триод, и калейдоскопичното разнообразие на Октоиха, и ежедневната спокойствие на Книгата на часовете, и безбрежното море от дванадесет тома на Миная. Великата школа на православната святост, тържеството и красотата на църковната мисъл, съкровище, което обогатява всеки, който си направи труда да го открие. Откриването на това съкровище е неизбежно за всички, които искат да израстват във вярата, движейки се по стъпалата на църковяването.
Растежът във вярата е растеж в любовта. И любовта към храмовото богослужение в живота на вярващия съвсем не е на последно място. След като е научил и разбрал божествената служба, практикувайки домашната работа за разбиране на църковния текст „в движение“, поклонникът винаги ще бъде с проповед, навънв зависимост от това дали свещеникът е изнесъл урок. Просто трябва да познавате и обичате, обичате и познавате света на литургичните текстове. И първата стъпка към придобиването на тази любов може да бъде направена с Триод в ръка.