Верхнеуфалейски градски съд на Челябинска област
В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Верхний Уфалей 06 май 2010 г
Верхнеуфалейски градски съд на град Верхний Уфалей, Челябинска област, състоящ се от:
председател Елцова Д.Р.,
под секретар О.,
с участието на ищеца Л., представителя на ищеца – адв.М., предоставил удостоверение No *** и заповед No *** от ** ** 20** г., ответника Ж., представителя на ответника – адв.Л., предоставил удостоверение No *** и заповед No *** от ** ** 20** г.
разгледа в открито съдебно заседание в сградата на съда гражданско дело по иск на Л. към Ж. за признаване на разписката за недействителна сделка,
INST A N O V&L:
Л. предявила иск срещу Ж. за признаване на разписката за недействителна сделка.
В подкрепа на твърденията си тя посочи, че на ** ** 20** г. е написала разписка за превод на пари на Ж. в размер на 1 169 400 рубли. Верхнеуфалейският градски съд на ** ** 20** издаде решение за възстановяване на посочената сума от ищеца в полза на Ж. Изпълнението на задължението се основава на дълга по договора за заем, но от разписката не следва, че едната страна прехвърля пари или други вещи, определени с родови характеристики, в собственост на другата страна, а заемателят се задължава да върне на заемодателя същата сума пари или равно количество други неща, получени от него, от същия вид и качество. В касовата бележка не е посочен часът на получаване на пари в бройсредства от Ж., с което е нарушен чл. 807 от Гражданския кодекс на Руската федерация, следователно тази разписка като сделка не може да се счита за сключена. Разписката не е основание за дълга на ищеца към ответника, тъй като текстът й не позволява да се направи извод за същността на постигнатото споразумение. Буквалното тълкуване на представения документ показва само наличието на дълг към момента на съставяне на разписката, намерението да се преведе определена сума пари на ответника. Намерението не поражда задължение за изпълнението му. Изкуство. 310 от Гражданския кодекс на България предвижда възможност за едностранен отказ от изпълнение на задължения. Поради факта, че ищецът не е получил парите, няма договор за заем, следователно е възможен едностранен отказ за изпълнение на задължения. От текста на разписката следва, че сумата от 1 169 400 рубли е възникнала в процеса на правене на бизнес, но разписката е съставена между физически лица, а не предприемачи.
В разписката се посочва, че ако Л. не върне сумата от 1 169 400 рубли ** ** 20**, тогава нейният дял в правото на обща споделена собственост върху нежилищни помещения в град В. Уфалей на улицата. *** става собственост на Ж. при задължителна регистрация в главния отдел на Федералната служба за регистрация на Челябинска област, това задължение не се основава на закон.
Ищцата Л. поддържа исковете в съдебно заседание, обяснява, че е написала разписка, тъй като е имало договорка тя и Ж. да закупят апартамент за нея, но след написването на разписката не може да се говори повече за придобиване на апартамента. Не е получавала пари от Дж.
Представителят на ищеца адв.М., поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът Ж. не признава исковете, т.к.обяснила, че касовата бележка е написана собственоръчно от Л. в помещенията на магазина, никой не й е оказвал натиск. В продължение на две години тя прехвърля собствените си средства на Л. без разписки, тъй като имаше приятелски отношения, след като сумата надхвърли 1 000 000 рубли, Л. написа разписка. Не е ставало дума да купуват апартамент на Л.
Представителят на ответника адв.Л. поддържа позицията на повереника.
След изслушване на страните и проверка на писмените доказателства, съдът счита, че исковете на Л. следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно част 1 на чл. 807 от Гражданския кодекс на България по договор за заем едната страна (заемодателят) предава пари или други вещи, определени с родови характеристики, в собственост на другата страна (заемателя), а заемателят се задължава да върне на заемодателя същата парична сума (заемната сума) или равно количество други получени от него вещи от същия вид и качество.
Договорът за заем се счита за сключен от момента на прехвърляне на пари или други вещи.
В съдебното заседание се установи, че между Л. и Ж. Л. се е задължил да върне посочената сума до ** ** 20 ** г., което се потвърждава с разписка (л.д. ***).
Съгласно част 1 на чл. 431 от Гражданския кодекс на Руската федерация, когато тълкува условията на договора, съдът взема предвид буквалното значение на думите и изразите, съдържащи се в него. Буквалният смисъл на условията на договора в случай на неговата неяснота се установява чрез сравнение с други условия и смисъла на договора като цяло.
От обясненията на подсъдимия Ж. следва, че средствата в размер на 1 169 400 рубли са преведени в рамките на две години, а след като размерът на дълга надхвърли 1 000 000 рубли, е съставена разписка, която Л.Написах го сам, без натиск и заплахи. Л. от своя страна не отрича факта на писане на разписка.
Съобразявайки буквалното тълкуване на договора за заем и съобразявайки установените в съдебно заседание обстоятелства, към момента на съставяне на разписката от Л., Ж. Моментът на сключване на договора за заем е настъпвал всеки път, когато Ж. е предавала пари на Л., което е ставало в рамките на две години, като самият факт на предаването на парите се потвърждава с разписка, която съдът признава за допустимо доказателство.
Ето защо несъстоятелни са доводите на ищцата, че не е получавала пари от Ж. Не са основателни доводите на адв.М., че разписката е невалидна поради това, че в нея не е посочено, че Ж. е превела пари на Л..
По силата на чл. 812 от Гражданския кодекс на Руската федерация, кредитополучателят има право да оспори договора за заем поради липсата на пари, като докаже, че парите или други неща действително не са получени от него от заемодателя или са получени в по-малък размер от посочения в договора.
Ако договорът за заем трябва да бъде сключен в писмена форма, не се допуска оспорването му поради липса на пари чрез свидетелски показания, освен в случаите, когато договорът е сключен под въздействието на измама, насилие, заплаха, злонамерено споразумение между представителя на кредитополучателя и заемодателя или комбинация от трудни обстоятелства.
Ако в процеса на оспорване на договора за заем от заемателя поради липса на пари се установи, че парите или други вещи не са получени действително от заемодателя, договорът за заем се счита за несключен. Когато пари или вещи действително са получени от кредитополучателя от кредитора в по-малка сума от посочената в договора, договорът се счита засключени за тази сума пари или вещи.
Л. в съдебното заседание обясни, че Ж. я е измамила, тъй като тя и Ж. щели да купят апартамент за нея, но след като написала разписката, вече не можело да се говори за придобиване на апартамент. Ж. и съпругът й оказвали психически натиск върху Л. и обещавали да я закарат в гараж. Подсъдимият Ж. в съдебното заседание отрече споразумението за закупуване на апартамент, обясни, че няма намерения за закупуване на апартамент за Л.. Не е имало заплахи и психически натиск, били са в приятелски отношения, общуват и до днес.
При спазване на разпоредбите на ч. 1 чл. 56 от Гражданския процесуален кодекс на България всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които се позовава като основание за своите искове и възражения, освен ако федералният закон не предвижда друго.
В допълнение към обясненията на Л., на съда не са представени други доказателства за намерение за закупуване на апартамент, заплахи и психически натиск от страна на Ж., поради което съдът не намира основания за признаване на договора за сключен под въздействието на измама, насилие, заплахи, злоумишлено споразумение между представителя на кредитополучателя и кредитора или комбинация от тежки обстоятелства. Поради това се отнася критично към обясненията на ищеца.
Представителят на ищеца М. моли да се признае разписката за недействителна сделка, като сочи евентуален едностранен отказ за изпълнение на задължения, като се позовава на чл. 310 от Гражданския кодекс на Руската федерация.
В съответствие с чл. 310 от Гражданския кодекс на България не се допуска едностранен отказ от изпълнение на задължение и едностранна промяна на условията му, освен в случаите, предвидени в закон. Едностранен отказ за изпълнение на задължение, свързано с извършването на предприемаческа дейност от неговите страни, и едностранна промяна на условията на такова задължениесе допускат и в случаите, предвидени в договора, освен ако от закона или от същността на задължението не следва друго.
В съдебното заседание се установи, че договорът е сключен между Ж. и Л., които са физически лица, а не предприемачи, поради което не се допуска едностранен отказ от изпълнение на задължение и едностранна промяна на условията му. Не са представени доказателства за извънредни случаи на едностранен отказ от задължения към съда.
Посочването в разписката, че Л. дължи 1 169 400 рубли за изплащане на заеми и лихви върху заемни средства в хода на извършване на бизнес, според съда, не може да служи като основа за признаване на дълга, свързан с изпълнението на предприемаческа дейност от неговите страни. Това според съда е индикация къде Л. е изразходвал получените от Ж. пари.
В разписката се посочва, че ако Л. не върне сумата от 1 169 400 рубли ** ** 20**, тогава нейният дял в правото на обща споделена собственост върху нежилищни помещения в град В. Уфалей на улицата. *** преминава в собственост на Ж. при задължителна регистрация в главния отдел на Федералната служба за регистрация на Челябинска област, това задължение, според адвокат М., не се основава на закона и не може да бъде признато за такова без липса на основно задължение.
Съгласно чл. 329 от Гражданския кодекс на Руската федерация, изпълнението на задълженията може да бъде обезпечено с неустойка, залог, задържане на имуществото на длъжника, гаранция, банкова гаранция, депозит и други начини, предвидени в закон или споразумение.
В съответствие с чл. 339 от Гражданския кодекс на Руската федерация, договорът за залог трябва да бъде сключен в писмена форма. Договорът за ипотека трябва да бъде регистриран по реда, установен за вписване на сделки със съответния имот.Неспазването на тези правила води до недействителност на договора за залог.
Като се има предвид, че разписката не е съставена надлежно за обезпечаване на поетите от Л. задължения, същата не може да бъде договор за залог, но посочването в разписката за обезпечаване на задължения не води до нейната недействителност.
Съгласно ал.1 на чл.98 от ГПК на страната, в чиято полза е постановено съдебното решение, съдът присъжда на другата страна да възстанови всички направени по делото съдебни разноски.
Следователно ищецът в полза на ответника подлежи на възстановяване на разходите за заплащане на услугите на адвокат Л. в размер на 3000 рубли, което се потвърждава от разписка от ** ** 20**.
На основание чл. Изкуство. 194-198 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация,
За удовлетворяване на исковете на Л. към Ж. за признаване на разписката за недействителна сделка, да откаже.
Да възстанови от Л. в полза на Ж. 3000 (три хиляди) рубли, средствата, изразходвани за заплащане на услугите на представител.
Решението може да се обжалва пред Челябинския окръжен съд в 10-дневен срок от датата на приемането му в окончателен вид чрез Верхнеуфалейския градски съд.