Вездесъщи мисли съзнание управлява тялото - Страшни истории
Все повече и повече хора с различни възгледи за живота стигат до консенсуса, че умът има голямо влияние върху функциите на нашето тяло и начина, по който става животът ни. Научните изследвания, вместо да опровергаят това твърдение, напротив, намират все повече и повече потвърждения на тази теория, демонстрирайки невероятни на пръв поглед резултати.
През 18-ти век, например, известният американски лекар Уилям Бомонт се натъкнал на пациент, който имал сериозна огнестрелна рана в корема, но раната не зараснала. Тази ситуация принуждава Бомонт да проведе много изследвания в областта на храносмилателната система - той изучава повече от двеста пациенти по този въпрос в продължение на няколко години. За нас е важно да отбележим, че един от изводите, до които той стигна, беше следният: повишеното или, обратно, депресивното състояние на пациента значително засяга храносмилането и други функции на тялото.
В края на 18-ти век професор Елмър Гейтс от Вашингтон доказва, че ако, пъхвайки ръката си в съд с вода, чийто обем предварително е точно измерен, се замисли как кръвта ще тече към крайника, успява да накара част от водата да се излее през ръба на съда. Той успя да измери обема на излишната кръв, която със силата на мисълта насочи към ръката си поради обема на излялата вода. Разбира се, не всеки е способен на такъв контрол над тялото си от първия опит (или дори от стотния), но има доказателства, че умът може да бъде научен да контролира повечето физически процеси.
Колкото по-трудни бяха задачите, които трябваше да реши, толкова по-висока беше интензивността на мозъчната дейност на ученика и толкова повече се изместваше центърът на тежестта му. Решаване на задачи с две неизвестни причиненимного по-голямо увеличение на притока на кръв към мозъка, отколкото добавянето на прости числа. Продължавайки експеримента, професорът и неговият ученик се опитаха да направят следното: студентът си представи, че прави гимнастика за краката. Докато мислено изпълняваше маховете с крака, кръвта нахлу в крайниците му в количества, необходими за поддържане на равновесие, сякаш той наистина изпълняваше тези действия. Докато правеше тези действия във въображението си, центърът на тежестта му се измести с 4 инча, сякаш беше вдигнал двете си ръце над главата си. Тези експерименти бяха проведени с голям брой хора и резултатите бяха същите.
За да проучи допълнително влиянието на ума върху тялото, професор Андерсън измерва физическата сила на дясната и лявата ръка на единадесет младежи. Средната сила на дясната ръка беше сто и единадесет фунта; отляво, деветдесет и седем паунда. Субектите изпълняваха специални физически упражнения само с дясната си ръка през седмицата. И двете ръце на всички субекти бяха повторно тествани и докато, както се очакваше, силата на дясната ръка се увеличи с шест паунда, силата на лявата ръка също се увеличи, но със седем!
Частта от мозъка, която отговаря за изпълнението на тези упражнения, не само развива мускулите, които са пряко включени, но също така оказва силно влияние върху други мускули, които, както се оказва, контролират паралелно. Изследванията в други научни институции са доказали, че упражненията без правилната мотивация са малко полезни. В същото време много малко натоварване, правилно насочено от силата на ума, е в състояние напълно да възстанови цялото тяло и мускулната структура на тялото.
Доказано е, че упражнения, които се изпълняват под влияние на положителни мотивации, чувство на съперничество и вълнение,носят много повече ползи от простото механично повторение на заучените движения. Например, въпреки че ходенето може да стимулира идеи и да намери начини за решаване на проблеми, това е лош спорт за тези, които по време на него не могат да се абстрахират от умствена работа и да насочат всичките си усилия към работата на мускулите. Изпълнението на упражненията пред огледалото, наблюдавайки как мускулите растат и се оформят, докато се движите, също помага за постигане на по-голям успех в работата върху добра фигура, тъй като чрез наблюдение на резултата се постига сътрудничество на физически и умствени усилия.
В прочутите си опити върху кучета българският учен и носител на Нобелова награда за 1904 г. проф. Иван Павлов доказва, че отделянето на стомашен сок не зависи от това дали храната достига до стомаха или не. Напротив, стомашните сокове се отделяха дори когато на кучето само показваха любимата му храна и го караха да очаква с нетърпение възможността да яде прясно месо. С този експеримент Павлов демонстрира силата на ума над това, което преди се е смятало за чисто механична, физиологична функция.
Скорошни проучвания в университетите в Чикаго и Станфорд показват, че мисълта произвежда вид енергия, подобна на електричеството, която засяга всички жизнени процеси, и че положителното или отрицателното здраве зависи от мисловните процеси.
Мисля, че сега не трябва да имате въпроси относно способността на ума да променя нашите навици, нашия характер и самия живот, който водим!
Новината е редактирана отОляна- 16-11-2012, 11:54