ВИДОВЕ КОМУНИКАЦИЯ
Комуникацията в науката е съвкупност от официални и неформални видове и форми на професионална комуникация на учените, осъществявана с помощта на широк набор от устни, писмени и електронни средства. Формално, т.е. официални, регламентирани срещи на учени (конференции, симпозиуми) изискват задължително публикуване на техните материали. Неформални - това са неформални междуличностни контакти между учени: разговори, обсъждане на ръкописи, устни презентации, дискусии, научни школи и групи, "невидимиколежи" (Социология: учебник / под редакцията на В.И. Игнатиев, М.В. Ромм. М., Новосибирск, 2001. С. 158, 159).
Комуникации в организации, или организационни комуникации, - информационни взаимодействия, в които хората влизат и поддържат при изпълнение на своите функционални задължения или работни функции. Основната функция на мениджъра е комуникацията, т.е. комуникация и получаване на необходимата за производствения процес информация чрез добре дефинирани, йерархични и формални канали. Комуникацията е съществен елемент във функционирането на една организация. Комуникационните потоци свързват организацията като система в едно цяло, помагат за решаване на производствени и социални проблеми. Комуникацията в организацията е насочена към постигане на по-голяма ефективност на тази организация в рамките на изпълнението на задачите. Всяка организация има външна и вътрешна среда. Организационните системи по същество сакомуникативни (Яковлев И.Л.Ключове към комуникацията. Основи на теорията на комуникациите. 2-ро изд. Санкт Петербург, 2006. С. 124, 126).Организационните комуникации са в основата на управленските дейности, тъй като чрез обмен на информация те свързват всички елементи на организациятав едно цяло.
Структурата на организационните комуникации включва:
– към йерархиченвертикален(отдолу нагоре,низходящ –лидер-подчинен и отгоре надолу,възходящ –подчинен-мениджър),
– хоризонтално(взаимоотношения между служители в отделите и персонала на паралелни отдели);
3)формални, нелични(организационни комуникационни канали, през които идва цялата информация, свързана с дейността на организацията, трудови взаимоотношения, определени от функционални задължения, инструкции, договори; доклади, заповеди, заповеди) инеформални, лични(те се формират на базата на лични симпатии, общи интереси и като правило излизат извън организацията. Непроверената информация, предавана чрез слухове, може да се превърне в източник на психологическо напрежение и конфликти );
4)управлявани, текущи(предварително планирани, организирани и контролирани форми на взаимодействие в организацията, осъществявани по график и план, като срещи) инеуправляеми, ситуационни(възникват несанкционирани в резултат на нуждата на хората от комуникация или изискват спешни комуникации);
5)междуличностни(индивид - индивид),междугрупови(звено - подразделение),организационни(организация - организация, организация - външна среда);
6)електронниинеелектронни;
7)монокултурен(между участници от една и съща култура) имултикултурен(изграден за няколко различни културни аудитории); вербални и невербални;
8)локални, регионални, национални, глобални– по отношение на мащаба на текущите комуникации.
Диагностика и оценка на комуникативнитеСтруктурата на организацията включва следните критерии:чувствителност -способността на организацията да възприема сигнали за промени във външната и вътрешната среда.Отзивчивост– време за реакция на организацията към получения сигнал.Централизиране –разположението на повечето елементи и комуникативни взаимодействия в пространството на организацията.Жизнеспособност- способността на организацията да реализира своята целева, стратегическа функция.Гъвкавост- способността на организацията да се променя под въздействието на вътрешната или външната среда.Интегритет- броят на реалните комуникации в организацията спрямо максимално възможния.
Съществуват и различни видове взаимодействие между персонала в организацията:конкуренция- желанието да решат проблемите си чрез нарушаване или игнориране на интересите на друг;конфронтация- противодействие на опитите на друг да реши проблема, целите на партньорите не съвпадат или са противоположни;корпорация– партньорите се договарят за взаимен обмен на съгласувани действия, принудително сътрудничество (формула: ти - на мен, аз - на теб);сътрудничество– желанието да се намери най-добрият начин за постигане на целите;контакт -целта на взаимодействието е самият процес на общуване в името на поддържането наконтакт (Снетков В.М.Психология на комуникацията в организациите. Санкт Петербург .. 2000. С. 4, 9, 13, 16, 36, 37;Алешина И.Връзки с обществеността за мениджъри. М., 2003. стр. 97, 98).
Според друга класификация,комуникационните ролиотчитат допълващи се функции при решаване на съвместни задачи в екип:председател(координира действията и сътрудничеството);работник в екип(лоялност към компанията и подкрепа на другите);оформител(оформя идеи, доминиращ член);служител на фирмата(добър в практическата организация);наблюдател, оценител(критично анализира идеи и задачи);изследовател(аналитика, сътрудничество);растение(производител на идеи, но не непременно добри комуникатори);финализатор(неговата компетентност включва детайлите на плана за действие, сроковетеза изпълнение) (Кашкин В.Б.Основи на теорията на комуникацията. М., 2007. С. 214, 215).