Видове комуникационни бариери, Бариера на негативните емоции - Комуникационни бариери
Често в ситуация на общуване се сблъскваме с факта, че нашите думи, намерения, чувства се възприемат неправилно от събеседниците, сякаш „не достигат“ до тях. Създава се впечатлението, че събеседникът се защитава от нас, издигайки някакви структури, бариери за взаимодействие. Бариерите в общуването ни съпътстват през целия ни живот. Опитът да се измъкнете от тях или да ги потиснете няма да доведе до положителен ефект. Важно е да се научите да възприемате положително комуникационните бариери, да разберете, че във всички тези често привидно неразрешими ситуации не е задължително да има губещ или победител. И двамата могат да спечелят!
Има доста различни форми и видове комуникационни бариери. Помислете за онези от тях, които са типични преди всичко за бизнес комуникация.
Бариера от негативни емоции
Емоциите са субективни реакции на човек към въздействието на външни и вътрешни стимули. Обикновено емоциите се делят на положителни и отрицателни. Съответно човек се стреми да изпитва положителни емоции и да избягва отрицателните. Основната причина за негативните емоции е чувството на неудовлетвореност, междуличностните конфликти, стресът.
Бариерите на отрицателните емоции, които влияят негативно на резултатите от комуникацията, могат да бъдат разделени на няколко. Това е преди всичко комуникационна бариера, която възниква на базата на страдание или дори скръб. Тук има и трагични събития, и разочарования, и провал във важен въпрос, и недоволство от позицията, недоволство от личния статус и болезнени физически и нервни усещания. Тази бариера може да възникне както в отговор на събитията, така и в очакването им.
Комуникационната бариера, създадена от негативни емоции от този тип, предизвиква изкривена представа зареалност и погрешна преценка. Това се изразява в агресивност или в желанието да се избегне изобщо общуването, да се оттегли в самота. Невниманието към тези негативни емоции предизвиква раздразнение и още повече емоция, а повишеното внимание, участие и комфорт често предизвикват само раздразнение. Няма рационален начин на поведение, който да устройва всички. Нито един психотерапевт в тази ситуация, както пише В. Леви, няма право да съветва „намаляване на значението“, „забравяне“, „разсейване“.
Трудно се преодолява комуникационната бариера, породена от силно раздразнение и гняв. Тези емоции обикновено се раждат в отговор на неочаквани (формални, досадни) пречки при задоволяване на определена потребност. Те могат да бъдат резултат от лишаване от удоволствие, обида, принуда, подтикване към извършване на нежелано действие.
В общуването, мотивирано от гняв, човек обикновено се лишава от добра преценка, предвидливост и гъвкавост. Склонен е към груби думи и агресивни действия. Партньорът, който го пресича, се превръща в своеобразен „гръмоотвод“, върху който се излива целият гняв. Деловото общуване с раздразнен или ядосан човек е невъзможно, не трябва да „наливате масло в огъня“, да създавате условия, за които всеки ще трябва да съжалява в бъдеще. Изходът от такова общуване не е демонстрация на слабост, а напротив, смелост и дори щедрост. По делови начин можете и трябва да общувате само с човек, който притежава емоциите си. И до известна степен дори е неморално да се използва ситуация, в която емоциите контролират противника.
Към бариерите на негативните емоции трябва да се причислят и бариерите на страха, срама и вината. Всички тези комплекси от негативни емоции са лоши променливи в разговора. Тяхната субективно-лична окраска може да се подхранва от стереотипи на поведение, възпитание,отношение, мотив.
Прозата на общуването най-често е бариерата на лошото настроение. Това се отнася до комплекс от негативни емоции, по-малко остри от скръбта или страданието, но, уви, по-често срещани. Настроението на хората се влошава от толкова много причини: лошо време и благосъстояние, безнадеждност и несбъднати надежди, безчувственост на околните, която е забележима за тях и собствената им безчувственост, която е незабележима за самите тях. Незадоволителното физическо състояние също може да се отдаде на причините за лошото настроение. Лошото настроение може да се дължи пряко на ниската култура на живот, лошата му организация. Човек с лошо настроение е лош служител и още по-лош партньор в комуникацията. Като се има предвид, че лошото настроение е „епидемично заразно” и лесно се предава на събеседника, очевидно не е необходимо да се очаква трайно съгласие, взаимно разбирателство и доверие.