Видове рисуване
Във връзка с бурното развитие на българското изкуство през XVIII век. след преобразуващите реформи на Петър I в националния език думата "чертеж" започва да се използва в истинския й смисъл. Древната дума "риск" означаваше това, което сега разбираме под термина "линия" или "линия". На негова основа се ражда думата, която обозначава специална техника за изпълнение на графично изображение.
Чертежите като изображения се появяват на хартия само с помощта на такива визуални средства като линии и щрихи.
Линията в изображението играе ролята на вид граница, която разделя формата на обекта според неговите очертания (контури) от други елементи, които имат свои собствени отличителни черти. Ударът, който формално е същата линия, но само кратък, прекъсващ, носи в изображението функцията, необходима за предаване на обема на обекта (щрихирането в рисунката създава впечатление за правдоподобна форма и връзката й с околната среда).
Рисуването като изображение се изпълнява само на ръка и на око. Какво означава рисуване със свободна ръка?
Специалистите от някои професии правят голям брой всякакви визуални изображения с помощта на пергели, линийки, квадрати, шаблони и др. Но създаването на изображение на ръка се изразява в способността на човек не само да има необходимата твърдост на ръката, но и да поддържа пряка връзка между мисълта и окото и двигателната активност на ръката, което ви позволява бързо да реагирате на видимото решение на възникналата идея и да завършите рисунката много по-бързо. А за художника изобщо няма други начини да прави изображения, освен на ръка и на око.
Рисуването с око осигурява на първо място художественото развитие на реалния свят, приближаването на изкуството към реалността. Такъв образ става визуален образ,разбираемо за всеки зрител.
Рисуването с око развива окото. За един художник тази способност е много ценно качество, което помага да се види правилно формата.
Защо една реалистична (правдива) рисунка е разбираема за всеки, дори и за зрител, който изобщо не е посветен на изобразителното изкуство? Защото правилно видяната и вярно предадена форма на предмет или явление в рисунката е ясно представена от всички външни знаци, благодарение на които зрителят я вижда и разпознава.
След като подчертахме характеристиките на чертежа, нека да преминем към разглеждането на неговите видове. Наличието на различни типове показва отличителните черти, по които се класифицира дадена рисунка и се определя от предназначението, употребата, техниката на изпълнение.
Знаете, че рисунката от природата е изображение, чрез изпълнението на което наблюдаваме и опознаваме обект, показваме външния му вид на хартия и същевременно изучаваме структурата му. Този характер на работа върху рисунка, когато се изучават елементарните основи на изображението с молив, предполага, че говорим за учебна рисунка, която, разбира се, се различава от творческа рисунка, създадена от художник, който има професионално визуално обучение.
За учебно и творческо рисуване се използват скици, скици, проучвания и скици.
И до днес е запазена една наистина точна дефиниция на краткотрайна рисунка, която е скица, дадена в книгата на Джордж Вазари „Животът на най-известните художници, скулптори и архитекти“: „Скици. наричаме формата на оригиналните рисунки, направени с цел да се намери позицията на фигурите и оригиналната композиция на произведението: те са направени сякаш под формата на петно и служат като предварителен намек за цялото. И тъй като те се хвърлят от художника с писалка, други прибори за рисуване иливъглища за кратко време, в изблик на вдъхновение и само за да се тества пригодността на техния план, тогава те се наричат скици ”(М., 1966, стр. 93)
Когато прави скица, художникът използва основния визуален инструмент - линията, почти без да добавя щрихи или пояснения с корекции към нея. Но по-изчертаната скица, иначе известна като скица, включва леко засенчване, както и триене, което има за цел да предаде в изображението впечатлението за обем и осветеност на обекта.
Още по-подробно изображение е етюд. Това също е резултат от бърза рисунка, но тук художникът извършва работа, насочена към изучаване на обекта на изображението и следователно донякъде дълга във времето за изпълнение.
Всички графични изображения, изпълнявани от художника, като правило не са самоцел: те съставляват необходимата същност на живота и работата на творческа личност. Всяка скица, да не говорим за други бързи рисунки, става за майстора жив материал от наблюдения, впечатления, размишления и със сигурност някой ден ще намери творческо приложение. Въз основа на този визуален материал може да възникне идея, чието изпълнение започва с много важен за художника етап от работата върху бъдеща картина или творческа рисунка - предварителна скица. Скицата също е един от начините за бързо рисуване, тя дава първата обща представа за работата, чиято основа е самата тя.
Що се отнася до използването на преки визуални средства, като линия, щрих, тон, рисунките също се разделят на линейни и тонални.
Линейното рисуване не се прави само с линии, както може да изглежда на неопитен човек. За един художник дори една линия става доказателство за непрекъснатата работа на мисълта,изразено в рисунката чрез различните движения на следите на молива. И в чисто линеен образ великият майстор е в състояние да предаде дъх на живот, движение, безмилостно развитие.
Разбира се, линейните рисунки имат свои уникални художествени достойнства, но въпреки това тоналните рисунки, направени с молив или друг материал за рисуване, трябва да се считат за изразителна интерпретация на най-правдивото отражение на реалността. Тази правдивост се постига чрез предаване на материалните качества и пространственото положение на обектите въз основа на тонални отношения, които е напълно възможно да се покажат с обикновен молив не толкова близо до природата, колкото е възможно по-близо до природата, а във връзка с градациите на светлосенката, пропорционални на нея.
Именно градациите на светлотеницата, т.е. тоналните съотношения създават в рисунката илюзията за истината на живота, точно както в картината материалността и пространствеността изглеждат „истински“ благодарение на съотношенията на светлината и сенките, предадени правилно от художника.
Има още два вида рисунки, свързани с техниката на изпълнение и се наричат или оригинални, или отпечатани. Художникът изпълнява оригиналната рисунка в едно копие, т.е. това е творчески оригинал, превърнал се в самостоятелно произведение на изобразителното изкуство.
Отпечатаната рисунка иначе се нарича гравюра, което означава отпечатък, и намира израз под формата на различни видове гравиране и литография. Гравирането е отпечатано възпроизвеждане върху хартия на изображения, издълбани върху дървена плоскост и линолеум, сега наричани съответно дърворезби и линогравюри. Офортът също принадлежи към гравирането, т.е. отпечатък на изображение, получено от художник-график върху метална повърхност (мед, цинк и др.). Литографията е отпечатък върху хартия от рисункасъс специален молив върху литографски камък на гравирано с киселини изображение.
Всички видове рисунки съставляват художествена система, разработена от художници от различни епохи и творчески стилове, в резултат на което се получава независим вид изобразително изкуство, наречено графика, което заема своето място в човешкото творчество.