Видове съучастници - Студиопедия
В процеса на съвместно извършване на престъпление, неговите съучастници в някои случаи могат да извършват действия, идентични по своето обективно съдържание, пряко предвидени в члена на Наказателния кодекс. Това са случаи на т. нар. съизвършителство, когато действията на всички съучастници се квалифицират еднакво като извършители на престъпление.
В други случаи има разпределение на ролите между съучастниците и някои от тях не участват пряко в извършването на действия, които съставляват обективната страна на съответното престъпление. Именно за този вид ситуации законодателят е предвидил института на съучастието и е определил видовете съучастници, които носят отговорност за съвместно извършено деяние.
Съгласно чл. 33 от Наказателния кодекс на България за съучастници в престъплението се признават:
Изпълнителят, както е посочено в част 2 от посочената норма, е лице, което пряко е извършило престъпление или пряко е участвало в извършването му заедно с други лица (съизвършители), както и лице, което е извършило престъпление чрез използването на други лица, които не подлежат на наказателна отговорност поради възраст, невменяемост или други обстоятелства, предвидени в Наказателния кодекс.
В съответствие с дефиницията на понятието извършител по време на изнасилване, не само лицето, извършило пряко полов акт, но и всички други лица, които са му помогнали в това, като са упражнили насилие срещу жертвата.
Съответни разяснения в тази насока съдържат постановленията на Пленума на Върховния съд на България по дела за убийство, както и по дела за изнасилване.
Освен прякото извършване на престъпление или прякото участие в него престъпната дейност на извършителяТо може да се изрази и в използването за извършване на престъпление на други лица, които не подлежат на наказателна отговорност поради възраст, невменяемост или други обстоятелства, посочени в наказателния закон. Последните включват действия при условия на фактическа грешка, физическа принуда или невиновно увреждане, когато едно лице поради текущата ситуация или неговите психофизиологични качества не е могло да осъзнае общественоопасния характер на своите действия или не е предвидило техните обществено опасни последици или, като ги е предвидило, не е могло да ги предотврати (чл. 28 от Наказателния кодекс). Тези обстоятелства се използват от дееца за извършване на престъплението от ръцете на тези лица. В наказателноправната литература тази форма на престъпна дейност се нарича посредствено извършване на престъпление.
Организатор е лице, което е организирало извършването на престъпление или е контролирало неговото изпълнение, както и лице, което е създало организирана група или престъпна общност (престъпна организация) или ги е ръководило (част 3 от член 33 от Наказателния кодекс).
Организацията на извършването на престъпление може да се състои в подбор и обучение на съучастници, разработване на план за извършване на престъпление и др. действия, насочени към включване на други лица в процеса на извършване на престъпление.
Управлението на изпълнението на престъпление означава управление на дейността на вече установени съучастници: отстраняването им на мястото на прякото извършване на престъплението, разпределяне на задълженията между тях и др.
Организатори са тези лица, които са създали организирана група или престъпна общност (престъпна организация) или са ги ръководили. Концепцията на тези престъпни структури ще бъде разгледана по-долу.
Подбудител е лице, което подтиква друго лице да извършипрестъпления чрез убеждаване, подкуп, заплахи или по друг начин (част 4 на член 33). Дейността на подбудителя се състои в това да възбуди у друго лице решимост за извършване на определено престъпление. Следователно подбудителят може да бъде признат за лицето, което е инициирало престъплението. Одобрението на намерението на друго лице за извършване на престъпление не представлява подбудителство. Законът предоставя приблизителен списък на методите за подбуждане. Това е споразумение, подкупи, заплахи. Други методи включват например измама, използване на зависимото положение на човек, физическо влияние и др.
Трябва да се отбележи, че склоняването на друго лице към извършване на престъпление предполага, че той има свободата да избира опции за своето поведение, съзнателно решение за участието си в престъпление. Следователно физическото насилие и заплахите могат да се разглеждат като способи за подбуждане само доколкото не лишават подбуждания от свобода на действие. В случаите, когато едно лице поради физическо насилие или непосредствена заплаха от него е лишено от възможността да изрази волята си, не може да се говори за подбудителство. Лице, което използва такива средства, за да принуди друго лице да извърши престъпление, трябва да бъде признато за негов извършител.
Подбуждането включва склоняване на друго лице да извърши конкретно престъпление. Именно поради това, че подбудителят възбужда у извършителя решимост за извършване на определено престъпление, действията му са в причинно-следствена връзка с постигнатия престъпен резултат благодарение на неговите и на извършителя усилия. Следователно не може да се счита за подбудител лице, което, без да подбужда друго лице да извърши конкретно престъпление, развива у него лоши наклонности, неморалнивъзгледи и идеи или одобрява, насърчава в общ вид престъпна дейност.
Подбудителят, както вече беше отбелязано, е инициатор на престъплението и в този смисъл неговите действия имат известно сходство с дейността на организатора. Разликата между техните функции се състои в това, че подбудителят има за цел само да породи у друго лице престъпно намерение и решимост да го осъществи, докато организаторът, освен това, насочва усилията на други съучастници към изпълнението на инициирано от него престъпление.
Съучастник е лице, което е помогнало при извършването на престъпление чрез даване на съвети, указания, предоставяне на информация, средства или инструменти за извършване на престъпление или премахване на пречки, както и лице, което е обещало предварително да скрие престъпника, средства или инструменти за извършване на престъпление, следи от престъпление или предмети, придобити с престъпен метод, както и лице, което е обещало предварително да придобие или продаде такива предмети (част 5 от член 33 от Наказателния кодекс). ).
Функцията на посредника, както се вижда от това определение, е да съдейства на извършителя или на други съучастници в извършването на престъпление. Той може да окаже тази помощ както на подготвителния етап, така и по време на извършване на престъпление. Списъкът на формите на съучастието е даден в закона и е изчерпателен, което е от не малко значение за единното разбиране на съучастието и ясното ограничаване на кръга от лица, които могат да бъдат признати за съучастници.
В литературата е прието съучастието да се разделя на интелектуално и физическо. Първият от тях се състои в даване на съвети, инструкции, предоставяне на информация. Те могат да се отнасят до различни точки: начини за по-успешно извършване на престъпление, местоположението на жертвите или собствеността, инструменти за боравенепрестъплението, изборът на място и време на извършването му и др.
Интелектуалното съучастие трябва да включва предварително дадено обещание за укриване на престъпника, средствата или инструментите за извършване на престъпление, следи от престъпление или предмети, придобити по престъпен начин, както и обещание за придобиване или продажба на тези предмети. Даването на подобно обещание на изпълнителя засилва решимостта му да извърши престъпление, дава му увереност в успешното му изпълнение, което е значението на подобни способи за подпомагане при развитието на съвместна престъпна дейност.
Физическата помощ се състои в предоставяне на средства или инструменти за извършване на престъпление или премахване на пречки. То може да се състои например в предоставяне на оръжие или боеприпаси, транспорт, предоставяне на помещения и др.
Премахването на пречките се свежда до действия, които премахват пречки, които биха могли да попречат на извършването на престъпно деяние, например деактивиране на алармата, отклоняване на вниманието на охраната, оставяне на вратите на помещенията незаключени и др.
Съучастието се характеризира с извършването, като правило, на активни действия. В някои случаи обаче може да се изрази и в бездействие. По-специално, невъзпрепятстването от служител по сигурността на кражба на имущество в съучастие с крадците се счита за съучастие в кражбата.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: