Виртуални пари в социалните мрежи
Кой в какво е
Към днешна дата най-известните и широко разпространени виртуални валути в мрежите: Facebook, LiveJournal (LiveJournal), Odnoklassniki и VKontakte. Освен това последният беше почти пионер в създаването на такава услуга. Нейните виртуални пари, наречени „Гласове“ (един глас струва средно7 рубли) се появиха много по-рано от тези на преките конкуренти и в момента. Финансовите услуги, предлагани на потребителите на тази мрежа, са най-разнообразни, поне за жителите на нашата страна.
За какво са?
През Средновековието почти всеки голям феодал е можел да сече своя монета. Той беше ценен заради теглото и чистотата си и можеше да се използва като пълноценна парична единица по целия свят. С виртуалните пари на социалните мрежи, въпреки някои възможни аналогии, това не е така. Те са предназначени предимно за вътрешна употреба. Няма да можете не само да плащате с гласове, например във Facebook, но и с токени на живо в Odnoklassniki, но и просто да обменяте една виртуална валута за друга. Въпреки че теоретично последното може да се направи. В мрежата дори се появиха виртуални обменни бюра, но дейността им е доста съмнителна.
Можете да плащате с виртуални пари за реални стоки. Вярно, предпоставка за това трябва да е тези стоки да се продават в социалната мрежа. В България подобни онлайн магазини все още не са много развити, въпреки че безспорен лидер в тази област е мрежата VKontakte. Сред неговите акционери е Digital Sky Technologies, която е пряко свързана със системите за плащане QIWI и e-port, както и с услугите на Mail.ru.
Пари или услуги
В цялата тази огромна бъчва с мед лежи муха в мехлема. Факт е, че според нашето законодателствовиртуалните валути не се считат за парични единици. Всъщност в електронното споразумение, което всеки потребител трябва да потвърди, думата "пари" не се появява. Всъщност се оказва, че човек купува услуга от социална мрежа, с помощта на която може да получи някакъв вид виртуален или дори реален продукт. Естествено, в тази светлина е изключително трудно да се позове на правата на потребителите. Оказва се, че в този случай купувачът поема всички възможни рискове.