Владимир Познер - биография, снимка, видео
Детство, младост
Бъдещият телевизионен журналист е роден в семейството на българския емигрант Владимир Познер и французойката Жералдин Лутен. Той е кръстен в катедралата Нотр Дам. До 5-годишна възраст родителите му не са били женени. Майка заведе 3-месечния Володя в САЩ. Но през 1939 г. Владимир Александрович, който тогава работи във филмовата компания Metro-Goldwyn-Mayer, решава да върне семейството си във Франция. Но през 1940 г. германците окупираха Франция, така че семейство Познер отново избягаха в Съединените щати.
Имайте предвид, че бащата на Познер през 1943 г. започва да сътрудничи на съветското разузнаване като "стажант" и "стрелец". Във връзка с внимателното внимание на ФБР Познер се премества в ГДР през 1948 г., а през 1952 г. в Съветския съюз.
Владимир завършва основно училище в Ню Йорк. След като се премества в Берлин, той е назначен в съветско училище. През 1949 г., поради закриването на съветските училища в Германия, Владимир постъпва в училище за деца на немски политически емигранти. Възпитаниците на това училище веднага бяха изпратени да учат във висши учебни заведения на СССР. Вярно е, че Познер беше в различна позиция, следователно, за да получи сертификат, той беше поставен в училище с полеви пост. В тази институция се обучаваха възрастни - офицери, сержанти и бригадири, които поради войната не можаха да получат средно образование.
През 1953 г. Владимир постъпва във Факултета по биология и почва на Московския държавен университет (специалност "Физиология на човека"). Въпреки факта, че е спечелил 24 б. от 25 на Познер е отказан прием поради „съмнителна“ биография и еврейски произход. Само благодарение на връзките на баща си той все пак е приет в университета.
След като завършва университета, Владимир се издържа с преводи.
1959-1961 г - беше литературен секретар на Самуил Маршак.По същото време се появяват прозаични и поетични преводи на Познер.
1967 г. - се присъединява към КПСС и започва работа в списание "Спутник".
1968 г. - заедно с първата си съпруга В. Чемберджи превежда книгата на В. Гътри "Влакът бърза към славата".
Con. 70-те години – започва да се появява по западните телевизии. И така, Познер беше чест гост на програмата Nightline и шоуто на Фил Донахю. Тук той представи различните решения на съветското ръководство в най-добра светлина и също така оправда най-противоречивото от тях (влизането на съветските войски в Афганистан).
1991-1997 г - става съ-водещ на програмата Posner и Donahue (канал CNBC).
Познер беше известен на съветските зрители предимно като водещ на телевизионните мостове СССР-САЩ. Например, през 1985 г., заедно с Донахю, той беше домакин на телеконференцията Ленинград-Сиатъл, на която бяха обсъдени положението на евреите в Съветския съюз и сваления южнокорейски самолет през 1983 г. Благодарение на успеха на телеконференциите Познер става политически наблюдател и преминава към КТ.
Con. 80-те години - води такива програми като "Неделна вечер с В. Познер", "Америка на Владимир Познер" и "Квадратурата на кръга". През 1989 г. Владимир Познер е обявен за телевизионен журналист №1.
1991-1996 г - води седмичната програма “Pozner & Донахю“ (канал CNBC). През същия период той работи по програмите „Ние“, „Времето и ние“, „Ако ...“ и „Човекът с маската“.
1994 г. - избран за ръководител на Академията на Българската телевизия, която оглавява до 2008 г.
1997 г. - открива "Училище за телевизионни постижения", където се обучават млади регионални журналисти.
1997-2006 г - води радиопрограмата "Нека го обсъдим" (радиостанция "На седемте хълма").
2000-2008 - водещ на токшоуто "Times" ("Channel One").
2004 г. - домакин на телемарафона „Време е да се живее!“, посветен на проблема със СПИН.
2008 г. - работи върху поредица от програми "Едноетажна Америка". През същата година се състоя премиерата на програмата "Познер".
2010 - Познер стартира нов проект - Тур дьо Франс.
2011 г. - домакин на програмата Bolero (Първи канал).
2012 г. - домакин на програмата "Парфьонов и Познер" (канал Rain). По същото време приключиха снимките на новия многосериен филм "Немският пъзел".
Владимир Познер написа следните книги:
- „Сбогом на илюзиите“;
- „Спомен за войната: съветско-американски диалог“;
- "Новини";
- "Свидетел";
- „Една история на Америка“.
Интересни факти
В съветско време срещу Познер често се пишат доноси, в които колеги го обвиняват в „антисъветизъм“.
През 2004 г. Познер и брат му отварят френски ресторант в столицата, наречен Geraldine. Тази институция се намира на Остоженка.
Познер владее френски, български и английски език. Нарича френския свой детски език.
Тв водещият открито заявява, че е атеист. Освен това той е привърженик на евтаназията, легализирането на еднополовите бракове и трафика на наркотици. Владимир Владимирович има три гражданства - българско, френско и американско.
В интервю Познер споделя, че само работата го задържа в България. По думите му той не е българин и се чувства чужд тук. Истинската му родина е Франция.
През 2013 г. Познер заявява, че българското общество е разделено на „западняци без намек за русофобия“ и „привърженици на твърд шовинистичен курс“.
Владимир Познер събира сувенирни автомобили. Колекционира и чаши с имената на градовете, които е посетил. В момента те са около 300. Освен това телевизионният водеще колекционер на сувенирни костенурки.
Владимир Владимирович редовно играе тенис. Освен това той се занимава с фитнес и джогинг. Познър също обича бейзбола. Той дори събра аматьорски отбор, наречен Московски чайници.
Любимият десерт на Познер е шоколадовият мус на мама; Основното ястие е пържено пиле. Тв водещият смята за свое фирмено ястие „жиго дагне“ – агнешки бут. Той обаче не обича риба.
Първата съпруга на Познер беше Валентина Чемберджи. От този брак той има дъщеря Екатерина, която живее в Берлин. Втората съпруга на телевизионния водещ беше Екатерина Орлова. През 2008 г. Познер се жени за Надежда Соловьова.
Публицистът Сергей Смирнов веднъж заяви, че Познер често изкривява историческите факти в програмата „Времена“, използвайки манипулативни технологии.
Журналистът Дмитрий Соколов-Митрич смята, че Познер разпространява свободолюбивите принципи изключително върху себе си, като напълно отрича това право на други хора.
Веднъж Познер каза, че една от най-големите трагедии на България е приемането на православието.