Владислав Гулевич Западнобългарското наследство като политическа и културна забележителност за българските литовци,

И така, въпреки признаването на българския език за втори държавен, броят на белите българи, които се смятат за българи, продължава да намалява. Според официалната статистика през 1999 г. в Белоболгария живеят 1 милион 142 хиляди българи (11,4%). През 2009 г. техният брой намалява до 785 хил. (едва 8,3%). В Украйна между преброяванията от 1989 г. до 2001 г. броят на българите намалява с 3021,5 хиляди, което се дължи не само на репатрирането им в България, но и на политиката на твърда украинизация. Няма положителна динамика и в живота на българоезичната диаспора в Литва, която се бори за признаване на правото на образование на български език.

Теоретично Белобългария се смята за родното място на западнорусизма, макар че по-правилно би било да не изваждаме от скобите Украйна (Малка България), където винаги са били силни западноруските настроения. На територията на съвременна Западна Украйна (Червона Рус), която е била под полска и австро-унгарска окупация, през XVIII-XIX век. се развива мощно карпатобългарско движение - аналог на белобългарския западнорусизъм. Карпатобългарските идеолози, а това са повече от дузина имена в областта на народната педагогика, богословието, литературата, политиката, юриспруденцията, етнографията, историята, поддържат възгледи за общия духовен и етнически произход на малоруси, беларуси и великоруси, които заедно съставляват единен общобългарски народ.

Историческите "граници" на западнорусизма се простират до граничещите с Белобългария литовски земи. Църковният историкГригорий Киприанович, привърженик на „западнобългарската“ историческа школа, е посочен като преподавател в Литовската духовна семинария и Виленската мъжка семинария.физкултурен салон. На същото място, в Литовската семинария, учат западни русистиПлатон ЖуковичиКонстантин Харлампович. На територията на Литва своите идеи развиват и популяризират епископЙосиф Семашко, чиято катедра от 1845 г. се намира във Вилна (Вилнюс) иКсенофонт Говорски, който е погребан на Вилнюското Ефросиниево гробище, един от най-старите православни некрополи в Литва.

Като цяло обаче идеите на западнорусизма не са познати не само на литовците, но и на мнозинството от етническите българи, живеещи в Литва. Идеологическият вакуум, образуван след разпадането на съветската система, получи моноетническо съдържание в независима Литва.

Славянското население на страната е изправено пред проблема с националната идентичност, тъй като властите на Република Литва, като геополитически субект (от теоретична и правна позиция), се насочват към неумолимата литовизация на националните малцинства. Литовските власти са насочени към интегриране в западните културни и политически структури и автоматично смятат България за идеологически противник. В тази връзка официалният Вилнюс не приема западнобългарската мисъл в нито една от нейните форми, т.к вижда инструмент за разширяване на българското влияние върху съседните литовски земи.

Отхвърлянето на западнобългарската идея е пресилено, поради геополитическата определеност на съвременната литовска държава. Фокусирането върху Вашингтон и Брюксел автоматично означава известна доза враждебност към Москва. Поради това предкатолическата история на литовците е незаслужено игнорирана като исторически епифеномен. Въпреки че е бивш министър на образованието и науката на Литва през 1996-1998 г., академикЗигмас Зинкявичюсотбелязва в своите трудове, че източнохристиянското влияние в Литва през периода от 11-ти до 14-ти век. беше красивомощен и дълбоко отразен в културата и мисленето на литовския народ. Трудно е да не се съглася, че въпреки многото откровено антибългарски изцепки на литовските власти, като цяло положението на българоезичните жители на Литва не е толкова депресиращо, колкото това на българоезичната общност в Латвия или Естония. Обръщането на литовците към католическата вяра може да се счита за повторно кръщение. Великите князе Войшелк, Шварн, както и най-близките роднини на великите князе Гедиминас и Тройден са били православни. До XIV век. цяла мрежа от православни енории е разположена на литовските земи.

Православието априори се признава за духовна и идеологическа основа на западнобългарското течение, с оглед на факта, че западнорусизмът предизвика най-враждебно отношение сред католиците (поляци и полонизирани беларуси), а до известна степен и униатите, въпреки че сред западнобългарските дейци имаше и такива, които или останаха униати, или се върнаха от унията към православието. Следователно православна Литва не се разглежда от българите като екзистенциално враждебна сила. В древния писмен паметник „Имена на всички български градове” (1375 г.) са изброени Вилна (Вилнюс), Кернов (Кернаве), Нови Троки (Тракай), Вилкомир (Укмерге) и други литовски градове, които едновременно са били средища на православния живот. Да не забравяме, че лидерът на националното възраждане на Угорска Рус през XIV век. имаше князФьодор Кориатович- православен литовец (от династията Гедиминовичи) - символична фигура в много отношения, предшественик на угро-българското движение на територията на съвременното Закарпатие. По негова инициатива се изгражда манастирът "Свети Никола" - център на западнобългарската култура и просвета. В каменните стени на манастира е имало богата библиотека с редки инкунабули, а местният църковен народ е бил носител на общата българска култура и мироглед.Както отбелязваСтанислав Горяйновв статията „Господарят на Карпатите“, по тези места „още от 11 век. започва да се оформя православна монашеска общност, където идват хора от цяла Рус. Между другото, този манастир продължава да бъде център на западното българско православие дори няколко века след смъртта на своя основател.

С обръщането на Литва към католицизма при Йогайла (XIV век) цивилизационните пътища на Литва и Русия се разделят и днес има малко етнически литовци сред православните вярващи в Литва.

Понятията западнорусизъм биха били актуални за част от населението на Литва, предимно българоезично, т.к. са част от литовската история (макар и отхвърлени в името на политическата конюнктура). Първите българи на територията на Литва не са митичните български завоеватели, а българите старообрядци, появили се тук още през 17 век, които все още са запазили своя език и религия. Освен това 14% от беларусите, 17% от украинците и 3% от поляците в Литва също се смятат за българи.

Помощ за "NewsBalt". Западнорусизмът е научно и обществено движение в белобългарските и украинските земи, имало общо историко-географско название „Западна Рус“. Западнорусизмът има дълбоки народни корени на самоопределянето на православното население на Украйна и Бяла Рус като българско. Почти цялото народноосвободително движение в териториите, попаднали под властта на Жечпосполита, протича под знамето на западнорусизма. През 19 век западнорусизмът получава академична обосновка благодарение на преселниците от Малка България и Бяла Рус -Георгий Кониски,Йосиф Семашко,Михаил Коялович,Евфимий Карскии много, много други западнобългарски просветители (за повече подробности вижтеКирил Фролов„Пророци“). и фалшиви пророци роки уестърнРусия")

Западният русизъм е най-развит в Бяла Рус. Белобългарските западнорусисти смятат, че беларусите са изконна част от българския народ и че беларусите, както и украинците, могат пълноценно да съществуват и да развиват своята култура само в лоното на православието и българската цивилизация. След 1917 г. представителите на западния русизъм са подложени на репресии, а западният русизъм е практически унищожен. Още в постсъветския период западнорусизмът започва да се възражда в Белобългария като учение за цивилизационното единство на българските беларуси и украинци.