вълк, лисица и куче
Веднъж лисицата се качи в кокошарника, яде обилно там и бързо избяга, докато стопанката не забеляза нищо.
Но тогава лисицата изпита силна жажда; започнала да търси къде да се напие, но никъде не намерила капка вода. Почти умираща от жажда, тя се скиташе навсякъде, докато най-накрая се натъкна на кладенец. Без да мисли, лисицата скочи в кофата, завързана за нея, с надеждата да намери вода в нея. Но кофата, под тежестта на тялото й, започна да пада на дъното на кладенеца, повдигайки друга кофа нагоре.
В това време минал вълк. Видял лисица на дъното на кладенеца и я попитал:
- Как успя да паднеш там долу, сестро?
- Видях много риба, братко, и слязох да ловя. Ако не ми вярвате, елате тук и ще го видите с очите си. О, братко, каква сърдечна и нежна храна е това!
- Какво стана, сестро? Първият път, когато ме поканиш да хапнем. Това никога не се е случвало досега. Коварната лисица възразила:
- Ако се съмняваш, че казвам истината, приятелю, погледни дъното на кофата и ще видиш голяма риба.
Вълкът повярвал на лисицата и скочил в кофата. Започна бързо да се спуска и друга кофа, с лисица, започна да се издига нагоре. Когато кофите се изравнили, вълкът видял, че лисицата се качва горе и попитал учудено:
- Такъв е нашият живот, той е като стълба: единият се качва, другият слиза - коварно отговори лисицата.
В момента, в който вълкът потъна на дъното на кладенеца, лисицата изскочи безопасно от кофата си на земята. Доволна от хитростта си, тя тъкмо се канеше да избяга, когато изведнъж видя куче, препречило пътя й.
- Къде си? - попитало кучето - Какво правиш тук?
- Отмъстих на вълка за теб - отговорила лисицата и започнала самохвалноразкажи как е измамила вълка.
- Добре направи - каза кучето - вълкът заслужава да умре. Но знаете ли, аз не обичам измамата и мразя измамниците, трябва да получите това, което заслужавате.
Тогава кучето се втурна към лисицата, хвана я за гърлото и я удуши.