Водни свойства на почвите - Студиопедия
Най-важните свойства на почвите по отношение на водата са:
Показателите на тези свойства се използват в различни хидрогеоложки изчисления.
Влагоемкост- способността на почвите да съдържат и задържат определено количество вода.
Според степента на влагоемкост почвите се делят на:
- силно влагоемки - торф, глина, глинеста почва;
- слабо влагоемки - креда, мергел, песъчлива глинеста почва;
- невлагоемки - скалисти почви, пясъци, камъчета.
В случай, че всички пори са пълни с вода, почвата е в състояние на пълно насищане. Влажността, съответстваща на това състояние, се наричаобщ капацитет на влага–Wp.a.
Wr.c. =
Wp.w. – общ капацитет на влага;
- порьозност;
- плътност на почвения скелет;
ВодоотдаванеWв – способността на наситените с вода почви да отделят гравитационна вода под формата на свободен отток. Водоемкостта на песъчливите почви се определя от:
Wm.m.v. – максимален капацитет на молекулна влага
Водопропускливост –способността на почвите да пропускат гравитационна вода през пори (рохкави почви) и пукнатини (плътни почви).
Пропускливостта на почвата се характеризира скоефициент на филтрация -kf, който е скоростта на движение на подпочвените води при хидравличен градиент, равен на1, има размерността на скоростта (m/ден, m/час).
По стойностkf почвите се разделят на три групи:
1. пропускливи –kf 1 m/ден (чакъл, чакъл, пясък, напукани почви);
2. полупропускливи –kf = 1 – 0,001 m/ден (глинести пясъци, льос, торф, рохкави пясъчници);
3. непропускливи -kf 0,001 m/ден (масивни почви, глини).
Непроходимите почви се наричат - водоносни.
Полупропускливите и пропускливите се наричат -водоносни хоризонти
4. Класификация на подземните води.
Има няколко различни класификации, но основните са две. Подземните води се делят на:
- според естеството на използване;
- според условията на възникване в земната кора.
По естеството на използване на подземните води:
1. Битови и питейни води - подземните води се използват за битови и питейни цели.
2. Индустриална вода - вода, която се използва в различни индустрии и селското стопанство.
3. Промишлени води - съдържат полезни елементи в разтвор в количество, което има промишлена суровина.
5. Термални подземни води - имат температура над 37ºС.
Според условията на поява в земната кора:
2. Подземни води;
3. Междупластови води.
Фигура 1 показва класификацията на подземните води според условията на възникване. Горната част на земната кора, в зависимост от степента на наситеност на почвените пори с вода, се разделя на две зони: горната е зоната на аерация, а долната е зоната на насищане.

Ориз. 1. Подземни води според условията на възникване
Зоната на аерацияе разположена между повърхността на земята и нивото на подземните води. В тази зона валежите се просмукват от повърхността на водите дълбоко към зоната на насищане. Порите на почвата в тази зона са само частично запълнени с вода, останалата част е заета от въздух.
Зоната на насищанесе намира под нивото на подземните води. В тази зона всички пори са запълнени с гравитационна вода.
Верховодки -са временни натрупвания на подземни води в зоната на аерация на малка дълбочина от земната повърхност в резултат на инфилтрацияатмосферни валежи. Най-голямата мощност и изобилие от вода се наблюдава през пролетта (по време на снеготопенето) и есента (по време на обилните валежи). Кацналата вода се характеризира с: временен сезонен характер, малка площ на разпространение, ниска мощност и безнапорност. Verkhovodka представлява значителна опасност за строителството. Намиращи се в подземните части на сгради и конструкции (мазета, котелни и др.), Те могат да доведат до тяхното наводняване, ако не е осигурен дренаж или хидроизолация предварително.
Подземни води– постоянни във времето и значими по площ на разпространение хоризонти на подземни води, разположени на първия от повърхността водопровод (непропусклив слой).
В подземните води се разграничават горната повърхност (ниво на подземните води - GWL) или огледало и непроницаемо легло.
Водоносният хоризонт, върху който лежи водоносният хоризонт, се наричалегло.
Разстоянието от водоносния хоризонт до нивото на подземните води се наричадебелината на водоносния хоризонт.
Подземните води се характеризират със следните характеристики:
- подземните води имат свободна повърхност, т.е. отгоре те не са блокирани от водоустойчиви слоеве и следователно не са под налягане;
- подземните води се захранват от атмосферни валежи, приток на вода от повърхностни резервоари и реки;
- подземните води са в непрекъснато движение и образуват потоци, насочени към общия наклон на водопровода;
- количеството, качеството и дълбочината на подземните води зависи от геоложките условия на района и климатичните фактори.
Междупластовите подземни води -се намират във водоносните хоризонти между водоносните пластове и могат да бъдат безнапорни и напорни.
Междинен слой вода без наляганее разположен междудва водоустойчиви слоя и са свързани с хоризонтални водоносни хоризонти, запълнени частично или изцяло с вода.
Междупластови напорни (артезиански) води -подземни води на водоносни хоризонти, покрити и подложени от непропускливи скални слоеве. Те са свързани с появата на водоносни хоризонти под формата на синклинали или моноклинали.
Районът на разпространение на водоносни хоризонти под налягане се наричаартезиански басейн.
Напорните води се намират не само в слоеве, разположени между два водоносни басейна, но и в скалисти, напукани скали, както и в карстови кухини и във вечно замръзналата земя. Отделни части от водоносните хоризонти лежат на различна надморска височина, което създава натиск на подпочвените води. Водното налягане се характеризира спиезометрично ниво.
Нивото на водата под налягане се наричапиезометрично ниво.
В артезианските басейни се разграничават три области: доставка, налягане (разпределение) и разтоварване.
Зона на захранванена напорните води е зоната на достъп до дневната повърхност на водоносния хоризонт. Атмосферните валежи се движат по наклона на пропускливите слоеве към централните части на басейните, запълват целия слой и придобиват хидростатичен напор.
Зона за разтоварванее зоната на изтичане на подземни води под налягане към повърхността.
Главната зонае основната зона на разпределение на артезианска вода, разположена между зоните на захранване и изпускане.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо