Войната пречи на украинската икономика, но износът за България расте

Всичко за днес

Война и военно-промишлен комплекс

Избори в Украйна

Мултимедия

Съветник на президента по реформите, бизнес климата и отношенията с България

Александър Пасхавер, украински учен, заслужил икономист на Украйна, член-кореспондент на Академията на технологичните науки и извънщатен съветник на президента, разказа в интервю за Апостроф колко полезен е отвореният пазар на земя за Украйна, защо напускането на реформаторите от правителството е дезертьорство и дали държавата ще успее напълно да се освободи от икономическата зависимост от България.

— В края на май кабинетът на министрите влоши прогнозата за ръста на БВП през 2017 г. от 3% на 1,8%, а прогнозата за инфлацията от 8,1% на 12,9%. Колко реалистична е последната прогноза?

- Не давам оценка доколко е реално, мога само да кажа, че това е резултат от влошаване на отношенията с предприятията, които се намират в окупираните територии. Възможно е да има и фактори, свързани с динамиката на цените на основните ни експортни продукти.

- Интересна е оценката ви за ситуацията с блокадата. До каква степен това влоши икономическата ситуация в Украйна?

- В живота икономиката не е първопричината за много действия, особено когато сме във война. Блокадата е политика, тя е средство за война и ако говориш за нещо като средство за война, то чисто икономическите последици не са първични. Всички военни действия, всякакви, не само игри със стрелба, са разходи, разруха и в този смисъл е странно да се оценяват действията, свързани с войната, от гледна точка на икономически ефект.

— Какво трябва да се направи от властите на първо място, така че икономиката да започне да расте не с 1-2%, а поне с 3% годишно?

— Съсредоточете се върху предприемаческия климат. Трябва дада се даде възможност на предприемачите да проявят своята инициатива, това е единственият начин за стабилен икономически растеж на страната. Ние абсолютно се нуждаем от две неща: подкрепа за хора, които са умствено заразени с иновации, и подкрепа за хора, които увеличават нашия износ.

—Икономиката спря да пада и започна да расте много бавно през 2016 г. Но през първото тримесечие на 2017 г. ситуацията вече се влоши малко. Продължава ли негативната тенденция сега?

— Има няколко обнадеждаващи фактора, бих казал, че икономиката се подобрява качествено. Например износът за Европейския съюз расте. Качествените показатели са не по-малко важни от количествените. И между другото, още по-изненадващо е, че износът за България расте. Разбира се, войната наистина ни пречи, но просто се учудвам, че в условията на война икономиката като цяло расте. Това показва колко здрава е държавата ни.

— Говорихте за ръст на износа за България. Как от политическа гледна точка, а не от икономическа гледна точка, да се оцени такъв растеж, предвид трудните отношения между двете държави?

- Вървим, както се казва сега, в хибридна война, където тези паралели на войната с Хитлер са напълно неуместни. Ние търгуваме и се борим едновременно. И това е много странно за нас, но трябва да помним, че ние излязохме от Съветския съюз и когато напуснахме, делът на износа с България беше преобладаващ. Над 70% от износа е за България. Ние вече намалихме търговията с България много рязко, но ако дойде например някой радикал и каже: „Значи от този ден нататък никаква търговия“, тогава това ще бъде съкрушителен удар за Украйна, за нейното развитие, реформи и стабилност.

— Кой модел на икономическо развитие е приоритетен за Украйна, като се има предвид, че икономиката, базирана на ресурси, не е много обещаваща, но по отношение на нивото на развитие на съвременниятехнология, все още не заемаме водеща позиция?

– Моделът е – свобода, свобода и пак свобода. Не дай си Боже, да се приеме някакъв модел, който да бъде приет с ентусиазъм от бюрокрацията и използван за нейното обогатяване. Особено ми харесва, когато хората говорят за приоритети на развитие... Бюрократите много обичат да казват на предприемачите къде да се развиват. Дайте свобода и ще бъде възможно най-доброто.

— Как оценявате пенсионната и поземлената реформа? Какви са предимствата и недостатъците на тези реформи?

Например пенсионната реформа. За всички е очевидно, че сме катастрофално закъснели с въвеждането на капиталова форма на пенсионно осигуряване. Очевидно е, че тази система не работи добре без доверието на гражданите в държавата, а това далеч не е така. И в сегашната солидарна система са направени необходимите стъпки за балансиране на приходи и разходи, но това трудно може да се нарече реформа. Освен това тези промени могат да действат поне няколко години, ако прогнозираният спад в броя на служителите се компенсира от стабилно нарастване на техните доходи и съответно увеличение на пенсионните вноски.

Винаги си спомням думите на преждевременно починалия изключителен реформатор Каха Бендукидзе, който каза, че е по-добре да направиш грешка и след това да я поправиш, отколкото да не правиш нищо. Това беше неговият принцип. И ние несъмнено ще коригираме нашите грешки и нашите реформи повече от веднъж. Но сме замислили хуманна образователна реформа и, бих казал, рационална реформа в здравеопазването.

Що се отнася до поземлената реформа, ние сме бедни именно защото не сме направили поземлена реформа, защото не търгуваме със земя. Земята е изключена от законния оборот на капитала, тя е задължително евтина за големите арендатори. Техните интереси държат в бедност не само милиони собственици на акции, но и цяла държаваобщо взето. Значителна част от националното богатство се пропилява и злоупотребява.

—А ако се върнем към темата за пенсионната реформа, според вас ще се повиши ли възрастта за пенсиониране в Украйна през следващите години и необходимо ли е това?

- У нас, както и по света, административният праг за пенсиониране се заменя с набор от икономически стимули, които ориентират човека към определена възраст. Човек е свободен да избира, но стимулите му показват оптималната възраст за спиране на работа и тази възраст неизбежно ще се увеличава (за солидарна система) със застаряването на населението и с увеличаването на продължителността на живота.

— А как оценявате увеличението на осигурителния стаж?

„Нуждаем се само от пари, за да платим. Ако осигурителният стаж е увеличен, това означава, че ще плащате по-дълго до момента, в който започнете да получавате пенсия, но и пенсията ще бъде по-голяма. Парите за пенсия не идват от нищото.

— Написахте в една от колоните, че бизнес климатът в Украйна не се подобрява, в нашия разговор вие също го запомнихте. И какви фактори, според вас, влияят на това влошаване?

— Подобряваме представянето си по всякакви показатели, свързани с икономическата свобода, но не усещам в разговорите с предприемачи, че това по някакъв начин се отразява в тях. Предприемаческият климат е много общо понятие, бих казал понятието свобода, свобода от бюрокрация, от корупция и досега нямаме толкова значими постижения. Но от друга страна искам да подчертая, че нашата икономика, в държава във война, започна да расте - имахме спад в икономиката, а сега тя расте много бавно, в рамките на изчисленията, но все пак расте. Но хората забелязват по-големи промени, по-големи, а статистиката записва и първоначалните.движение.

— Може ли да се говори за влошаване на инвестиционния бизнес климат, когато се извършват обиски, например наскоро в Dragon Capital, много ИТ компании ...

„Виждате ли, бюрокрацията не си е отишла, бюрократите не са отлетели в космоса, бюрокрацията е плътта от плътта на всички нас. Всички ние, за съжаление, сме болни от 20-ти век, всички сме деца на тези, които са преживели ужасни катаклизми през 20-ти век, ние сме загубили редица полезни свойства, които са необходими, за да бъдем успешна държава, в частност отношението към работата ме тревожи най-много ... Знаете ли, в продължение на хиляди години хората са се отнасяли свято към работата като към свещено действие, тази святост е изгубена за три поколения на Съветския съюз, защото не беше подкрепено от конкуренция, а конкуренцията е най-мощният негативен стимул, който кара хората да се отнасят отговорно към работата си. И когато обсъждаме всички последствия от съветската икономическа система, ние не говорим за това. Загубихме свещеното отношение към работата, което означава, че загубихме отговорността в работата и това много трудно се преодолява. Може да се наложи да преодолеем поколения.

икономика

Защо Украйна се развива бавно?

Каква ще бъде Украйна през 2030 г.?

Украйна иска да влезе в НАТО

Украйна получи Европа

Национален въпрос: Украйна като Европа

Предстои ни дълъг път. Векове живот в чужди държави, особено кървавият 20-ти век, изковаха стратегия за оцеляване у повечето хора: не се доверявайте на никого освен на собствените си, крийте го, не се получи - измамете, ако не се получи - подкупете. Няма място за свобода и уважение към личността, включително собствената.

Още един пример. Рампи на входовете са нужни на милиони, не само на инвалиди, но и на възрастни хора и майки с бебета. Разходете се и се удивететези новомодни рампи, които са невъзможни за преодоляване поради тяхната стръмност. За мен тази подигравка е показателна характеристика на неуважение към личността, към когото и да било, а следователно и към себе си. Ето защо настойчивите западни съвети за бърза промяна са непродуктивни.

Ценностите влизат в конфликт с новите институции, които се създават. За взаимното им адаптиране ще са необходими десетилетия.

— И как изтичането на мозъци и опитни ръце може да се отрази на икономиката, живота на страната като цяло? Как можете да спрете или поне да забавите този процес?

„Знаеш ли, изтичането на мозъци е естествено състояние. Може да се противопоставите на това по сталинистки начин - просто да затворите страната, но не е необходимо. Това естествено състояние е прехвърлянето на работна ръка от бедна страна в богата. Всички държави, които успешно са преминали през модернизация, са имали изтичане на мозъци. Това не им попречи да се развиват.

— Какво можете да кажете за антикорупционните дейности на нашата държава? Създадени са много антикорупционни структури: НАБУ, НАЗК, САП, колко са ефективни? Колко време мислите, че ще отнеме реални резултати, приземявания, пречистване на силата?

- Всички сме пронизани от корупция: тя процъфтява навсякъде, където можете да "пазите и да не пускате". Едни получават корупционна рента, други я плащат, защитавайки правата си. Корупцията е един от основните елементи на стратегията за оцеляване, която владеем отлично. Корупцията бавно и драстично ще намалее с промяната на нашите ценности.

— В едно от вашите интервюта казахте, че олигархичният монопол прави Украйна бедна и че той е в основата на нашата бедност. Президентът Петро Порошенко обяви точно същия процес на деолигархизация. Мислите ли, че може да го направи?

- Стотици хиляди хорате се хранят с монополите, които са създали изкуствено, където трябва да има някаква процедура, избор, те си създават монопол и печелят пари от това. Страната ни е монополно устроена, а там, където има монопол, се пречи на развитието, тъй като монополът е антагонист на развитието. Там, където няма развитие, има бедност. Така че монополът и бедността са най-близките роднини.

Има ли деолигархизация? Бих отговорил така: никой от олигарсите не беше арестуван, никой не беше наказан по показателен начин. Но няма съмнение, че най-големите олигарси са отслабнали.

— Може ли правителството на Володимир Гройсман да се нарече реформаторско? Как оценявате усилията на служителите за реформиране на различни отрасли?

Той подкрепя този процес. Аз доста често присъствам на срещи, на които премиерът Гройсман разговаря с реформатори, и наблюдавам доста делови стил. Те не са отчуждени един от друг.

— Защо тогава един по един така наречените реформатори в правителството напуснаха постовете си? Айварас Абромавичус напусна, много заместници, мениджъри? Дали системата не издържа на натиска или просто не им позволиха да направят реформи?

„Това е бягство, дезертиране. Хората трябва да се борят, но те се обидиха, сякаш не са дошли да се реформират, сякаш реформаторството не е война, а разходка. Съпротивата срещу реформите в правителството и извън него нараства със задълбочаването им. Естествено е. И истинските реформатори трябва да използват предоставените им възможности докрай.

— Как виждате по-нататъшното развитие на отношенията с България? Някой, най-вече десни радикали, иска да се отцепи от България почти със стена, някой казва, че рано или късно ще трябва да се примирим. Какво мислите?

„Нашите радикални партии нямат нищо общо с революционнитенямат радикализъм. Това е пародия на революционния радикализъм, по-скоро е радикален популизъм, така че е просто неприлично да ги обсъждаме като равноправни участници в революционния процес. За съжаление не бяха създадени революционни партии, които да имат значение за населението. Не мога да назова партия, която да е поне донякъде значима и да е израснала от Майдана.

Колкото до България... България е империя, а ние се отдалечаваме от империята, нашето движение не е свързано само с модернизацията на страната и освобождаването от съветската икономическа система, то е и отдалечаване от империята. За съжаление България не отчита опита на други европейски империи, изоставили имперската политика. Мога само да кажа, че вървят срещу историческата тенденция. В този случай, колкото и да сте силни, балансът на силите не играе съществена роля. Ще дам пример с Франция, която загуби от Алжир в такава война. Това е просто грешката на Путин като лидер на държавата, който я дърпа в миналото и тази грешка може да доведе до колапс на държавата.

Няма да сме приятели с България в близко бъдеще. България е нашето изпитание, може би за десетилетия. Но този тест създава страната ни наново, което прави модернизацията неизбежна.

—Ще успее ли Украйна да стане напълно икономически независима от България в бъдеще?

Току що отговорих с да на този въпрос.