Волга и Микула Селянинович
Когато червеното слънце грееше На същото небе, на ясно, Тогава се роди млада Волга, Млада Волга Святославович.
Като започна Волга да расте и да се кълне тук, Волга копнееше за много мъдрост: Като риба щука да го ходи в дълбоки морета, Сокол да лети под черупките му, Като сив вълк, дебне и през чисти полета. Всички риби останаха в синьото море, Всички птици отлетяха зад черупките си, Всички животни препуснаха в тъмните гори.
Веднага щом Волга започна да расте и да се кълне, Той събра добър отряд за себе си: Тридесет момчета и без нито един, А самият Волга беше на тридесетте години. Събрах тъмнокафяви жребчета за себе си, Тъмнокафяви жребчета, не леки. Ето, седнете на добри коне, да вървим, Да отидем в градовете и да вземем пари. Да отидем на открито поле, Чухме викове в открито поле. Както стършел крещи в полето, свири, Стършелът скърца, Омешики удря по камъчетата. Карахме цял ден, от сутрин до вечер, Не можахме да стигнем до оратая В края на краищата те караха друг ден. В края на краищата още един ден от сутрин до вечер Не можахме да стигнем до оратая. Както оратай вика в полето, свири, И омешиците удрят през камъчетата. Те яздиха тук за третия ден, И третият ден преди пабеда. И те изтичаха в открито поле от викове.
Като вика в полето, свири, И браздите бележи, И извива песенните корени, И сваля големи камъни в браздата. Рогатата кобила има славей, Рогата й са копринени, Рогатата двуножка е явор, Двуногите са дамаски, Двуножникът има сребърна чаша, А рогът на двуножника е червен и златен.
И къдриците на ората се люлеят, Ами бисерите да са разпръснати, На ората очите бистри на сокол, И веждите му черни на самур. Uрогати ботуши зелено мароко Тук петите с шило, носовете са остри, Тук врабче ще лети под петата, Поне търкаляйте яйце близо до носа. Рогавата шапка е пухена, И кафтанът му е черно кадифе.
Волга казва, че това са думите: - Бог да ти е на помощ, oratay-oratayushko! Крещи, оре и стани селянин, И бразди да ти маркират, Пън-корени извади, И големи камъни в браздата хвърляй! Оратаят казва тези думи: - Хайде, Волга Святославович! Имам нужда от Божията помощ, за да стана селянин. Къде отиваш, Волга, къде отиваш?
Тогава Волга Святославович проговори: - Като моят скъп чичо, Моят скъп чичо и кръстник, Нежният Владимир от Столно-Киев, Три града със селяни: Първият град Курцовец, Друг град Ореховец, Третият град Крестьяновски. Сега отивам в градовете и ще ми плащат.
Тогава оратай-оратаюшко проговори: - О, ти, Волга Святославович! Там живеят едни селяни и всички разбойници, Ще нарежат едни панталони от калина Нека те удавят в реката и в Смородина! Наскоро бях там в града, на третия ден, Купих цели три меха сол, Всеки мех беше в крайна сметка сто лири. И тогава селяните започнаха да ми искат стотинки, Аз започнах да деля стотинките с тях, А стотинките не стигнаха, На селяните все пак се слагат повече. Тогава започнах да ги отблъсквам, започнах да ги отблъсквам и размахвам юмрук. Слагам ги тук, в края на краищата, до хиляда: Който стои, този седи, Който седи, този лежи. - Тогава Волга Святославович каза: - О, ти, оратай-оратаюшко, Ще отидеш с мен като другари.
И има ли оратай-оратаюшко Закопчах копринени гужици, Кобила от двуногасе обърна. Качиха се на добри коне и потеглиха. Сякаш опашката й е разперена И гривата й се къдри. С крачка вървеше кобила рогата, И конят на Волгин все пак скача. Кобила рогата отиде да кърми, А конят на Волгин да остане. Оратаят казва тези думи: - Оставих двуног в браздата Не заради минувач-пътник: Слаб ще прегази - няма какво да вземе, Но богат ще прегази - той няма да пожелае, - Но за селянин и селянин, изтръскайте Да, хвърлете двуножието зад върбовия храст.
Ето, в края на краищата, Волга Святославович Той изпраща добър отряд, Пет друга, но мощни, Сякаш извадиха пържене от земята, Изтръскаха земята от омешиков, Биха хвърлили пържени зад върба. Добродушен воин пристига, Петима другари, но те са могъщи, Към кленовия пърженец. Те въртят двуножника, като го изгарят, Но не могат да вдигнат двуножника от земята, Разтърсват земните омеси, Хвърлят двуножника зад върбовия храст.
Тук младият Волга Святославович Изпраща добър приятел от отряда В крайна сметка той е цяла дузина. Въртят пържените около пържените, Ама не могат да извадят пържените от земята, Изтръскват пръстените шушулки, Хвърлете пържените зад върбовия храст.
И тогава, в края на краищата, Волга Святославович Изпраща целия си добър отряд, Да извади двуножката от земята, Изтръскайте земята от омешиков, Ще хвърлят двуножката зад върбовия храст. Въртят пържене от пържене наоколо, Но не могат да изтръгнат пържените от земята, Изтърсят земята от омесите, Хвърлете пържените зад върбовия храст.
Ето, oratayushko Дали на собствената си славей кобила Стигнах до клен СРЮ. В крайна сметка той взе двуногас ръка, Издърпа двуножника от земята, Изтърси земята от омешикова, Хвърли двуножника зад върбовия храст.
И тогава седнаха на добри коне, потеглиха, Как опашката й се разпространява, И гривата й се къдри. С крачка вървеше кобила рогата, И конят на Волгин все пак скача. Кобила рогата отиде да кърми, А конят на Волгин да остане.
Тогава започна Волга и той вика, Започна да размахва шапката, но: - Чакай малко, все пак, вика-оратаюшко! Ако тази кобила беше кънка, За тази кобила щяха да се дадат петстотин.
Тогава оратай-оратаюшко проговори: - О, ти си глупав, Волга Святославович! Купих тази кобила като жребче, като жребче и от майка ми, Платих петстотин рубли за кобилата. Ако тази кобила беше скейт, Нямаше да има цена за тази кобила!
Тогава Волга Святославович проговори: - О, ти, оратай-оратаюшко, Името ти някак се казва, Наричат те и според отечеството? -
Тогава оратай-оратаюшко проговори: - О, ти, Волга Святославович! Ще изора малко ръж и ще я сложа на купи, Ще я сложа на купи и ще я влача вкъщи, Ще я влача вкъщи и ще върша вкъщи, И ще варя бира и ще карам селяните да пият, И тогава селяните ще започнат да ме хвалят: „Млади Микула Селянинович!“